Специално за bulgariaanalytica.org

 

Разбирам болката на много хора от решението на над 17 милиона британски граждани за „Брекзит“. Разбирам я защото и аз бях срещу това решение. Това което не просто не мога да разбера, а направо ме ужасява е лекотата с която видни „демократи“ обявиха референдума като нещо изключително вредно. Дори се стигна до крилатата мисъл, произнесена не от който и да е, а от бивш министър на правосъдието: „Референдумите по основоположни въпроси са кретения“. Да това е изказване на юриста, демократа, реформатора и доскорошен инициатор на референдум по основополагащи въпроси, като този за радикалната промяната на избирателната система.

brexit I.SotirovОчевидно шока от резултатите на референдума във Великобритания е целебна терапия, която вече е излекувала поне един от „кретения“. Къде остана господа демократи високопарното ви заклинание, цитирайки Волтер „Не съм съгласен с Вашите убеждения, но съм готов да умра за правото ви да ги изказвате.“ Или вие просто дълбоко сте споделяли максимата, че ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят и сега сте неприятно изненадани, че един избор промени нещо и сега пледирате той да бъде забранен или прилаган само по неосновоположни въпроси? Кое накара така бързо за една нощ всички пламенни привърженици на пряката демокрация да заговорят в хор, като  най-яростните и противници, които преди години охулваха?

 

Трябва ли да си припомним депутатите от кои партии пледираха колко опасно и безотговорно е да се даде на народа властта директно да се произнася по въпроси, които са от компетентността единствено и само на представителната власт, на компетентните и честни наши народни избранници? Трябва ли да си припомняме и от кои партии сипеха гневни и обидни обвинения срещу тях тогава? Ами хайде тези които сега са преосмислили позициите си по въпроса,  да бъдат така любезни да се извинят на новооткритите си съмишленици които до скоро атакуваха! Скъпи демократи, много лесно обявихме над 17 милиона европейци за ирационални и лесно манипулируеми носталгици. Радвам се на самочувствието на някой мои съграждани, които така бързо израснаха, само 27 години след отмяната на чл. 1 от Живковската конституция, в своето демократично развитие и мислене, че могат с такава лекото да раздават оценки на островитяните приели Магна харта през 1215 г. Винаги съм критикувал пагубната за нацията ни склонност да се самообвиняваме и да си самовнушаваме като специфичен национален недостатък слабости характерни и за много други народи, но малко в повече ми дойде внезапния пристъп на самочувствието на някои мои съотечественици да менторстват с болшевишка убеденост във своята правота и непогрешимост. Къде е нашето християнско смирение? Нима забравихме, че Христос ни съветваше „Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.“ /Мат.7:5/? Какви институции си избираме свободно вече 27 години? Доволно ли сме, горди ли сме с нашият избор? Очевидно е, че НЕ! Ами хайде тогава дайте да отменим изборите изобщо. Защо да харчим пари на вятъра? Нали знаем, че за който и както и да гласуваме, ТЕ пак ще се разберат и ще правят каквото са правили и досега. Има ли партия, която да не е правила точно обратното на това което ни е обещавала? Има ли някой който да не се е коалирал с този срещу който е изговарял неща които е срамно да повтаряме? Знаем ли кой ще избираме за президент на България – не, но те вече знаят кой е и ще ни го спуснат наесен, но ние ще отчетем, че сме го избрали! Но да не дялкаме тези наши трески, нека да видим гредите в очите на другите. Само сред англичаните ли бъка от необразованите, възрастните и манипулируеми избиратели? За съжаление не. И храбрите и готини шотландци са дали един милион фира, вярно някакви си 38%, но един милион си е един милион както се казва. При ирландците фирата е 44% или 350 хиляди гласа за излизане. Каква ли ще бъде фирата в ЕС, ако не бъде забранена тази „кретения“ да се гласува по такива основополагащи въпроси? Струва ми се, че процента на много места и то в държавите, които са нетни донори в ЕС, няма да е по-малък от този на готините шотландци. Поне такива са данните за нагласите в тези държави. Разбира се какво мислят десетки милиони европейци не е толкова значим въпрос, като въпроса за запазването на властта и привилегиите на една голяма, но за щастие все още не многомилионна армия на евробюрократи. Е ние трябва да си траем, да се снишаваме, да не дразним началниците защото няма да има еврофондове. В крайна сметка носталгиците рано или късно ще измрат и няма да има кой да пречи на европейската мечта за нерушима федерация. Това е живота, тези носталгици по националните държави са потомци на младите революционери националисти, които са воювали срещу носталгиците по старите империи на консервативна Европа и по техния Свещен съюз. Дали в крайна сметка днес дебата не е за завръщане към онази универсална, наднационална монархическа Европа без референдуми и преки избори? Разбира се бързам да подчертая, че това е шега, за да не бъда разбран буквално, в контекста на толкова безумни изказвания които се чуха в последно време от уж образовани и титуловани хора. Това което трябва да отчита всяко ново поколение е, че неговите прогресивни въжделения могат да изглеждат, за следващите поколения също толкова ретроградни и неприемливи, колкото на него му изглеждат възгледите на предходните поколения. Левичарската страст към налагането на абсолютната истина, която изповядваш е в основата на най-жестоките войни и трагедии които сполетяха Света и Европа. Демонстрацията на добро отношение с гостите след като се държиш неуважително към собствената си жена и родители е разпространена форма на обществено лицемерие.

 

И двете крайни тенденци, и тази за Федерални Европейски Щати и тази за разпада на ЕС са еднакво опасни. Ние сме европейци и нас ни обединяват общи ценности и история, а не бюрократични и финансови институции! Нима швейцарците и норвежците са по-малко европейци от нас, или нашите съседи на Балканите, които още не са членове на ЕС! Да си европеец е културен и цивилизационен избор, а не паспорт за европейско гражданство. Европеец може да си във всяка точка на света независимо от гражданството което имаш, както може да си дивак с европейски паспорт избиващ невинни хора в центъра на Европа. ЕС беше създаден след две кървави войни не за да заличи европейските народи и да създаде хомо-европеикус, а за да превърне Европа в един общ мирен дом на всички европейци независимо от тяхната национална, етническа, религиозна, расова или друга принадлежност. Създателите на Обединена Европа ни завещаха един съюз който ни даде неограничената свобода на движение на хора, стоки, капитали и услуги. Европа означава свобода, а не регулации! Свободата означава свободна конкуренция между отделните граждани и техните общности, а не унификация, регулация и преразпределение! Регулацията и преразпределението водят до бюрократизация, а тя до корупция и неефективност. Бюрократизацията и генерираната от нея корупция и неефективност са силата която може да разруши ЕС, защото тя е първопричината, а не протестният вот на европейските граждани срещу нея. Ако разчетем правилно това което се случи на 23 юни, тази дата от един лош ден за Европа, може да се превърне в едно добро начало за един по-добър Европейски съюз. Да, решението за „Брекзит“ е едно лошо решение. Сигурно е плод и на ирационална емоция и на популистки манипулации. Но всеки вот съдържа тези елементи. Нима вота за оставане не съдържа емоционални елементи и нима подкрепящите го най-влиятелните политици и партии с целия ресурс с който разполагат не са ползвали популизъм и манипулативни методи? При такава битка това е неизбежно. Истината е, че всеки популизъм се базира на артикулирането на предложение за решаването на тежък обществен проблем. Да добрият популист може да засили чувствителността към даден проблем, но не може да създаде несъществуващ такъв. Да демокрацията някой път води и до грешни решения, но това не е повод да я отменим!

 

leave

Както винаги в такива случаи, ние имаме два сценария – добър и лош. Какъв е лошият сценарий? Това е сценарият по който Евробюрократите ще се опитат да запазят своята власт и привилегии, като тръгнат по пътя на перестройката и с крайна цел пълна централизация на ЕС, разчитайки, че Великобритания, една от пречките за това е отпаднала по-една щастлива случайност. В България този път ни е познат до болка. За да се тръгне по този сценарий първата крачка е да се заклейми Великобритания, тази кампания вече тръгна, като се доразвие гръцката сага, но в нов по-голям мащаб. Опитите да бъдат сплашвани и наказвани англичаните за безотговотното им поведение от брюкселските строги педагози, за да не тръгне вълна от брекзити, само ще задълбочи кризата. Остава само англичаните да наемат Варуфакис за няколко години и да го пуснат да договаря условията за напускане, въпреки че и Борис Джонсън би могъл лично да се справи с тази задача успешно.

 

Добрият сценарий, който може да дойде само от националните лидери на държавите от ЕС, е да се изготви бърз план за радикална реформа за максимално съкращаване на излишните европейски структури и бюрокрация. ЕС се нуждае от шокова терапия, а не от перестроечна агония. Един по-либерален ЕС ще бъде много по-сплотен, проспериращ и силен, защото това ще става по естествена потребност и убеждение, а не по бюрократична принуда. ЕС трябва да бъде обединен в защита на свободите на своите граждани, а не в защита на определени финансово-икономически структури, чрез левичарския, бюрократичен, регулаторен протекционизъм. Постигнатото от европейската цивилизация се основава на нейните християнски ценности. Християнското човеколюбие е основата на демокрацията и толерантността на съвременният европеец. Независимо дали сме вярващи или не ние дълбоко в себе си носим хритиянското възпитание, то е въплътено и в нашите основни закони. Мултикултурната псевдотолерантност е тази която толерира хора които не се съобразяват с нашите закони, а със закони, които не зачитат тази толерантност. Не може да има справедливост, там където има два закона, защото това е като да мериш с два различни аршина според това как ти изнася, а там където няма справедливост има несигурност и граждански конфликти. Ние сме толерантни към различните, независимо дали това различие е религиозно, етническо или друго, именно защото носим дълбоко в себе си уважението към човешката личност, защото любовта към ближния е и уважение към личността. В това е нашата европейска идентичност и тя е принципно различна от идентичността на Путинова Русия, за която християнското човеколюбие се анатемосва от патриарха като „човекопоклонничество“. Очевидно за руският патриарх Алексей, всяко отклонение от путинолюбието е ерес. В приоритетите на един реформиран ЕС трябва да бъдат солидарността при защитата на сигурността на европейските граждани и държави. Недопустимо е най-голямата икономическа общност да няма собствен военен ресурс да защитава своите граници от агресори като днешна Русия с десетократно по-малка икономика. Мирът и високият стандарт на живот не са даденост, те трябва да се отстояват непрекъснато. Улисани в занимание с размера и формата на краставицата от Брюксел не обърнаха особено внимание на проблема с радикалния ислям и емигрантската вълна която залива Европа. Никога не трябва да забравяме, че ЕС е първо ценностна, а след това икономическа общност. Това, че някои европейски лидери проявиха раздразнителност, към референдума на Острова, каквато вече не проявяват  към анексията на Кримския полуостров, е тревожен сигнал за това, че икономическите съображения почват да надделяват над ценностните! Мантрите за мир и единство, както и борбата с външните зли сили, като средство за запушване на устата на инакомислещите са ни до болка познати от близкото минало и резултатите от тях също. ЕС ще излезне по силен от ситуацията в която сме поставени днес, ако проведем откровен разговор за проблемите на съюза. Европейските лидери трябва да имат доблестта да погледнат истината в очите и да поемат своята отговорност за положението в което днес се намира ЕС, а не да бранят своята невинност обяснявайки всички проблеми с вътрешни външни врагове! Дано всички да направим верните изводи и да предприемем правилните действия, след референдума във Великобритания, за да не ни се наложи да преизграждаме ЕС, след драматичен разпад.

 

От Иван Сотиров

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар