Имат ли шанс нови мега проекти при доставките на газ за Европа?

 

Обработването на добития природен газ е неотменна част от веригата на неговата стойност. Инструментариумът за осигуряване на природен газ е предназначен за използването му като чиста и екологосъобразна енергия. След като природният газ е напълно очистен от примеси и готов за употреба, трябва да бъде транспортиран от зоните за добив и преработка до потребителите. Ефективното му и ефикасно транспортиране от добивните райони към потребителите изисква обширна и сложна система. В много случаи природният газ, добит от конкретен район,  трябва да се транспортира на големи разстояния, за да достигне мястото на използване. Системата за транспортиране на природен газ се състои от сложна мрежа тръбопроводи, предназначени за бързия и ефикасен пренос от находищата до районите с потребителите му.

Art2_2_june_small

Изграждането на тръбопроводи за природен газ изисква сериозно планиране и подготовка. Строителството им предполага наличието на разрешителни и съблюдаване на  регулаторни процедури. В много случаи още преди да започне процесът по издаването на разрешителни  за достъп до земята, фирмите, определени за изграждане на  газопроводи, подготвят технико-икономически анализ на проекта, за да се гарантира, че съществува приемливо трасе, което е максимално щадящо за околната среда, както и че около него има налична действаща публична инфраструктура. Природният газ има разнообразни приложения – от обикновена химическа суровина през отопление и охлаждане до производството на електроенергия.

 

Недостатъчните запаси и ниският местен добив са основните проблеми за газовата индустрия в Европа.

Русия няма да стои безучастно (докато ЕС открито преследва маргинализацията й /страната отхвърля определени ценности и традиции в културата на обществата и се опитва да утвърждава свои собствени норми и ценности/) знаейки, че е основен доставчик на газ за Европа. Русия / Газпром активно предприема стъпки на препозициониране, като се опитва да запази и увеличи своя дял на европейски газов пазар занапред. Като цяло газовият пазар на стария континент е на път да се превърне в бойно поле, на което ще се разиграва състезание по дърпане на въже между геополитика, преход към нисковъглеродна икономика и все по- ниската пазарна цена на газа. Добре известен е и фактът, че когато Кремъл реши да инвестира в някой мегапроект, икономическата логика остава на заден план. Като примери могат да се посочат както „Южен“, така и „Турски поток“.

Една грешна диагноза за енергийната сигурност на ЕС с голяма доза вероятност би довела до неправилно лечение. Очакванията за нарастващо потребление са довели до това стратегията на съюза за енергийна сигурност да се съсредоточи върху търсенето на нови източници на  газ, а не на алтернативни подходи, като например намаляване на консумацията или изграждане на вътрешни междусистемни връзки. Свръхинвестирането в газовата инфраструктура може да създаде устойчивост към нива на консумацията на газ, които са в противоречие с целите на декарбонизация на ЕС!?

Поддръжниците на „Северен поток-2” твърдят, че проектът е необходим, защото в близко бъдеще норвежкият и британският  добив на газ ще падне с повече от 100 милиарда кубически метра, тъй като запасите на този ресурс в Северно море са на изчерпване. В същото време критиците на „Северен поток-2” твърдят, че газопроводът няма бизнес-смисъл, защото няма достатъчно търсене на газ.

Москва, София, Анкара и Атина са въвлечени в един важен мач за бъдещето на газовите потоци към Стария континент. Надеждата обаче по-скоро трябва да бъде за по-бърза частична  диверсификация, отколкото за пълна подмяна на руските доставки.

Силното напрежение между Турция и Русия по отношение на сирийския конфликт и бъдещето на Близкия изток доведоха до замразяване  на строежа на „Турски поток“ – газопроводът, проектиран от Газпром да минава по дъното на Черно море с крайно място за излизане в Турция на границата с Гърция, който трябваше да транспортира природен газ за централно-южната част на Европа и Балканите.

Русия всячески се опитва да ускори проекта „Северен поток-2“, стараейки се да удвои транспортния капацитет на газопровода „Северен поток“. На 1 декември 2014 г. Владимир Путин официално обяви спирането на газопровода „Южен поток“. Според шефа на Кремъл причините за това решение са  от една страна, американският натиск върху България, в резултат на което страната оттегли разрешението си за строеж, и от друга – препятствията, наложени от Европейската комисия – „неконструктивен подход“, по думите на руския президент, касаещ използването на тръбопровода.

Art_2 June

Как би могъл да се развие сценарият относно енергийната инфраструктура (газопроводи), насочена към доставяне на руски природен газ до Североизточното Средиземноморие в очертания политически контекст? Какви ефекти  ще има върху Турция и Гърция променената геополитическа енергия?

Турция е страна, търсеща нови доставки. Южната ни съседка е четвъртият по големина консуматор на европейския газов пазар. Според  данните, предоставени от Botas – турската държавна фирма за енергийни доставки, от внесените в Турция 49,2 милиона кубически метра газ през изминалата 2015 година най-малко 26,9 кубически метра, или 55 на сто от общото количество, са дошли от Русия.

Това количество изглеждаше предопределено да расте по силата на често обявяваното изграждане на „Турски поток“ – стратегическа инфраструктура, която в светлината на превратностите, свързани с кризата в Сирия и отрицателното становище, изразено от страна на ЕС, претърпя крах.

 

Позицията на Анкара между Москва и Техеран

Иран не може да замени доставките на руски газ за Европейския съюз и Турция поради следните причини:

  1. 1. Има нарастващо вътрешно търсене, което трябва да бъде удовлетворено. 13 на сто от иранските семейства живеят в селски райони, които все още са откъснати от националната система за доставка на газ;
  2. 2. Страната трябва да модернизира енергийната си инфраструктура. За да направи това, Иран ще трябва да внесе нови технологии за подобряване на добива и да внедри иновативен подход при разпределението на природния газ;
  3. 3. Оценките са, че Техеран се нуждае приблизително от $ 100 милиарда инвестиции в газовата промишленост, за да постигне целите си.

Неотдавнашните проблеми на Азербайджан по отношение на добива на природен газ и необходимостта от спазване на съществуващите споразумения за износ  доведоха страната до това да се снабдява със синьо гориво от Руската федерация. Тази ситуация поражда ред въпроси относно действителния производствен капацитет на газовото находище „Шах Дениз II“. В действителност от азербайджанските газови полета трябва да се доставя газ от 16 млрд. м3 до Южния коридор, от там в тръбопровода ТАНАП, където 6 млрд. м3 ще остават в Турция, след което към Трансадриатическия газопровод (TAP) ще се подават останалите 10 млрд. м3 газ, който ще стигне в Пуглиа (Puglia), южната част на Италия. Що се отнася до възможността за покриване на нарастващото търсене на газ чрез LNG, в момента допълнително могат да бъдат внасяни само 6.9 милиарда кубични метра.

Надеждите на Турция за доставка на газ чрез изграждане на тръбопровод от Израел до турския бряг по дъното на Средиземно море бяха попарени от специалния пратеник и координатор за международните енергийни въпроси на Държавния департамент на САЩ г-н Amos Hochstein. На форум в Никозия той заявява, че докато Турция не започне да спазва изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър така, както го правят САЩ, както и докато няма „резолюция за Кипър“,  тръбопроводи не могат да минават през кипърската ИИЗ от Израел към Турция.

 

Неочаквана ключова роля за Атина

Кой би могъл да предположи, че Гърция, която не добива газ, може да се превърне в енергиен център  по силата на три благоприятни геополитически фактора:

  1. 1. Желанието на Русия да заобиколи украинската територия и намерението й да не подновява договора с Киев за транзит през 2019 г., впоследствие увеличен до 2022 г.;
  2. 2. Изграждането на Южния коридор, силно желано от ЕС;
  3. 3. Интересът на Турция да се превърне в стратегически енергиен център от Изток на Запад за руски и азербайджански газ.

Потенциалното руско-гръцко сътрудничество в областта на енергетиката теоретично може да следва стъпките на Русия и Германия за „Северен поток“. В този случай обаче най-деликатната фаза на проекта ще засегне развитието на газопровода на гръцка територия, която ще се управлява от законодателството на ЕС (Третият енергиен пакет).

В резултат на двустранното споразумение от 21 октомври 2015 г., подписано от Виктория Нюланд – помощник държавен секретар по европейските и евроазиатските въпроси на Държавния департамент на САЩ, и Алексис Ципрас – министър-председател на Гърция, правителството в Атина обмисля възможността за изграждане на терминал за втечнен природен газ в близост до Александруполис. „Булгартрансгаз“ наскоро обяви, че също ще участва в този проект.

Безспорно най-уязвимите страни от гледна точка на сигурността на енергийните доставки, които са силно зависими от руския природен газ, са разположени в Централна и Източна Европа. В доклада Climate Action Network (CAN) позицията на Европа от април 2015 г. е ясно дефинирана: „Сегашната загриженост за сигурността на газовите доставки за стария континент е преди всичко във връзка с  природния газ за отопление. Всъщност 61% от вноса на природен газ в ЕС се използват за бита“. В това отношение Югоизточна Европа е в пъти повече изложена на риск.

В следващите няколко месеца ще отпадне въпросителната дали на турско-гръцката граница няма да се появи нов троянски кон под формата на газов хъб, въпреки множеството индикации, че реализирането на такъв сценарий е малко вероятно. При наличието на толкова свободни капацитети за доставки на газ всички мегапроекти за нови газопроводи изглеждат повече или по-малко обречени. Онова, което е нужно на Европа, е гъвкавост при при доставките, а не нови капацитети.

 

От Васко Начев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар