Tерористичните атаки срещу западните общества се увеличават в последните години и особено зачестиха в Западна Европа от 2015 г. насам. В масовите медии като основно “страшилище” продължава да бъде на преден план образът на “терористичната мрежа“, направляваща отдалеч действията на своите бойци, и внедряваща ги в западните общества. Ако се вгледаме по-отблизо обаче ще видим променения профил на извършителите на атентатите – така наречените “саморасли” (“grassroots”) терористи и терористите “единаци” (“lone wolf”).

 

Опит за атентат от такъв тип извършители беше предотвратен във Франкфурт през април 2015 г., когато в дома на семейство бяха открити химикали използвани за изработка на взривни устройства, както и автоматично огнестрелно оръжие с големи количества боеприпаси.  

 

В Дания през 2015 г. беше извършен атентат от терорист-единак (Омар ал-Хюсеин, датчанин-палестинец).

 

Преди това, на 24 май Мехди Немуше, 29 годишен френски гражданин, открива огън в еврейския музей в Брюксел. Убива четирима души. На 22 март 2016 г. два взрива – в летището и след това в метрото на Брюксел убиват 35 и раняват 330 души. Всички заподозрени са родени и израснали в Европа.  

 

Разбира се всички знаем за атентата в Париж през януари 2015 г. срещу редакцията на „Шарли Ебдо“. Следващата атака през ноември, пак в Париж, причини рекорден брой жертви (137). Между януари 2015 г. и юни 2016 г. Париж даде 159 убити и 390 ранени в резултат на три различни атентата. Почти всички идентифицирани извършители бяха френски граждани.

 

В Англия имахме случая на Мухайдин Майър, терорист-единак на 29 години, който на 5-ти декември 2015 г. ранява трима души в лондонското метро, като ги намушква с кухненски нож.

 

През юли 2012 г. беше извършен атентат в Сарафово. Един от помощниците на атентатора също е бил идентифициран като български гражданин.

 

Изглежда представата за мощни терористични организации, преодоляващи граничния контрол на западните страни до голяма степен не се подкрепя от фактите. Радикализацията много често се случва и в самото ядро на модерната европейска култура и цивилизация.

 

Колкото и да е примамлив изводът, че мюсюлманите е невъзможно да бъдат интегрирани в европейски общества и че поради религията си са изначално податливи на радикализация, той би бил погрешен. Има достатъчно примери за терористи-единаци, индокринирали се в крайни идеологии и извършили атентати без да изповядват исляма.
Популярен е случаят на Андерс Брейвик (2011 г. в Норвегия), но се срещат немалко други примери по-назад в историята.1 Има и ноторен случай от съвсем скоро – на 16 юни 2016 г. британският гражданин Томас Меър нападна и уби по мъчителен начин британския народен представител Джо Кокс. Разследването разкри връзки на Меър с ектремистка ксенофобска организация.

.

*  *  *

 

Атентатите в Париж и Брюксел станаха повод анализатори да обърнат внимание върху абдикацията на атакуваните държави от контрол върху гетата населени компактно с мюсюлмани. Отдръпването на държавата от присъствие в квартали в самата й столица безспорно предоставя хранителна среда на всякакви видове престъпност, както и на терористични организации.

 

Радикализацията на мюсюлманите в Западна Европа е и съзнателно усилие на определени проповедници, които поне до края на 2015 г. необезпокоявано работят във Франция и Белгия. Сбирките „за напреднали“ се провеждат или отделно в джамиите, или в специални „училища“ строени в близост до джамиите, посещавани предимно от млади момчета, пред които учителят вече си е спечелил огромен авторитет.

 

Липсват официални френски данни за броя на мюсюлманско население, но данни на Pew Research посочват число около 4.7 млн. Между 1991 и 2011 броят на джамиите във Франция се е удвоил и към момента е около 2100. Колкото до Белгия, изследване на International Center for the Study of Radicalisation посочва Белгия като страната изнасяща най-голям брой бойци за „Ислямска държава“ на глава от населението си.

 

Разбира се анализирайки факторите за появата на радикализъм, не трябва да отъждествяваме изповядването на религия и изповядването на крайно политическо кредо – тогава неподготвеният читател остава с убеждението че изповядването на исляма е тъждествено на подкрепа на тероризма като средство за постигане на политически цели или религиозни повели. Едно от основните послания на терористите – че се води война между религии и култури – индиректно бива утвърдено от иначе добронамерни анализатори, които се впускат в неуместни културологични анализи.

 

Не всеки който се моли в джамия ще стане терорист и не във всяка джамия се проповядват омраза и насилие срещу иноверците. Поне съвсем доскоро обаче, влизането в контакт с крайни проповедници и в средата на „доверения кръг“ техни последователи беше въпрос единствено на лично желание.

 

Примери като Томас Меър напомнят, че интеграцията е двустранен процес и не може да се наложи със сила. Отказът от нормален социален живот и посвещаването на крайна ксенофобска идеология в случаи като неговия няма как да се обясни с провал на държавата да „интегрира“. Очевидно става дума за личен избор.

 

Нарастващият брой на терористите-единаци и самозараждащите се терористични клетки е следствие и на коренно променената информационна среда. Увеличените ни възможности за излъчване и приемане на съобщения играят не по-малка роля в процеса на радикализация и в самопричиняването на социопатията, което превръща лабилния индивид в потенциален извършител на терористичен акт.

 

При терористите джихадисти има и друга специфична причина за преминаването към модел, при който извършителите са местни хора вдъхновени от вън. След атаките от 11 септември 2001 г. всички страни започват да отделят несравнимо по-големи ресурси за контрол на границите, което значително затруднява преминаването на хора и оръжия.
Ефективността на „безглавата“ мрежа се мултиплицира от възможностите предоставяни от друга мрежа – тази на комуникационните технологии и услуги, също лишени от централизиран контрол. Вече има по-малко значение къде се намирате физически и каква компания поддържате, стига да имате буден интерес към крайна идеология. Технологиите са лишени от вътрешен морал – те с равна сила идват на помощ и на гимназистите, и на екстремистите.

 

*  *  *

 

Ако през 20 в. общественото мнение е било подлагано на пропаганда течаща по централно контролирани информационни канали, в информационната ера на 21-ви век вече имате толкова на брой медии, колкото имате граждани с интернет достъп. Днес всеки има свободата и възможността да бъде историк, хронист, журналист на свободна практика и да създава съдържание видимо за всички 3.5 милиарда потребители. Системите и инструментите които използваме за търсене на информация са изградени така че да се настройват към интересите които проявяваме.

 

Изследване на Pew Research Center показва че в процентно изражение броят на пълнолетните американци използващи социални мрежи е нараснал между 2005 г. и 2015 г. от 7% до 65%. Общият брой на блоговете регистрирани от 2006 към края на 2011 г. е нарастнал от 35.8 милиона на 172 милиона, по данни на statista.com. Според статистика на internetlivestats.com интернет потребителите са нараснали от 502 милиона души през 2001 г. до 3 милиарда 425 милиона души до края на 2015 г.

1Паралелно с броя на интернет потребителите, нараства и времето което те прекарват в социалните мрежи всеки ден. По данни на Global Web Index, една трета от времето прекарано онлайн минава в различни социални мрежи като това време постепенно нараства от час и половина през 2012 г. до прогнозирани час и петдесет минути за 2016 г. Показателят е най-висок при възрастовите групи от 16-24 г. и 25-34 г. Ако направим сравнение ще видим че grassroots-терористите като цяло са в края на двадесетте и началото на тридесетте си години.

2Global Web Index, 2015

Това на първо място означава, че повече от всякога досега, човешките същества имат възможността да настроят до фини детайли реалността, която средствата за информация формират за тях.

 

Изследването показва, че от 16 часа активно време в денонощието, 4 са отдадени на интернет активност, а от тях една трета е посветена на приемане на съдържание от медии максимално адаптирани към вкусовете и интересите на потребителя. В резултат, картината, която всеки от нас си съставя е все по-персонализирана, а различните социални групи все повече се раздалечават една от друга в начина по който виждат света.

 

Агентите на „Ислямска държава“ добре разбират и широко използват онлайн комуникацията с цел набиране на последователи и сътрудници. Имат професионално изградена система за обучение на самите вербовчици. Изготвят видеоматериали с невиждано добро качество в сравнение с терористични групи от миналото. Анализатори следящи „Ислямска държава“ посочват числото 50 000 като брой на пропагандните Twitter акаунти.2
Информационната епоха идва със своята тъмна страна – възможността която технологиите дават на човека могат да бъдат употребени и за (само-)довеждането му до психическото състояние, в което да извърши масово убийство. Това е предизвикателство не само към днешните общества, но и към държавите и образователните системи.

 

* * *

 

Влиянието, което „сглобената реалност“ на адаптивните медии и социални мрежи може да упражни върху лабилни хора е христоматиен пример за това как една уязвимост на информационно ниво може да бъде експлоатирана, за да се причинят на физическо ниво тежки щети върху „меки“, трудно защими цели.


В новите условия уменията за критично и аналитично мислене и за идентификация на надеждния и достоверен източник определят новите измерения на защитеност и уязвимост в информационната среда, на лично, корпоративно и държавно ниво.

 

Разбира се, тези редове не трябва се четат като анатема на Интернет, като тъгуване по „доброто старо време“ или като предупреждение че Фейсбук ще направи децата ви терористи. Технологиите са част от средата, в която оперираме и носят своите рискове наред с предимствата си. Опитите за изолация или игнориране на тези предимства ще доведат единствено до загуба на конкурентно предимство и до стагнация – информационна, интелектуална и накрая икономическа.

 

Най-доброто което можем да направим е да се запознаем добре със заплахите и източниците на риск и да приемем съществуването им като част от ежедневието. Истерията винаги е противник, познанието е съюзник.

 

Една група фактори водещи до зачестяването на прояви на самостоятелните клетки и атентатори е свързана с наличието в едно общество на значителен брой хора податливи на индоктринация. Социално изолирани, с ниски доходи, млади и изпитващи чувство за безизходица, и като повечето млади – гневни и търсещи бързи и радикални решения, но познаващи войната само от сведения от втора ръка. Както е забелязал още през 5 век пр. Хр. поетът Пиндар – „Войната е сладка за тези които не са я опитвали“.

 

Втора група фактори е свързана с конфигурируемата реалност. Човек спадащ към рискова  социална група може с невиждана досега лекота да намери отдушник, изповедник и общност, която да го подтикне към действие. Такива общности са намерили и Томас Меър, който е викал „Britain first!“ докато е нанасял удари по Джо Кокс, и атентаторите от Брюксел и Париж. Знаем, че в социалните мрежи работят подразделения на терористичните организации, които вдъхновяват, мотивират и подготвят атентатори.
В трета група фактори можем да отделим събития оформящи вътрешнополитическия и международен контекст – политически или спортни събития, които предоставят възможност за символни прояви на тероризъм, големи национални или религиозни празници, актове на държавна политика които правят по-вероятен „домораслия“ отколкото „вносния“ тероризъм и т.н.

 

* * *

 

Как всичко това работи на практика? Получихме кърваво показно през тазгодишния месец Рамадан, който беше най-наситеният с атентати досега.Говорителят на Ислямска държава Абу Мохамед Ал-Аднани направи изявление през май, в което призова Рамадан да бъде превърнат в „месец на бедствието“ за неверниците, и особено за тези в Европа и Америка. Посланието беше тиражирано по интернет-каналите и между 5 юни и 5 юли бяха извършени атентати от Флорида (Орландо) през Истанбул и Медина до Бангладеш. Много от атентатите бяха „спонтанно“ организирани от последователи на Ислямска държава, без централни заповеди или организация.

 

[Карта на атентатите през 2015-2016 г.]

 

В същото време, малко след референдума от 23-ти юни за излизане на Великобритания от ЕС, в Англия започват да се увеличават случаите на „престъпления на омразата“ извършени срещу хора „заподозрени“ че са чужденци. Това също е „спонтанен“ ненаправляван отговор, извършителите не се познават взаимно, но са обединени в страховете си. Не само че централна организация на тези прояви липсва, но иронично, самите партийни лидери, които се прочуха с най-ксенофобски изказвания по време на кампанията и преди нея, претърпяха политически удари след същия референдум, който уж спечелиха.

 

* * *

 

Показахме връзката, от една страна между изменящия се начин по който се информираме за света, децентрализацията и демонополизацията на информационните потоци, и от друга страна – атомизацията на постиндустриалните общества, едно от чиито последствия е увеличената им уязвимост от актове на тероризъм. Разбира се последствията от промяната в начините по които съвременният човек приема информация далеч не се изчерпват с приведените примери и естествено, далеч не всички последствия са толкова негативни, колкото обсъжданите тук.
Темата е огромна и благодатна и очаква своите изследователи, а един ден и своите историографи. За нас остава да продължаваме да живеем във все по-взаимосвързан, но и все по-стратифициран свят, като умерени оптимисти, но отчитайки опасностите които са част от същността му.

 

От Георги Антонов


1 Неонацистът Йозеф Пол Франклин действал в САЩ в края на 70-те години, сектантите Бъфорд Фъроу и Ерик Рудолф, католикът екстремист Джеймс Коп, протестантът Пол Хил, Бенджамин Смит (примерен член на протестантска църква, който през 1999 г. открива безразборна стрелба в Илинойс и Индиана).

2 Цитирани данни пред Economist

3 Жертвите на терористични атаки извършени през Рамадан в 2016 г. са около 550 убити и около 764 ранени. За сравнение през Рамадан в 2015 г. са около 300 убити и около 500 ранени.

 

This entry was posted in Регионът and tagged , , , , , by Georgi Antonov.

За Georgi Antonov

Георги Антонов е роден през 1985 г. През 2004 г. започва да изучава балкански езици и литература в специалност "Балканистика" в СУ. През 2006 г. прочитайки първата глава от учебника на Христо Матанов решава че иска да се научи да пише тъкъв тип текстове и записва като втора специалност новооткритата тогава в Исторически факултет "Минало и съвремие на Югоизточна Европа", където изучава политическа и икономическа история на Балканите, както и история на политическите идеи. През 2011 г. завършва втората си специалност с отличие. От 2008 г. работи като програмист, понастоящем в "Web & Mobile" отдела на българската компания Bulpros. Писането за Bulgaria Analytica му носи голямо удоволствие, защото му дава възможност да се занимава с работа "по специалност", дейност на която досега е гледал по-скоро като на луксозно развлечение. Интересите му са в областите на международните отношения, съвременна история и технологиите.
В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар