Защо няма филми за комунизма

 

„Ние сме от България,” казва Анина Брандел, младоженка, изиграна от актрисата Джой Пейдж. Тя разговаря с Рик Блейн на Хъмфри Богарт във филма „Казабланка“ от 1942 г.

 

„Там е много зле,” обяснява Анина. „Дяволът е стиснал народа за гърлото. Ян и аз не желаем децата ни да растат в такава държава.”

Джой Пейдж, американска актриса най-известенa с ролята си като българка Анина Брандел във филма Казабланка (1942).

Джой Пейдж, американска актриса най-известенa с ролята си като българка Анина Брандел във филма Казабланка (1942).

Проблемът е, че те нямат пари и Анина обмисля възможността да прави секс с капитан Рено, изигран от Клод Рейнс, с цел да получи визи за себе си и мъжа си. Тя пита Рик дали капитанът е благонадежден и дали всичко ще е наред, ако заключи „простъпката“ в сърцето си.

 

„Върнете се в България,“ отговаря Рик, но след това той нагласява масата за рулетка, така че Ян печели и двойката може да избяга в Америка. Това е мястото, където много други посетители на Американското кафене на Рик искат да отидат.

 

Нещата може да са били зле в България, където дяволът е стиснал народа за гърлото ала зрителите не получават информация за страната, която е неутрална в началото на Втората световна война, след пакта Хитлер-Сталин от 1939 г., но се присъединява към силите на Оста през март 1941 г. Пропускането на тези факти не е изненадващо, тъй като трудно достъпните „писма за транзит“ са художествена измислица. Но извън „Казабланка“, за киноманите ще бъде трудно да намерят нещо написано за България, особено от историята и на член на Източния блок.

 

Въпреки това, няма причини българите да се чувстват пренебрегнати, тъй като американската филмова индустрия по принцип не проявява особен интерес към филми за живота по време на комунизма, въпреки че във всички тези режими е имало герои като Виктор Ласло. Оскъдният брой на такива филми е обясним, имайки предвид какво се случва в ранните години на Холивуд.

 

Шефът на Коминтерна Вили Мюнценберг пише, че „една от най-неотложните задачи пред комунистическата партия в областта на пропагандата, е завладяването на това изключително важно пропагандно звено, което досега беше монопол на управляващите класи. Ние трябва да го изтръгнем от тях и да го обърнем срещу самите тях.“ През 30те години на миналия век, партията започва офанзива на два фронта – сред съюзите на снимачните работници и така наречените гилдии на таланти (артистични гилдии). Техните предни групи се радват на голям успех и както отбелязва Бъд Шулбърг (сценарист на „На кея“), партията „бе единствената игра, която искахме да играем.“

 

Нещата загрубяват по времето на пакта между Хитлер и Сталин, когато сценаристът Далтън Тръмбо написва сценария на „Забележителният Андрю“, в който духът на генерал Андрю Джаксън се противопоставя на идеята за съюз с Великобритания, „страна, която вече е победена.“ След като Сталин е нападнат от съюзника си през 1941 г., партията възстановява позициите си и става най-патриотарската групировка в града. Във военновременни филми като „Северна звезда“ и „Песен за Русия“, поддръжниците на компартията изобразяват СССР като земя на радостта, с добре нахранени работници, които обичат своите господари. Филмът от 1943 г. със заглавие „Мисия в Москва“, с участието на Уолтър Хюстън, отива толкова далеч, че реабилитира показните процеси на Сталин от 1930 г.

 

След края на войната, Сталин сигнализира чрез декларацията Дюкло, че САЩ е новият враг. Конфликтът между демократичните и контролираните от компартията съюзи ескалира в насилие във всички големи студиа. Лидерът на Международния Алианс, Рой Брюър, се обединява с колегата си, либералния демократ Роналд Рейгън, за да дадат отпор на комунистическите сили.

 

Разследването на активиста от Коминтерна, Герхард Айслер, чийто брат е филмовият композитор Ханс („Маршът на Коминтерна „), довежда федералните служби до фабриките за мечти. Последвалите процеси през 1947 г. постигат по-скоро нарастване на напрежението, отколкото да хвърлят светлина върху събитията. Следва Чешкият преврат, преследването на писатели и художници, възраждането на съветския антисемитизъм и процесът против Слански. В нова серия процеси в началото на 1950-те години, ключови фигури като Робърт Росен („Цялото кралско войнство“) и Елия Казан („На кея“) се обръщат срещу партията.

 

През 1956 г., когато Хрушчов заклеймява Сталин, холивудската комунистическа партия е съсипана, но през 1960 Тръмбо и други комунистически автори са „почти обожествени,“ както казва Филип Дън („Колко зелена бе моята долина“). Преобладаващият наратив е „Черният списък в Холивуд „, изчистен от всички позовавания на Сталин и от действителната история на комунистическата партия в студиата.

 

Холивуд навлиза в периода на анти-анти-комунизма, и в тези условия няма как да се появят филми за действителния живот по време на комунизма. Изключение прави „Нощно бягство“ от 1982 г. на студио Дисни, по действителен случай на бягство от Източна Германия с балон. В „Полетата на смъртта“ (1984 г.) и „Непоносимата лекота на битието“ (1988 г.) зрителите не виждат как червените кхмери извършват зверства, нито как СССР смазва „Пражката пролет“, по същия начин, както смаза унгарската революция през 1956 г..

 

Дълго след края на Студената война американската филмова индустрия избягва темата за живота при комунизма и представя агиографични творби като „Тръмбо“ (2015 г.) за сталинисткия сценарист, който остана в КП на САЩ по време на Пакта Хитлер-Сталин. От друга страна, през миналата година „Мостът на шпионите“ за размяната на съветския шпионин Рудолф Абел с пилота на U2, Франсис Гари Пауърс, всъщност показа Берлинската стена в процес на изграждане и комунистическите войски, стрелящи по хората, които се опитват да избягат. Като се има предвид досегашния опит, това не беше кой знае какво, но бе намек, че Холивудският черен списък на комунистическата реалност може да достигне до своя край някой ден, като се има предвид, че не липсват завладяващи истории от ерата на Студената война.

 

В България, например, нещата са били много зле и сталинисткият лидер Тодор Живков е стискал хората за гърлото. Дезертьорът Георги Марков, един вид Виктор Ласло, е бич за комунистическия режим, но през 1978 г. Марков е убит с отровна пелета, изстреляна от чадър. Случаят остава нерешен, но главните заподозрени са Тодор Живков и КГБ. Както каза Майкъл Корлеоне в „Кръстникът“, киноманите „може да харесат една история като тази.“

 

Калифорнийският писател Лойд Билингсли е автор на „Празненство в Холивуд: Сталинистките приключенски истории в американската филмова индустрия“ и „Закон за правописанията: Новини от бойното поле на политическата коректност“.

 

Превод от английски език: Саша Николова

 

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар