Изборът между военен режим и ислямистка диктатура е като избор между убийство и самоубийство. Но също е демократичен

 

„Демокрацията е в опасност“! Аз поне не бях чувал това изтъркано политическо клише да се употребява едновременно от военни, които извършват преврат, и от полицаи, които го потушават. Но на 15 юли 2016 и превратаджиите, и правителството в южната ни съседка оправдаха действията си със защита на демокрацията и гарантиране на човешките права и върховенството на закона. На 16 юли 2016 турският премиер обяви 15 юли едновременно за „черен ден за турската демокрация“ и за Ден (празник) на демокрацията. Същият ден турският президент пусна масов есемес на 80 милиона турци с призив да защитават демокрацията. Очаквам да допише и в Корана в този дух.

Вероятно навсякъде по света подобни думи, изричани от превратаджия или диктатор, ще се възприемат като демагогия и лицемерие. Но изречени от мюсюлмани, те звучат направо абсурдно. Просто защото мнозинството мюсюлмани по света не само отхвърлят демокрацията, но и не разбират същността й.

Снимка: Twitter-акаунт на Ердоган

Снимка: Twitter-акаунт на Ердоган

Далеч съм от мисълта, че демокрацията е съвършена или дори че е най-доброто възможно обществено устройство. Но тя е продукт на индивидуалната свобода, залегнала в основата на християнското Просвещение, което ислямът още не е изживял. Демокрацията като концепция за управление на мнозинството по своята същност е диаметрално противоположна на исляма, който сам по себе си е форма на теократичен тоталитаризъм.

 

Защо? В исляма не хората, а Аллах ръководи всичко. Аллах решава човешката съдба. Аллах не дава никакъв избор, никаква възможност за разум и разсъждение. За Аллах хората не са негови деца: те са поданици, роби. Робите нямат свобода, нито индивидуални права. Нищо чудно, че тези понятия са тотално несъвместими с догмите на исляма – те не са доминиращи и в останалата част на света с изключение на Европа, Съединените щати и изолирани анклави в Азия. Принципът на индивидуалните права е културно и политически господстващ само в Западния свят, и само през ХVІІІ и ХІХ век. В резултат там и тогава монархиите са свалени, тираниите падат и робството се премахва. Малко от тези неща са се случили на малко места в ислямския свят.

 

Много норми в Шериата са в крещящо противоречие с нормите на индивидуалните права. В Исляма, за разлика от християнството, корените на правата на човека започват с вярата в Бог. В исляма няма автономен индивид, личност извън общността. Логично няма и индивидуална свобода. Ислямското разбиране за права винаги е оправдавало дискриминацията, жестокостите, мъчителните убийства. Защо очакваме ислямът да ги осъди сега, и то точно чрез Ердоган? Или чрез „душманина“ му Фетхулла Гюлен? Трудно е да се каже кой от двамата иска повече възраждането на исляма под водачеството на Турция, тоест, кой е по-голям ислямист. И съответно, по-малък демократ.

 

Разбира се, има разлика между ислям и ислямизъм. Ислямът е религията на милиард и половина жители на света. Ислямизмът е расистка политическа теория за превъзходство над същия този свят, която иска да наложи със сила ислямския свещен закон – Шериата, над всички не-мюсюлмани. Преди това обаче трябва да разгроми „армиите на Рим“ (тоест на християнския свят, воден от САЩ) при Дабик (еквивалент на християнския Армагедон), и след това да установи Световен халифат. Хилядите доброволци от различни части на планетата, включително Европа и САЩ, които се стичат в Ислямска държава, са мотивирани именно от желание да участват в битката за края на света. Други хиляди мюсюлмани, родени в Европа и САЩ, по призива на Ислямска държава остават в страните си, за да правят същото. Това дава смисъл на живота им и ги прави значими.

 

Защитниците на исляма твърдят, че е религия на мира. Че следовниците на „Ислямска държава“ го изопачавали. Те вземали неавтентичен текст, извън Корана, например: „Изпратен съм с меч“, и го прикрепяли към кораничен текст: „Ние те изпратихме, Мохамед, за да бъдеш милост за световете“. Получавало се: „Изпратихме те с меч, за да бъдеш милост за световете“. Подозирам обаче, че на заложника, коленичил за екзекуция, му е все едно дали джихадистът ще го обезглави канонично или неканонично…

 

Ислямът е в основата на всичко, което терористите от Ислямска държава, Ал Кайда, Хизбула, Хамас, казват и правят. Именно ислямът ги направи значими – особено Ислямска държава. Тя не е държава, но не е и сбирщина от от психопати. Това е религиозна група с внимателно подбрани послания, както писа изследователят на проповедите и идеологията на Ислямска държава Греъм Ууд. Основното от тези послания е идващият Апокалипсис.

 

Опитът за преврат от 15 юли 2016 постави въпроса колко демократична е турската държава. И до каква степен смесва, или по-точно – прикрива своя собствен вариант на ислямизма под маската на демократичния свободен избор, който са направели мнозинството турци, избирайки сегашното правителство и сегашния президент. Или излизайки на улиците с голи ръце срещу танкове, за да защитят „летитимно избраните демократични институции“. Подкрепата за Ердоган, която САЩ и ЕС категорично заявиха, трябва да се базира на нещо повече от изборни резултати. Най-малкото защото Турция кандидатства за член на ЕС, а очевидно не е изпълнила основния от копенхагенските критерии: стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права и закрилата на малцинствата. Очевидно нито институциите са достатъчно стабилни, нито демокрацията – гарантирана. Особено ако Турция възстанови смъртното наказание и екзекутира участниците в преврата, които засега се задоволява само да бие и унижава…

 

Доста неясно е и доколко Турция контролира армията си, колкото и малка част от нея да се включи в опита за преврат. Впрочем правителството използва опита за преврат като повод да затвори натовската военна база Инджирлик. Освен колко готова е Турция за член на ЕС, напоследък не е много ясно и колко лоялен член на НАТО е…

 

Но да се върнем на демокрацията – не в Турция, а в Европа. Доскоро анализаторите чертаеха два сценария за европейското бъдеще: една ислямска Европа, където мюсюлманските институции и култура заменят секуларните и християнски институции и култура; или един своего рода европейски Ислям, в който европейските мюсюлмани споделят европейските ценности, създадена от католици, протестанти и евреи. Откакто се появи „Ислямска държава“ обаче, възможността да се появи евроислям просто не съществува. Затова пък ислямските имигранти в много западни страни могат да спечелят всякакви дела, като обвинят някого в религиозен расизъм или расова дискриминация. Противопоставящите се на тези незаслужени привилегии са заклеймявани като носители на идеи, „застрашаващи обществения мир и подстрекаващи към омраза“. В Европейската заповед за арест има „престъпления“ като расизъм, ксенофобия, богохулство и расова дискриминация.

 

Това е драстичен пример на политическа безотговорност. Фактът, че емигрантите-мюсюлмани се подчиняват само на своите етнически и религиозни лидери, и че щедро се ползват от придобивките на социалната държава-приемник, подпомагат фрагментацията на западните общества. „Сензитивни райони“, разбирай мюсюлмански гета, има в почти всяка европейска столица. Процесът е необратим: емигрантските мюсюлмански общности вече са твърде големи, за да бъдат изгонени. Затова страховете на западноевропейците от колонизация, породени от интензивността, с която младите мъже мюсюлмани пренасят своята култура в новата европейска среда, не са преувеличени. Страховете за живота и сигурността им – също.

 

Всъщност ислямизмът е много повече политика, базирана на марксизма, отколкото религия, базирана на Корана. Между ислямистите и левичарите има много повече сходства, отколкото различия. И двете системи са варианти на етатизма, основан на колективистичния принцип, че човекът е обезправен роб на държавата; и двете са социалистически на теория и на практика; и при двете системи бедните са поробени и богатите са ограбвани в полза на управляващата клика. (Затова мюсюлманските общности в Западна Европа много често гласуват за леви партии, а те в замяна гарантират малцинствените им права). Но най- голямата – и най-опасна! – прилика между ислямистите и левичарите е, че еднакво ненавиждат капитализма.

 

Ненавиждат го, защото признава индивидуалните права и забранява използването на физическо насилие в човешките взаимоотношения. Индивидуалните права са и принципът на ненасилието са фундаментални политически ценности. Изповядващите исляма могат да ги прегърнат не чрез политика на забрани и ограничения, а ако тези добри идеи бъдат противопоставени на лошите идеи на ислямизма. Това е изключително трудно, но поне съществуват технологични предпоставки: спомнете си Фейсбук революцията, наречена „Арабска пролет“, или включването на самия Ердоган по Скайп в сателитна телевизия.

 

Идеите ги има, каналите за разпространението им също, просто трябва време хората в ислямския свят да се научат да мислят и да действат според убежденията си. Тогава Ренесансът и Просвещението ще станат възможни и за тях. Както това е било вярно за европееца в края на Средновековието, така ще бъде вярно и за мюсюлманина в нашето съвремие. Ако искат да прогресират икономически и да се възродят културно, изповядващите исляма трябва да започнат да почитат човешкия ум и индивидуалните права. Това са неизбежните философски предпоставки за човешкия прогрес.

 

Но преди това трябва да разберат, както каза президентът на Египет ген. Сиси в своя реч в университета Ал-Азхар, „че е крайно време да реформираме този ислям, който съществува в момента, защото няма как 1 милиард и 600 милиона мюсюлмани да убият другите 5 милиарда жители на планетата“.

Никой не може да направи тази реформа вместо тях.

 


* @RT_Erdogan е Twitter-акаунтът на Ердоган

 

От Калин Манолов

Едно мнение по „@RT_Erdogan *

  1. Свободата има различни измерения, осмисляне и изживяване при личноста и индивида. Свободата от личност освобождава индивида от последствията от действията. Свободата от отговорност е несъмненото постижение на социалистическите идеи и така e един от върховете на цивилизацията- на нашата, християнската цивилизация.Hе просто отричайки, а изцяло пренебрегвайки личността, достигаме до абсурдната практика за колективната отговорност. Индивидуалният порив става проекция на надличностна воля и така личността се слива с абсолютната воля. Това е религиозно и екстатично преживяване.

    Идеите и терзанията на Достоевски от тъмните дебри на руската литература, са доведени до европейската политическа среда (мотивирана от инструментално социалистическо обяснение на света) чрез масовото образование. В лява Испания от миналия век, според Салвадор Дали, да стреляш с пистолет в тълпата е е най-сюрреалистичния акт. Този комплекс от идеи, пренесен до ума чрез повърхностно и некачествено начално образование, в едно по-просто устроено и буквално възприемащо света същество, може да породи и екстатичнa потребност за сливане на индивидуалнатата си с абсолютната воля и власт, а така и със самата същност на религиозното. Власт вместо свобода.Така властта върху живота се възприема като придобиване на самоличност. Терористичният акт, за това така интегрирано същество, е абсолютна власт и така абсолютна свобода. Несъмнената патология в тази колективна мания е освен всичко и опит за въздаване на справедливост за неравенството. Свободата, братството и равенството са все на щиковете на тълпата. Без култура свободата е невъзможна, а демокрацията е безвластие и така противоестествена. Борбата с нея става дълг.

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар