След решението на полския регулатор, който в прав текст каза на европейските компании, участващи в компанията Северен поток-2 – Шел, ОМВ, Енджи, Юнипер и Винтерсхал: или дъщерните им дружества участват в изграждането на газопровода или се прощават с бизнеса си в Полша.

 

Проблемът не е толкова в значимостта на полския пазар в портфейла на тези компании, а в казуса и прецедента на активиран регулатор по чувствителна тема, който може да ги постави във фокуса на подобни разследвания в много други страни и в хипотезата „топката да се вдигне“ до равнище Европейскa комисия.

Източник на картата: www.gazprom.ru

Източник на картата: www.gazprom.ru

Полският регулатор UOKiK има железен аргумент – ако се построи Северен поток-2 – доминантната роля на Газпром на европейския пазар ще нарасне извън всякакъв разумен предел. Над 80% от газовия износ на Русия ще се концентрира само по един маршрут, което е тотална антитеза на всички усилия на ЕС за разпределение и управление на рисковете за енергийната сигурност. Дори ако изключим политическия фактор.

Северен поток-2 ще отнеме шансове за справедлива конкуренция на почти всички европейски проекти за пренос на газ, които целят диверсификация на маршрути и доставчици.

Казано по-сбито, свръхконцентрацията в тази част на европейския транзитен пазар ще блокира интеграцията на останалите неинтегрирани части от пазара на Източна Европа – т.н. „острови“. В същото време ще усили ценовия спред на природния газ между „привилегированите“ от Газпром страни от Западна Европа и потребителите на руски газ от Източна, Централна и Южна Европа. При съществуващите тенденции това може да има дълбоки и негативни последици за бъдещото на Европейския съюз.

 

При схемата при която Германия става разпределителен център на руски газ за Европа германските енергийни компании и потребители печелят за сметка на другите европейски компании и потребители. На първо място от това, че ще получават най-евтиния руски газ в ЕС. Второ, че партньорите на Газпром по Северен поток-2 в Германия ще получат значителни търговски премии при продажба на същия този газ по-късно в ЦИЕ и Южна Европа извън установените до този момент договори и отношения. Потребителите след Германия ще трябва чрез цената за транзита на природния газ да изплатят и стойността на Северен поток-2, което е извънреден, не наложен от пазарна логика, разход към сега установените практики и ценови схеми. Чрез по-ниските цени на природния газ в Германия местните компании биха имали непазарни предимства в горивната компонента на произвежданите стоки и услуги пред всички свои конкуренти, които потребяват руски газ след германската граница.

 

Показателно е, че страната се превърна от вносител в нетен износител на природен газ за последните три години, като за миналата година обемите на износ на природен газ са превишили 30 милиарда кубически метра. Всяка една от участвуващи в проектната компания енергийни корпорации – Шел, Юнипер, Енджи и ОМВ покриват различни фрагменти на европейския пазар на природен газ, в които използват руския природен газ за усилване на пазарните си позиции, не рядко за сметка на алтернативни доставчици и конкуренти на Газпром.

Допускането, че руският газов монопол ще може сам да финансира Северен поток граничи с екстремен оптимизъм, особено при сегашното състояние на инвестиционни ангажименти, приходи и кредитни възможности на компанията.

Остава хипотезата, която със сигурност ще бъде забелязана и от радетелите на газпромовските проекти в Югоизточна Европа, че Кремъл ще пренасочи усилията си върху изграждането, като компенсация на провала на Северен поток-2, на южен аналог в двете опции – Южен и Турски поток.

Това означава нова рязка ескалация на натиска и геополитически ажиотаж на Русия в Турция, България и цяла Югоизточна Европа – с прилагане на целия арсенал от силови методи. Доколкото нито България, нито Турция сами могат да осигурят реализацията на потоците през Черно море е много вероятно да станем свидетели на нов кръг от напрежение между Украйна и Русия, породено от тупика на енергийната политика на заобикаляне.

Без решение по нерешими към днешния момент задачи – за съвместимостта на „потоците“ с Третия енергиен пакет – за достъп на трети страни и задължително освобождаване на незает капацитет, за гарантирано потребителско търсене и наличие на инвеститори в свързваща инфраструктура на територията на Европейския съюз, нови газопроводи през Черно море просто нямат икономически смисъл. Това е проблем на всеки нов значителен инфраструктурен проект, при това не само такива които дублират съществуващи маршрути през Украйна като Южен и Турски поток, но и свързващи нови находища с европейския пазар – като ТАНАП и ТАП.

Идеята, че след границата на Турция ще може да се възроди проекта „Посейдон“, за което се договориха преди време в Рим Газпром и италианската Едисън и гръцката Депа, също виси във въздуха без реални разчети. На фона на трудностите с осигуряването на финансирането на ТАП и преситения пазар на природен газ в Южна Италия е абсурд да се открие бизнес логика за допълнителни милиарди разходи и кубически метра в свръхнаситен пазар.

За страните от Югоизточна Европа новите потоци не могат да бъдат със същия приоритет, с който са либерализацията на газовия пазар, междусистемната свързаност, интерконекторите и газосъхранителните мощности. Най-малкото защото „потоците“ не усилват конкуренцията, а фиксират съществуващо незадоволително положение на доминация на един участник.

 

Дори и в частта турски поток за европейската част на Турция, което теоретично изглежда по-възможно пред вид на значително по-голямата емкост на този пазар на природен газ, икономическата логика също е прекалено насилена, дори за една линия. На първо място, защото турската страна ще трябва да поеме върху себе си финансирането на съществена – до 50% част от строителството на морската и наземна част на този проект. Но без пълните обеми и изход към европейските пазари за Анкара няма особена логика да финансира дублираща схема за получаване на руски природен газ. Поток през Черно море отговаря на специфични руски стратегически амбиции – да се заобиколи Украйна. Но това не от първостепенна важност за Турция.

 

Щедростта „на думи“ на турския президент по темата с финансовото съучастие в Турски поток със сигурност ще предизвика тревожни размисли в акционерите на ТАНАП, особено в СОКАР, която поема непропорционално висок дял от финансирането на изграждането на газопровода през Турция без сравним ангажимент от Анкара.

 

Да припомним, че текущата стойност на работите по комплексния проект – Южен коридор – възлиза на над $ 40 милиарда, като в тази цифра влизат работите по находището Шах Дениз–2  $ 23 милиарда/, включително преносната инфраструктура през Турция /ТАНАП – $ 9.3 милиарда/, плюс $ 6 милиарда за ТАП и разширението на Южно-Кавказката линия. Неокуражителните реакции на капиталовите пазари и банките, принудиха азерската компания, която изпитва затруднения с приходите, да се обърне към институционалните инвеститори – Световната банка, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Финансовото затваряне и на ТАНАП и на ТАП не е приключен проблем. На този фон щедростта на Ердоган към Путин може да повдигне повече въпроси, отколкото да даде отговори.

Дори при ниската оценка за цената на Турски поток и то само на една линия – тази която ще обслужва турските потребители, логиката за похарчване на над $ 3 милиарда от Турция, които след това трябва да се изплатят от по-високи цени на природния газ за турски потребители без турската страна да натрупа ползи от преминаващ транзит, просто отсъства.

Това не означава, че темата с „потоците“ ще падне от дневния ред на политици и медии, но от гледна точка на пазарите тя е затворена.

Пазарите отново победиха политиците.

 

От 

Едно мнение по „Северен, Южен, Турски поток – случаят приключен – пазарът победи политиците

  1. Икономическите проекти изискват дългосрочни инициативи, ресурси и системно политическо влияние. Скъпи са. Управляваната мигрантска атака не е ли по-ефективен и евтин начин за пресиране и управление на опонента?

    От кои мигранти се бои Борисов? Каква демографска промяна го стресира? Защо му трябват Турция и Германия като партньори в ТАЗИ мигрантска криза? Шумно пропагандираните по медиите проблеми с мигрантите не са ли просто димна завеса за истинските процеси? Проблемите, които създават футболните агитки са по-сериозни от хулиганските прояви на мигрантите край Лъвов Мост. Няма място за паника, а се насажда.Защо ли?

    Без видима връзка, но с наслагващо се влияние, вероятно очертаващо промените, са следните факти, процеси и събития:
    -Смяната на посланиците на Русия сочи новата стратегия- от енергийни проекти към демографско-политически.
    -Лукойл продава предприятието си вероятно на турски собственик. С Ердоган е коментирана възможност за турско участие в АЕЦ Белене. Путин предава енергийните си лостове на Турция?И срещу какво?
    -Газпром закри проектната си компания- а с това и прати в историята досегашните оръжия-Северен, Южен и Турски поток.
    -Разпадна се оста БСП-АБВ със закриването на енергийните проекти и смяната на Исаков с Макаров. Добре че не е с Калашников, както е шегата. Засега.
    -Основната мигрантска общност е рускоезична и вече наближава 10% от населението на страната. Тя е концентрирана в 50 километровата ивица по черноморието и района между Боровец и София. 500 000 руснаци в активна възраст, концентрирани в крайморската ивица, в която са и двете големи пристанища, е сериозен дестабилизиращ потенциал.
    -В момента текат най-мащабните от десетилетия руски учения по границата с Украйна, включително интензивното струпване на оръжия в Крим. Порошенко е на път да обяви военно положение.

    Припокриването на тези фактори и ескалацията на напрежението може да стане в предстоящия месец и пика му да съвпадне с президентските избори у нас. Дали тогава населението няма панически да търси генерал за президент? Параноя ли е това?

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар