AI-задвижваните автомобили (известни също като коли без шофьори или самоуправляващи се автомобили; софтуер / Artificial Intelligence (AI): изкуствен интелект, за задвижване на автономни превозни средства) ще направят революция в транспорта до  2020 г. Те ще бъдат далеч по-безопасни и по-бързи от автомобилите, задвижвани от шофьор. Ще облекчат градските задръствания и ще спестят на хората милиарди часове, прекарани зад волана.

 

Google self-driving car Photo: Wikimedia Commons/ Michael Shick

Google self-driving car
Photo: Wikimedia Commons/ Michael Shick

Google, Apple и много други компании – включително традиционни производители на автомобили, гледат в бъдещето – вече експериментират с коли без шофьори. Камери и радари засилват съществуващите масиви от електронни сензори на колите. Основното предизвикателство сега е разработването на софтуер. Как трябва самоуправляващата се кола да тълкува и да действа на своите сетивни входове?

 

Един от начините да се тълкува и да се действа, е да се напишат дълги правила от типа „Ако-Тогава“. Ако колата получи входяща информация A, B и C, тогава знаем, че ще стори X, Y и Z. Ако колата получи данни А, В и D, след това ще направи X, W и Y. И така ще продължи, докато стигне дестинацията. Но това няма да проработи и то не за малко.

 

За да разберем и оценим, нека да направим някои прости калкулации. Да предположим, че ние успеем да изпратим цялата основна информация до екран 100 х 100, с клетка за четене или за изключване. Броят на различни комбинации е 21000, или около 10, последвано от 300 нули. За сравнение, се смята, че видимата вселена съдържа по-малко от 1085 фундаментални частици.  

 

Вместо това, самоуправляващата се кола трябва да разпознае моделите, да се свърже за оценъчен отговор с безопасни и ефективни решения – по-точно, към „това изглежда безопасно или ефективно с X% вероятност“. И двете – разпознаване и свързване, включват обучение. В началото на AI-колите, хората ще захранват компютрите с полезни модели, които ще позволяват на компютрите постепенно да вземат решения извън основните връзки. Благодарение на нова техника, наречена конвюлционни невронни мрежи (Convolutional Neural Networks – CNNs), компютрите започват да идентифицират сами моделите за себе си.

 

Това, от което бъдещите AI-шофьори имат най-голяма нужда – от милиони часове от шофьорска практика в реалния свят, за да разберат по-добре, кои модели да признаят и най-добрия вероятен отговор. Те се нуждаят изключително от неочакван, непланиран опит: минава товарен камион, разпръсквайки вода по време на буря, малки деца гонят топки по улицата, приближаващ се моторист, който преминава на червена светлина или полицай, който показва обход.

 

Естествено, хората се страхуват от опита на другите за себе си. Това не е новост при автомобилите. Каретите без коне са срещнали подобна съпротива, когато се появяват на  улиците заедно с конски файтони. Въпреки многото трагични инциденти, тестовете продължили, като хората-водачи харесват колите си – карети и отстояват правото си да ги управляват. Въпреки своите негативи, карети без коне са далеч по-ефективни и произвеждат много по-малко отпадъци от конете, които те заменят.

 

В сравнение с началото на каретите – коли без коне, в своето начало AI-задвижваните автомобили показват много по-малко дефекти или в хардуера, или в насочването. И все пак, те много по-трудно от гледна точка на време, получават одобрение за тестване в голям мащаб. Защо? Основната разлика е, че AI-естеството (изкуственият интелект) не се третира като законово признат обект или гражданин; няма права, които да може да отстоява. Повечето хора все пак смятат това за нещо добро, и в случая тук няма да споря. По-скоро искам да изтъкна две регулаторни последици. Първо, за AI-управляваните автомобили често се изисква да се подпомагат от хора-шофьори. Второ, от AI-задвижваните автомобили често се изисква да  докажат, че са безопасни, или изрично по принципа за категоричната предпазливост, или по подразбиране чрез прекомерни отговорности по закона при произшествия.

 

Изискването AI-управляваните автомобили да са с резервни шофьори е като изискването каретите без коне да карат заедно друга количка с кон. Един AI-задвижван автомобил ще остави своя резервен шофьор да скучае в голяма част от времето, и е малко вероятно той да обръща внимание, когато е необходимо, и бързо да осъзнае какво да прави. Вместо това AI-управляваните автомобили, се нуждаят от това – да имат свои собствени AI-резервни масиви, които постоянно да следят за системни грешки и да прилагат веднага замени. Ако е необходим човек като резерв, нека това да бъде дисциплинирания, добре обучен екип на централния контролен център.

 

Що се отнася до принципа на предпазните мерки, AI-управляваните автомобили все още не са напълно безопасни, никога не могат да бъдат напълно безопасни и няма да могат да докажат своята степен на безопасност години напред. Изискването на несъществуващо доказателство няма да ги направи по-безопасни. Всичко това ще забави технологичния напредък, което от своя страна осъжда дори повече хора на наранявания и смърт в причинени от човека катастрофи.

 

В повечето страни в Европа, най-голямата самостоятелна пречка за тестване на AI-задвижвани автомобили е Виенската конвенция за движение по пътищата, тъй като изисква автомобилите да се управляват от шофьори-хора. В САЩ, с неговия фетиш за проучвания за непозволено увреждане /нарушение на правото/, основната пречка е финансовата отговорност. Въпреки това, тестването напредва. Министерството на транспорта на САЩ наскоро обяви седем финалисти за предизвикателство „Интелигентен град“. С 40 милиона щатски долара ще се финансира подкрепа на интеграцията на AI-задвижвани или AI-асистирани автомобили в местните транспортни мрежи. Във Великобритания, която никога не е подписвала Виенската конвенция за движение по пътищата, градовете Лондон, Ковънтри, Бристол и Milton Keynes експериментират с AI-задвижвани автомобили. Сингапур е партньор с  Massachusetts Institute of Technology, за да се тестват AI-задвижвани автомобили.

 

Тъй като България е подписала отдавна Виенската конвенция, инерцията ще я остави на опашката за кола от иновативните центровете за AI-задвижване. За скок напред, България трябва да се обърне бързо към най-добрата държава за тестване на AI-управлявани коли. Полезните стъпки включват:

 

  1. 1. Да обяви клаузите на Виенската конвенция за управление с шофьори неприложими в България, като правен щит и за застраховане на фирми срещу свързана експозиция при непозволено увреждане.
  2. 2. Да се формира комисия „синя лента“ от местни и чуждестранни експерти в сферата на изкуствения интелект, транспортно или градско планиране, която да определи ясни стандарти, позволяващи на компания да тества AI-задвижвани автомобили в България и за мониторинг на безопасността.
  3. 3. Разработване на ясен протокол за разследване на произшествия, за популяризиране на открития, за присъждане и оспорване на вина, и за изискване на специфични изплащания за имуществени вреди, наранявания и смъртни случаи от катастрофи.
  4. 4. Ограничена наказателна отговорност за объркване /обструкция/ по отношение на известни рискове или неизпълнение на договорените мерки, а не за рискове, произтичащи от „би трябвало да знае, че това може да се случи“.
  5. 5. Поканете някоя голяма световна фирма, занимаваща се с AI-задвижвани коли, за да посети България и да сподели своя опит и необходимите неща за изпитване на подобни автомобили, и за да ви свържат с органи, които могат да подпомогнат.
  6. 6. Бъдете домакин на международни демонстрации на AI-задвижвани автомобили в София, демонстрирайки гъвкавост, сигурност, както и скорост, и да се получи празничен спектакъл.

 

Едно нещо, което не съм споменал е парите за производителите на AI-задвижвани коли, те не валят като дъжд. Правителствата не са добри във внимателното обмисляне и избора от редицата от алтернативи и понякога свободните пари привличат погрешните много хора. Въпреки това, не мисля, че България трябва да наложи големи входни такси, за когото и да е. Голямата отплата ще дойде от местните работни места и обучението, което  провеждането на тестовете ще осигури, подобренията, които ще се получат за българските мрежи за трафик, и вдъхновението за други предприятия, свързани с AI-разработките в България.

 

От Кент Осбанд

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар