Прочетено:21041
9-september

  Бях запомнил лицето му от прожекции и кинолектории във филмотечното кино преди 1989 г. Днес тази фраза не означава нищо, но на моето поколение тя говори много, защото бе атестат за свободомислие. За принадлежност към една от субкултурите, различни от соца. Говоря за единственото филмотечно островче на свободата, каквото беше кино „Дружба” (днес „Одеон”), където, макар и в недотам добри копия, пред нас оживяваше световното кино, благодарение на усилията на хора като Тодор Андрейков, отвоювали тази глътка свобода от блюстителите на режима.   И все пак този дребен на ръст човек с посребрени коси и леко тъжни очи, за който се говореше, че е име в кинокритиката, видимо се открояваше. Явно бе изключителен почитател на уестърните на Джон Форд или на „Малтийският сокол” на Джон Хюстън, щом ги гледаше