На 08 август ОПЕК публикува прес съобщение, в което посочва, че Н. Пр. д-р Мохамед Бин Салех Ал Сада, министър на енергетиката и промишлеността на Катар и президент на ОПЕК е насрочил неформална среща на страните-членки на организацията. Тя ще се проведе в рамките на 15-ия Международен енергиен форум в Алжир от 26 до 28 септември 2016 г. Информацията поднови слуховете за „замразяване“ на добива на петрол, а цените започнаха „да замират“, когато Агенцията по печата на Саудитска Арабия изпрати до журналистите изявление, в което цитира саудитския енергиен министър Кхалид Ал-Фалих да казва:

 „…Предстои среща на Международния енергиен форум в Алжир идния месец, където ще има възможност за министрите от ОПЕК и за големите износители извън организацията да обсъдят ситуацията, включително възможни действия, които биха допринесли за стабилизиране на пазара … „.

 

В интервю, публикувано преди седмица, руският министър на енергетиката Александър Новак, цитиран от саудитския вестник Ашард Ал- Аусад казва,  че пълно връщане към  стабилността на пазара е вероятно да се случи едва през 2017 г.

 „…По отношение на сътрудничеството със Саудитска Арабия, диалогът между нашите две страни се развива и това е видимо. Ние сме готови да се координираме на възможно най-широко ниво… и да въведем съвместни мерки за постигане на стабилност на петролния пазар, при  условие, че тези мерки няма да са за ограничен период от време … „, казва още Новак.

 

Според мен обаче, вероятността Саудитска Арабия или Русия действително да редуцират добивите си, граничи с нереалното. Следователно, това е просто поредния блъф.

 

Saudi Arabia

 

Несъмнено, слушането на постоянно поднасяната информация от страна на ОПЕК, относно предполагаемия консенсус,  че ще има замразяване на добива, е уморително. Повече от ясно е, че такова нещо няма как да се случи. При една такава ситуация докато се работи с кратки периоди от време, никой  инвеститор, не може да разчита на нищо в дългосрочен план. Замразяването на добива на петрол от страна на ОПЕК не е в плановете на картела и е малко вероятно да се случи в близко бъдеще.

 

Извън факта, че не съществува консенсус за замразяване на добива, дори и да е имало един съгласен за това, важно е да се разбере, че най-големите доставчици вече добиват на или близо до рекордните си нива. Замразяването ще постигне малко, в случай, че нещо в скоро време облекчи нивата на петролните запаси. Това ще е особено вярно през 2017 г., когато Енергийната информационна агенция на САЩ (EIA) предвижда растеж на търсенето чрез фючърсни сделки от 1.4 милиона барела на ден  през 2016 г., и до 1,2 милиона барела на ден през 2017 г. Светът сега консумира 94.8 милиона барела петрол на ден, в сравнение с 86 милиона барела на ден през 2008 г. и бележи ръст от 11%.

 

ОПЕК, ако някога е бил сплотена единица, вече не съществува като такава. В миналото, почти всеки знаеше за редица страни-членки, които не са се присъединили към споразуменията за замразяване на добива. Сега там дори не се прави опит да се скрие факта, че всеки член на картела иска да се предприемат действия, основани единствено на индивидуалните интереси, а не заради интересите на всички членове. Това е една от причините, исканията на Венецуела за замразяване на добива  да не получат отговор. Никой от членовете на ОПЕК няма да се съгласи на съкращаване на добива, тъй като това би предизвикало бързо възраждане на шистовата индустрия на САЩ. Тя на свой ред ще донесе за членовете на ОПЕК само и единствено загуба на пазарен дял.

 

Резултатът ще е по-високи цени за барел, но по-малко продажби на петрол. Поради тази причина не е сигурно, че по-високите цени ще доведат до по-големи приходи и печалби.

 

Както бе споменато, инвеститорите вече не трябва да мислят за ОПЕК като за група от държави, които се подкрепят взаимно. Всеки гледа първо себе си и това, което е най-добро за собствената му страна.

 

Какво трябва да се случи с ОПЕК? ОПЕК трябва да се разформирова, тъй като вече няма причина за съществуването му, ако изобщо някога е имало. Организацията вече не може да диктува цената на петрола във всяка точка, освен най-ниската, защото всичко, което може да направи е да добива все повече петрол, за да запази или да се опита да увеличи пазарния си дял.

 

Всяко действие, предприето в подкрепа на цената на петрола е важно само за добиващите от шисти в САЩ, които ще се възползват от всяко увеличение, защото именно това в крайна сметка ще им донесе повече пазарен дял. Най-големите износителки от ОПЕК го знаят и това е и причината те да отхвърлят призивите за съкращаване на добива, водещ до изкуствено повишаване цената на петрола. Това е така, защото Саудитска Арабия продължава да призовава пазарът да диктува доставките.

 

Саудитска Арабия де факто, винаги е била лидер на ОПЕК, а това е  лошо за много от неговите по-малко продуктивни членове, които сега не са сред водещите в организацията.

 

Не може да се каже, че отхвърлянето на призивите за съкращаване на добива са се засилили, понеже Саудитска Арабия изведнъж е станала привърженик на свободния пазар. Трябва да се признае, че появата на силна американска шистова индустрия е причината да се случи това.

 

Шистовата индустрия на САЩ напълно разстрои петролния сектор и нищо няма да е в състояние да върне духа обратно в бутилката. Всичко, което ОПЕК може да направи, е да забави ръста на шистовата индустрия, но ОПЕК не може да спре растежа и. Единственото му оръжие, за да запази пазарния си дял е да продължи да добива петрол. Саудитска Арабия знае това, защото е отправяла призиви към конкурентите през последните две години да се съобразяват с търсенето и предлагането или да намерят начини за намаляване на разходите, за да бъдат по-конкурентоспособни.

 

С други думи, в бъдеще няма да има споразумение за замразяване на добива. Ирак е съгласен с тази оценка, както направиха Нигерия и Либия. Двете държави реализират по-нисък добив заради прекъсвания, свързани с вътрешни междуособици. При тези обстоятелства, нито една от двете страни няма да се съгласи на замразяване.

 

Ирак, втората страна по добив на петрол в ОПЕК след Саудитска Арабия, наскоро заяви, че няма намерение да се споразумява за замразяване на добива.

 

Не само, че не се интересува от замразяване, напротив, държавата се готви през следващите месеци да повиши добивите, а в близко бъдеще да увеличи доставките на петрол с около 5 на сто. Това не звучи като заявление на страна, готова да влезе в позиция за замразяване на добивите.

 

Ирак се конкурира за спечелване на пазарен дял, докато ниските цени на петрола принуждават САЩ да намали количеството на добивите от шисти. Идеята за отказване от пазарен дял в името на по-високата цена, както се отбеляза по-горе, ще съживи шистовата индустрия на САЩ по отношение на гранични конкуренти, но няма никакъв смисъл това да се прави.

 

Замразяването ще помогне само на страните, които не са склонни, или не могат да се конкурират с текущия петролен ценови диапазон. Само страните, добиващи петрол с недобро качество ще поемат този риск (Поемането на един такъв риск е процес, чрез който инвестиционните банкери повишават инвестиционния капитал на инвеститорите от името на компании и правителства, които издават или собствен капитал, или дългови ценни книжа; всяка фирма обаче си поема отговорността, както и риска за продажба на специфичното му разпределение) като се откаже дял на шистовите фирми на САЩ. Вероятността, това да се случи обаче е малко вероятна. Такива са  реалностите…

 

Да се възприемат подобни съобщения в пресата за легитимни новини е нужно твърде голяма доза наивност. На практика, това са просто поредните блъфове. Не е случайно, че ОПЕК тръгва да „замразява” добива си. Всеки път, когато един от тези доклади се представя като реална възможност, няколко държави-членки на ОПЕК излизат и отхвърлят идеята.

 

Очевидно това означава, че докладите са скалъпени от онези, които, макар и временно, ще се възползват от фалшивата новина. Идеята за някакъв вид консенсус в ОПЕК около замразяването на добива, никога не е била основана на реалността. И все още не е.

 

От двата топ доставчика в ОПЕК вече се каза, че няма начин да има споразумение за замразяване. Това е напълно безопасен начин и за инвеститорите, незабавно да отхвърлят идеята.

 

Много инвеститори се възмущават, защото пазарът се поощрява със спекулативни твърдения, с тласък в цената на петрола.

 

Какво трябва да се очаква, когато има разлика между обявяването, което фразеологично насочва към предположение, че този път наистина е възможно да има замразяване, а с времето водещите играчи на ОПЕК демонстрират, че нищо няма да се случи. Това не е краят на фалшивата вербална интервенция. Тези, които искат да направят някакви бързи пари, трябва незабавно след обявяването да схванат истинското състояние на нещата, да не се влияят от “новината” и нека знаят за пореден път – замразяване на добива на петрол не се предвижда в близкото бъдеще от страните членки на ОПЕК.

 

Заставяйки търговците да предлагат по-високи цени, те ще дадат възможност на петролните компании в САЩ да увеличават сондирането и хеджирането. Тази стратегия за манипулиране на цените, в крайна сметка ще има нежелани последици най-вече за самия картел.

 

От Васко Начев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар