Покемон-мания и виртуален театър

Покемон-мания и виртуален театър

pokemoni

 

Тероризъм. Олимпийски игри. Pokemon Go. Това са ключовите думи за лятото на 2016. И ако резултатите от Олимпийските игри не успяха да изненадат никого (дори допинг скандалите бяха логични сред спортните среди), същата ситуация е и с чудовищните терористични атаки в Белгия, Франция и др. – тези радикални акции бяха очаквани и още в началото на това лято американските медии предупреждаваха гражданите на САЩ да внимават по летищата, пазарите и ресторантите на Европа. Тъжно, но факт. Очакван беше и реализираният с театрален апломб неуспешен опит за военен преврат на диктатора от сталински тип Ердоган. Онзи същият, който подозрително силно прилича на Нерон. Театралната му природа си пролича още на следващия ден след инсценирания според мнозина опит за атентат – списъците със стотици учители, ректори и декани на университети, директори на училища, журналисти и военни с друга, различна от неговата позиция, очевидно бяха предварително готови, за да се режат глави. Палачът се оказа по-артистичен от жертвите. Хамлет беше засенчен от артистизма на Клавдий.

 

 

pokemoni_01

Всички тези екстремни събития бяха дългоочаквани „заложени мини” в сеизмичните трусове на изключително трудната 2016. Единствената изненада дойде от ефекта на една на пръв поглед невинна виртуална игра: Pokemon Go, легално приложение към смартфоните, което се появи едновременно почти навсякъде по света. Това лято. Ефектът от появата му само в рамките на месец надхвърли всички възможни прогнози, а резултатите успяха да учудят дори и специалистите в тази сфера. И все пак.

 

Какво заразно има в „менталния паразит” на пристрастените към тази игра?

 

ЕКСПЕРИМЕНТЪТ POKEMON GO

 

В „Маси и власт” швейцарският Нобелов лауреат за литература с българо-еврейски (сефарадски) корени Елиас Канети анализира хипотетична ситуация, ситуирана в театрална зала, пълна с публика. Канети обрисува ситуация на паника по време на внезапно възникнал пожар – какъв ще бъде ефектът върху хората, събрани в тази зала? Първите ще останат ли по местата си, любезно изчаквайки последните да се проврат през вратата, докато наоколо им гори? Или ще се затичат към вратата едновременно, всички заедно, в отчаян опит да се озоват откъм другата, безопасна страна? Подобен експеримент се наблюдава и в Европа, по време на дискусиите за бежанската криза, в която различните държави имат различна степен на паника, като реакция на този глобален „пожар”. Ефектът на масите. Експериментът на Властта. Взаимодействието. Пожарът. Всички тези елементи ги има в добре уцелена комбинация, за да се получи внезапния като фойерверк, фантастичен ефект на играта. Ключова дума: манипулация.

Каква обаче е тайната? И защо играещите забравят, че реалността е „реалност”, качват се върху виртуалната сцена и се понасят, напълно вживени в предпоставените им роли, от които практически са лишени в реалността?

 

ТЕХНОЛОГИЯ НА МАНИПУЛАЦИЯТА

 

Театралната практика през 20 и 21 век демонстрира все по-силно профилиране на театъра, свързан с манипулацията – независимо дали е пропаганден (около Втората световна война), политически (по време на Студената война) или чисто експериментален (мултимедиен, лабораторен) театър в днешно време – особен експеримент, в който публиката често няма право на демократичен избор, поставена е в ситуация на пасивно съ-участие и размяна (подмяна) на роли, идентичности, образи, състояния. Кой и защо има нужда от всичко това? Въпрос, свързан с различни видове контексти и спекулации, въпрос, чиито отговор постепенно ще стане ясен, но преди всичко е важно в каква социална и политическа среда се посява това семе на унификация, манипулация и контрол. Игрови контрол, също. Още по-любопитен експеримент, който залага на игровата природа на човека, в която правилата на играта успяват успешно да подчинят индивида и – да го унифицират във виртуалната мрежа. От друга страна, имаме като пример и по-масовия, психологически театър от по-класически тип (Ибсен, Стриндберг, Артър Милър, Тенеси Уилямс, Юджийн О`Нийл etc.), в който бунтът на индивида към рецидивите на системата е изведен с приоритет, а изборът на публиката – коя страна, „роля” или позиция да заеме – е свободен избор, съответстващ на моралните норми, етиката и ценностната система, присъщи на западноевропейската цивилизация, преди всичко.

 

В съвременния експериментален театър на различни места по света едновременно със случващото се на сцената има и агресивна намеса на мултимедия, интерполирана в самия театрален процес (а театърът все пак е живо изкуство, случва се на мига, съществува за кратко, след което умира, което го отличава от останалите видове арт) – ето защо тук вече става въпрос за различен вид манипулация. Инструментите на тази манипулация са агресивни, въпреки че варират спрямо идеите, които трябва да бъдат внушени на обекта, т.е. на публиката. Въпреки всичко нека не забравяме, че интелигентният зрител, който има достатъчно опит с театралните практики и процеси, е много труден обект за манипулация. Както чрез средствата на (пост)модерния театър, ползващ основно мултимедия и други модерни технологии, така и чрез най-новата форма на манипулация, играта Pokemon Go, която изведнъж се оказа, че действа безотказно върху мозъците на чудовищно количество хора – 45 милиона, в различни точки на планетата, едновременно, още в първите 10-15 дни от старта на глобалния виртуален експеримент.

 

Ако си представим Pokemon Go като виртуален театър, как на практика се разпределят ролите, позициите, конфликтите и действащите лица?

 

В Wikipedia е написано:

„Pokémon Go е безплатна за игра за мобилни устройства, базирана на местоположението и разширена реалност, разработена от Niantic и публикувана от Покемон. Стартира през юли 2016 г. за IOS и Android устройства. Първоначално е достъпна само за устройства от САЩ, като поетапно се включват възможности за игра от цял свят. Играта позволява на играчите да улавят, да водят битки и да тренират виртуални същества, наречен покемони (Pokémon), които се появяват на екрана на устройството, като че в реалния свят и са виртуално положени навсякъде в реални градове и населени места по света. Това се случва благодарение съвместни използване на GPS и камерата на мобилното устройство (телефон и/или таблет). (…) Всички играчи в Pokémon Go са поканени да се разпределят по свое желание в три отбора – син (Mystic), жълт (Instinct) и червен (Valor). Трите отбора се състезават помежду си. Покемоните по вид са над 250 вида и всеки има различни „сили“ и носи различен брой точки. Най-често покемоните са разположени из паркове, улици, около паметници или публични сгради. Съществуват и тренировъчни площадки – gym, където те да се тренират и стават по-силни. Тренировъчните площадки са обект на желание и се водят виртуални битки за завладяването им между трите отбора. Играчите допълнително са насърчени да се разхождат пеша в лова на покемони, с което имат възможност да имат и излюпват виртуални яйца на покемони и с това да стават по-силни в играта.”

Ключови думи: „игра”, „играчи”, „виртуално”, „реалният свят”, „GPS”, „безплатна”.

Със сигурност това е перфектната игра за тийнейджърите не само в Америка, но и на много други места по света, включително и в тази част от Балканския полуостров. Какво се оказва обаче?

 

ОТ ТИЙНЕЙДЖЪРИ ДО ДЕПУТАТИ

 

Разбира се, все още няма никаква статистика за това, какъв тип хора, с какъв професионален профил или с какви пол, раса, религия и образование играят тази игра – защото само за броени дни светът осъмна с невероятни новини от Ройтерс, BBC и други големи новинарски агенции, които само съобщават факти, въпреки че анонсите им звучат като абсурдните истории на Даниил Хармс:

 

„Младите в Рио предпочитат Покемон пред Олимпиадата” (Младите жители на Рио де Жанейро не се интересуват от олимпийските игри, защото напълно са забравили за плажния волейбол, за футбола или за тениса, а какво остава за по-малко популярните спортове; откакто в Бразилия стана достъпна играта Pokemon Go, младите се интересуват повече от нея, предаде Ройтерс).

„Две катастрофи в София заради покемони” (Според шефа на КАТ-София използването на мобилни телефони от шофьори става все по-масово)

„Депутатка лови покемони по време на заседание на парламента” (Лидерът на норвежката Либерална партия Трине Скай Гранде играеше на Pokemon Go по време на заседание на парламента. Работата на депутатите в органа на законодателната власт в Осло е била излъчвана на живо. Заради това стотици зрители видели как депутатката лови покемони, докато нейните колеги обсъждаха въпроси, свързани с националната сигурност на скандинавското кралство.)

„Френски кмет гони покемоните от града си” (кметът на Бресол бил възмутен, че от фирмата създател на играта не са поискали разрешението му за разполагането на виртуалните създания в неговото населено място).

„Забраниха Pokemon Go в Иран” (Иран стана първата държава, която наложи официална забрана за лов на покемони, съобщи BBC. Забраната е наложена от иранските власти, поради неуточнени „съображения за сигурност”)

 

Само за броени дни тази силно театрализирана виртуална игра се превърна в истерия и стана най-масово използваната мобилна игра не само в САЩ, но и в целия свят. Данните сочат, че на 15 юли 2016 година приблизително 1,3 милиона души играят това в Холандия, въпреки че към тази дата играта официално не е пусната за страната. Към средата на август играта се играе ежедневно от 30 милиона играчи (с 15 милиона по-малко, отколкото в средата на месец юли). Проблемът не е в стаистиката, а в лавинообразния ефект и евентуалния контрол на милиони мозъци, зомбирани от играта. Дори пиесата „В очакване на Годо” на Самюел Бекет никога не е имала толкова много колективни интерпретации и фасцинирани последователи навсякъде по света. При това, едновременно.

 

ВИРТУАЛЕН, ИЛИ „РЕАЛЕН” ТЕАТЪР?

 

Спектакъл
Спектакъл „Квартет“, режисьор Явор Гърдев, зала 1 на НДК в София.
Снимка: Адриана Янкулова

Трудно е да си представим, че почитателите на театралното изкуство като жив арт, чиито импровизирани ситуации поставят пред зрителя разнообразни варианти на свободен избор, посредством различни конфликти, характери и взаимоотношения и т.н. – ще се впуснат през глава да ловят покемони. Още по-немислима е ситуацията: читателите на книги с хартиени страници и текст, отпечатан с мастило, изведнъж да изоставят библиотеките си и да започнат да колекционират разни електронни книги. Въпреки това, безспорен факт е, че днес съществува една особена генерация от така наречените „милениуми” или човешки индивиди, родени след 2000 година, които с радост биха намерили себе си не в реалността, а – именно в лов на виртуални креатури. И ако не прескачаха толкова лесно от виртуална в истинска реалност (и обратно), бихме помислили, че става дума за колективна обсесия по участие в театрално-виртуален експеримент, наречен: Pokemon Go.

Впрочем същата публика през 2015 година се фасцинира не нашега от театралния експеримент с гигантския компютърен екран на режисьора Явор Гърдев в създадената (много преди политическите промени) за конгреси на БКП зала 1 на НДК в София. Само че виртуалната реалност и компютърните аватари с лекота погълнаха живите актьори и по този начин този вид театър, колкото и да беше смел и екстравагантен като експеримент, реално изгуби битката си с технологиите. Трансформира се в шоу-презентация на супермодерни изкуствени средства.

Сега обаче по-важният въпрос е:

 

След старта на Pokemon Go в съвременните условия на диктатури, тероризъм, бежански проблем, рестарт на Студената война, политически паранои и т.н. – ще бъде ли тотално загубена битката за автентичност? И какъв поведенчески модел ще развият същите тези милиони тийнейджъри утре, когато на свой ред станат родители, след като мозъците им са свикнали да функционират повече във виртуална, отколкото в нормална, реална среда? Въпроси, чиито отговори могат да варират между игрови феномен на глобално бедствие или постепенно изчерпващ се във времето „пси” социален експеримент.

 

От Патриция Николова

Оставете коментар

Още
Борис, Кирил и Методий. Болярин Омарча коригира азбуката

Борис, Кирил и Методий. Болярин Омарча коригира азбуката

  Откъс от книгата на Райко Алексиeв „Хумористична история на българите“   Щом дошъл на власт, цар Борис обявил серия…
* Медицински проявления

* Медицински проявления

* Оригинален текст на разказа на Райко Алексиев „Медицински проявления“, 1935 г.   Тежка е лекарската професия. Требва наука, требва…
Пешо болшинството

Пешо болшинството

Публикуваме оригиналния текст на разказа на Райко Алексиев „Пешо болшинството“ от 1935 г.   Те, у кокошарника главен е петела,…