snimka2

 

Дали това е красива мечта? Русия и Гърция ще започнат изграждане на гръцко разширение на газопровода Турски поток преди края на годината като завършват работата през 2019 г. Това може да е вярно, ако хората повярват в подписания Меморандум през юни от енергийните министри на двете страни. Решението изтлежда съвсем просто, ако се докаже, че отговаря на условията за изпълнение съгласно строгите антимонополни правила на Третия енергиен пакет, който изисква трансграничната инфраструктура в рамките на ЕС  да бъде независима от доставчиците на газ. Газпром нито ще притежава собствен, нито работи по бъдещия газопровод.

 

Министрите обещаха да съдействат за подготовката на съвместно предприятие (50-50) на руски и гръцки инвестиционни банки, с първоначално руско финансиране, за подготовка на предпроектното проучване и проектирането на „Южен Европейски газопровод“ – гръцката част на Турски поток, който Газпром иска да построи до Тракийската част на Турция. Четири линии в тръба през Черно море с краен годишен капацитет от 63 милиарда кубически метра ще оставя 16 милиарда куб.м. газ в Турция и ще доставя останалите 47 милиарда кубически метра на година в Гърция, за да бъдат разпределени след това за Италия, балканските страни и към хъба Баумгартен/Baumgarten в Австрия. В австрийския хъб газопроводът най-накрая ще се свърже с разширението на Газпромовската система на Северен поток и по този начин ще направи ненужна системата за транспортиране през Украйна на всички количества руски газ за европейските потребители.

 

Това ще бъде триумф за Кремъл, където е родена идеята за заобикаляне на Украйна със Северен поток и Южен поток (по-късно се трансформира в Турски поток). Планът прогнозира сума от най-малко $70 милиарда за инвестиции в новата газотранспортна инфраструктура в Русия и в Европа, насочена към „непокорна“ Украйна, която ще загуби около $2 милиарда годишен доход, събиран от транзита на руски газ.

 

Официално, заобикалящите „Потоци“ се строят, за да направят доставките на газ за Европа по-сигурни, защото, както Москва твърди, украинският транзит не е достатъчно безопасен, както технически (украинските тръби са застаряващи), така и политически. Злите езици обаче твърдят, че реалните бенефициенти на плана са лични приятели на Владимир Путин, като Аркадий Ротенберг и Генадий Тимченко, изпълнителите на проекти за тръбопроводи на Газпром, проекти, които понякога са излишни, но се изпълняват при очевидно преувеличени разходи.

По-рано, през февруари тази година, Газпром започна популяризиране на идеята за Южен Европейски газопровод с подписването на друг меморандум – с гръцката фирма DEPA и италианската Edison. Страните обещаха да улеснят доставките на руски газ „по дъното на Черно море през трети страни до Гърция и от Гърция до Италия“. Наблюдателите се чудеха какво се има пред вид „трети страни“, предполагайки, че това могат да бъдат или България, или Турция. Освен това, предложеният маршрут ще се изпълнява успоредно на газопровода TAP между Гърция, Албания и Италия (вече в процес на изграждане), който ще стане излишен.

 

От меморандума от юни стана ясно, че се предлага гръцката инфраструктура да стане сегмент на Турски поток. Българските опции са били изоставени от Москва.

 

На гръцкия проект не му липсват пречки. Да започнем с това, меморандумът бе подписан в Санкт Петербург на Икономически форум,  известен с изобилието на подписаните документи с огромни инвестиционни обещания в тях, но много малко от тези документи всъщност са задължителни. Повечето от тях са само израз на добри намерения, да възхваляват  политическото ръководство на Русия и то да хвърли един щастлив и доброжелателен поглед към бъдещите инвеститори, които трябва да бъдат подготвени, да не се поддават на западните икономически санкции и да си сътрудничат с руския режим. По-късно, оптимистичните обещания са или забравени, или смалени и правят резултатите абсурдно скромни.

 

Това е очевидно случващото се с Южния европейски газопровод.

 

На 11 септември 2016 г. гръцкият министър на околната среда и енергетиката Панос Скорлетис, в интервю за правителствената информационна агенция на Русия, след среща с руския си колега Александър Новак, каза, че Гърция се интересува от проект за газопровод на Газпром, който би могъл да преминава от Турция до Италия. Той добави, че Италия и Австрия са проявили интерес, но (и това е много голямо „но“) „всичко ще зависи от отношението на Европейската комисия“. Гръцкият министър беше доста уклончив за готовността на тези три европейски държави да участват в преговори с Европейската комисия за проекта. „Ще видим“, каза той.

 

Друга пречка е формата на преговорите по Турски поток.

 

Идеята или замяната на неуспешния Южен поток с тръбопровод през европейската част на Турция до гръцката граница (давайки възможност на държави от ЕС да вземат руски газ от хипотетичен хъб на тази граница) е родена в началото на декември 2014 г., когато Владимир Путин открито призна, че е невъзможно да се изгради руски газопровод от България към сърцето на ЕС, пренебрегвайки антимонополните правила на Третия енергиен пакет. Турците бяха изненадани от новата концепция на Газпром за Южния газопровод, но побързаха да прегърнат предложението като възможност за засилване ролята на Турция като важен хъб за енергийните доставки за ЕС.

 

Въпреки това, Газпром и Турция не можаха да постигнат разбирателство за планирания капацитет на маршрута. Анкара се съгласи да приеме една тръба с годишен капацитет от около 16 милиарда кубически метра, което би могло да замени доставките на газ от Русия през Украйна, вместо четири линии с общ капацитет 63 милиарда кубически метра годишно, както Москва първоначално планираше. Газпром твърди, че приходите от продажбите на газ чрез една-единствена линия не биха били достатъчни за възстановяване разходите на огромния проект Южен поток. В допълнение, Газпром и неговите турски клиенти правят пазарлъци за ценовите отстъпки, свързани с договора на Турция да приеме руския газопровод на нейна земя.

 

Дискусиите са продължили почти година, преди да бъдат прекъснати от конфликта в отношенията между Русия и Турция (заради сваления руски военен самолет на мисия в Сирия). Възможност за възобновяване на преговорите е налице през август 2016, след помирението на двете страни.

 

Днес преговорите отново се фокусират върху опция една линия с капацитет от 15,75 милиарда куб.м. годишно. Ако този малък тръбопровод се построи, Газпром ще бъде в състояние да покрие поне част от по-стари разходи за Южен поток, които се оценяват на общо между $ 14 милиарда и $ 17 милиарда долара.

 

Според руския министър на енергетиката, Русия може да преговаря за втора линия в тръбата от проекта, която може да премине през турско-гръцката граница, само ако Европейската комисия гарантира потреблението на това допълнително количество газ. Това търсене е донякъде странно, тъй като Европейската комисия не разполага с правото да гарантира нещо от този вид и Газпром не е поискал от Европейската комисия одобрение нито за проекта Южен поток, нито за проекта Турски поток.

 

Дотук преговорите с Анкара за възможно възобновяване на работата по Турски поток не включват никакви технически или икономически експерти. Те продължават на политическо равнище, главно чрез дипломати. Газпром съобщи на 9 септември, че е получил „първите разрешителни“ от Турция („по дипломатически път“), за да започне изграждането на проекта за газопровода Турски поток. Не е ясно какъв вид разрешителни са това, но в действителност Газпром не е направил никакви ходове, за да изпълнява инженерни или екологични проучвания и да изготвя предпроектно проучване за турската част на своя изоставен проект Южен поток.

 

Докато правителствените служители се въздържат от даване на декларации за перспективите на Турски поток, в края на август Газпром премахна от управленската си структура своя Отдел за управление на проекти. Отделът, създадена през 2009 г., отговаряше за проекта Южен поток (по-късно препозициониран на Турски поток). На служителите, около 100 души, са дадени два месеца, за да си намерят нова работа.

 

Не се водят преговори с евентуални изпълнители за подводния сегмент на газопровода Турски поток. През ноември 2015г. Saipem Stream Transport B.V., филиал на италианската Eni, започна съдебно дело срещу Газпром за € 759 милиона обезщетение за прекъсване на договора за изграждане на подводната част на  Южен поток. Споразумение не е било постигнато, въпреки че Газпром съобщава, че държи за подписването на друг договор със Saipem, върху изграждането на подводната част на газопровода Северен поток-2 в Балтийско море.

Подобряващите се политически и икономически отношения между Москва и Анкара все още не са подтикнали Газпром към възобновяване в пълен мащаб на подготвителните дейности за изграждане на газопровода Турски поток. Преговорите все още са ограничени до дипломатически контакти, а не за инженерни изследвания, екология и осъществимост.

 

Решението за ограничение до една-линия изглежда реалистично, въпреки че не е ясно в този момент, дали Газпром е готов отново да наеме компания за скъпо полагане на тръби: не е икономически изгодно да се заделя такъв огромен бюджет за проект с една линия. Но от друга страна, ще може да използва, най-малко, някои от тръбите на Газпром, събрани за Южен поток, за чието съхранение в България продължава да плаща.

 

От политическа гледна точка, дори и в малък мащаб, газопровод през Черно море може да се представи пред света като една победа на руския режим напук на западните санкции. Такива представителни събития са изключително важни за Кремъл, независимо от разходите за тях. И идеята за премахване на Украйна от транзитната верига за доставките на газ от Русия до Южна Европа (Италия, Гърция, балканските страни) и Турция, остава в политическия дневен ред на Москва.

 

Най-вероятият сценарий изглежда така. След като политическите разногласия са преодоляни и преговорите за ценовите отстъпки доведат до взаимно приемлив резултат, страните могат да се чувстват активни  за проекта. Москва и Анкара ще подпишат междуправителствено споразумение за одобрение и за улесняване на проекта, следва издаване на останалите разрешителни. След това Газпром може да възобнови работата.

 

Една линия от Турски поток може да бъде въведена в експлоатация преди 2020 г., което ще позволи на Газпром да пренасочи значителна част от украинския транзит към новия тръбопровод от Черно море. Прогнозите за втора линия са несигурни, тъй като плановете на Газпром да се конкурира с продължаващото изграждане на проекта TANAP/TAP ще имат нужда от резолюция на ЕК по  сложните регулаторни въпроси.

 

Статутът на политическите отношения на ЕС и Турция и ЕС и Русия ще бъде от значение при определяне на това, дали и кога втората линия от Турски поток ще бъде построена.

 

ЕС желае да запази транзитната роля на Украйна, и следователно се противопоставя на всякакви тръбопроводи, които ще дадат възможност на Газпром да намали тази роля. Въпреки това, ЕС не може да иска да се увеличи транзитна роля на Турция отвъд това, което тя ще играе по отношение на азербайджанския газ, който трябва да бъде доставен до Европа през TANAP, имайки предвид, че регулаторните правомощия на ЕС по отношение  на Турция не могат  да се прилагат (Турция не прилага правото на ЕС), и неговата (на ЕС) политическа сила срещу Турция изглежда намалява в следствие на неуспешния опит за преврат.
Този баланс, или дисбаланс на европейските интереси определено ще повлияе на съдбата на втората линия от Турски поток. В същото време потребителите на  руски газ от Южна Европа все още ще зависят от маршрута на транзита през Украйна.

 

От Михаил Крутихин

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар