Вече е добре известно, че еврокомисарят по конкуренцията, Маргрете Вестагер, известна с левите си политически възгледи още от 21-годишна възраст и с нулевия си опит в частния сектор, наложи рекордната глоба от 14.5 милиарда щ. долара на Apple поради твърденията, че Ирландия е предоставила специална помощ на компанията. В отговор, Apple и потенциалният бенефициент на тази голяма сума пари, Ирландия, надигнаха глас срещу решението на ЕС, обявявайки го за незаконно и заплашиха, че ще обжалват. Отделно от тях, правителството на САЩ оспорва решението като дискриминационно спрямо американските компании и в един неотдавнашен документ на американското финансово министерство обвинява ЕС в „непропорционално атакуване на компании от САЩ“. На запад от Атлантическия вододел се очертава мнението, че причината за тази необикновено висока глоба се крие в Европейската предубеденост срещу американските технологични гиганти, породена от завистта към тях. Всъщност, една скорошно колонка в Wall Street Journal убедително демонстрира огромното разминаване във високотехнологичните постижения на САЩ и ЕС. Седем от най-добрите 10 технологични гиганти са от САЩ и само 3 от топ 20 са европейски (SAP, Ericsson и Nokia). Освен това, всеки един от американските гиганти Apple, Google, Microsoft, Facebook и Amazon има пазарни оценка от над 350 млрд. щ. долара, докато европейските едва наклоняват везните към 50 млрд. за компания. Обичайните обяснения за това драматично несъответствие, като например американската склонност към поемане на риск и / или липсата на култура на предприемачество в Европа, донякъде отговарят на действителността.

 

Като цяло, обаче, посочването на предполагаемите антиамерикански пристрастия на еврократите като фактор, не звучи достатъчно убедително по ред причини. Знае се, че САЩ също са проявявали доста силна предубеденост в отделни случаи. Например, журналистът Холман Дженкинс от The Wall Street Journal сравнява огромната глоба от 19.4 милиарда щ. долара, наложена на Volkswagen за дизеловите им неуредици, от които никой не е умрял, с относително малката глоба от 900 милиона долара, наложена на General Motors за дефект, който причини смъртта на 124 души. Също така САЩ не са света вода ненапита, когато става въпрос за обсипване със субсидии, с цел привличане на чуждестранни инвестиции. Последните проучвания показват, че американските щати и общини напоследък са изразходвали между 50 и 70 милиарда долара годишно за стимули за привличане на чуждестранни компании. И да не забравяме най-важното – основната причина американските мултинационални компании да се стремят да използват чуждестранни законови вратички и да трупат средства в брой извън юрисдикцията на САЩ е, че американското корпоративно данъчно законодателство е твърде непривлекателно за бизнеса. При ставки до 35%, които са най-високите в развитите държави и облагане на глобалните доходи на американските дружества, данъчните служби на САЩ в никакъв случай не предразполагат представителите на бизнеса.

 

Така че, истинската причина за атаката на Вестагер срещу Apple трябва да се търси другаде и не е трудно да бъде намерена. Тя се крие в огромната пропаст между системата висок данък – високи социални ползи на Западна Европа и ниски данъци-ниски социални ползи в Източна Европа. Корпоративните данъчни ставки на Запад обикновено са над 30% (Германия – 33%, Франция – 33.3%, Белгия – 33.99%, Италия – 31.4%), а тези сред източноевропейските членове на ЕС варират от 10% до 20% (България – 10 %, Литва – 15%, Латвия – 15%, Румъния – 16%, Словения – 17%, Полша – 19%, Унгария – от 10 до 19%, Естония – 20%, Хърватия – 20%). Оттам идва дългогодишният стремеж на западноевропейците да „хармонизират“ корпоративните данъци в целия ЕС, което обикновено означава привеждане на ниските ставки от Източна Европа в съответствие с тези на Западна Европа. В тази връзка, атаката върху стимулите, предоставени от Ирландия на Apple и други технологични гиганти, е по-скоро свързана с твърде ниските ирландски корпоративни ставки от 12.5%, а не с обвиненията в предоставяне на държавна помощ. Съгласно основополагащите документи на ЕС, данъчните ставки, са оставени изключително на националните юрисдикции и затова Европейската комисия няма работа в Дъблин по тези въпроси. И тъй като Комисията е наясно с това, тя обвинява Ирландия в намеса в конкуренцията – твърде съмнително обвинение предвид факта, че ниските корпоративни ставки са олицетворение на един конкурентен режим.

 

Примери за стремежа на Брюксел да се хармонизират данъците, който стремеж е контролиран от Западна Европа, могат да се намерят лесно. Още при въвеждането на еврото, брюкселските мандарини твърдяха, че „единният пазар зависи от хармонизирания подход за данъчно облагане.“ В наше време, през 2011 г, германският канцлер Меркел и френският президент Саркози предложиха „стандартна ставка за корпоративен данък“ за всички държави от ЕС. Последваха усилия на организационно ниво и точно преди гласуването на Брекзит, ЕС създаде Комисия по икономическите и парични въпроси, която, през юни 2016 г. изказа мнението, че „икономическият и паричен съюз трябва да бъде постигнат чрез хармонизиране на европейското данъчно облагане“. Тези доста тромави усилия не убягнаха от вниманието на Източна Европа и на привържениците на свободния пазар по света, за които делото Apple представлява именно „агресивен наднационален акт срещу суверенитета на по-малките членове на ЕС.“ В Източна Европа са наясно с ползите за тях от ниските корпоративни данъци – от привличането на автомобилни заводи до аутсорсинг  във високите технологии. Пример в това отношение е най-бедната страна членка на Европейския съюз – България. С изключително ниската си ставка за корпоративен данък от 10%, България бе в състояние да развие много доходна софтуерна и ИТ индустрия, привличайки имена като Microsoft, H & P, Еймис, IBM, WMware, SAP, Johnson Controls и т.н. Наброявайки 30 000 програмисти през 2016 г., секторът плаща заплати три пъти над средната за страната, генерирайки над 1 милиард щ. долара за износа и с 10% годишен растеж. Всичко това би било невъзможно, ако данъкът в България бе като в Германия или Франция. За съжаление, бюрократите от ЕС като г-жа Вестагер очевидно не разберат това и си играят с огъня.

 

От Алекс Алексиев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар