Докато президентските избори в България наближават – провеждането им е насрочено за 6 ноември 2016 г. – стратегията на водещата партия за пореден път е да заглуши максимално дебата, да скъси кампанията до минимум и да сведе изборите до преброяване на твърдите електорати, което прави победата й предизвестена.

 

prezidentstvo

В рамките на тази стратегия, вместо предизборни кампании, тече анти-кампания атакуваща мотивацията на избирателя да упражни правото си. Разбира се никой говорител няма да излезе и в прав текст да каже „Кой ще заема президентския пост не е от значение и не трябва да ви интересува“. Внушението се прави индиректно, така че подложените на обработка да се чувстват все едно сами правят необходимия извод.

 

От страна на водещи политици виждаме омаловажаване на въпросите кои ще са кандидатите които ще излъчат, елементаризация на политически въпроси, изместване на темата от това за задачите стоящи пред бъдещия президент към това кой кого ще „бие“ на изборите. Правят се обичайните груби „футболни“ и „брачни“ аналогии, мерят се проценти, и по всякакъв начин се отклонява вниманието от съществените теми и от реално важните критерии по които избирателят трябва да оценява кандидатурите.

 

Достатъчно илюстрации предоставят „интервюто“ на премиера дадено в средата на юли, или направеното от него наблюдение през април, че не е хубаво че партиите „плащат“ кампании, а пък после президентът не се подчинявал на партията си и тя нямала как да го контролира. Или пък абсурдното твърдение че отговорностите на президента били твърде малко. Практически няма негово медийно участие през последните месеци, в което да не се изразява пренебрежение към президентската институция и към изборите.

 

Междувременно социологически шамани усилено творят реалност чрез заклинания – а приори се „отписват“ едни кандидати, докато на други се „гарантира“ победа без да им се знаят имената.

 

Очевидно управляващите през разнообразни канали работят за тезата че президентът е маловажна фигура в конституционното устройство на страната и затова няма причина широката общественост да се вълнува от това кой заема поста. Да видим дали това наистина е така.

 

Сред по-важните пълномощия на президента описани в глава 4 на Конституцията са:

 

  1. 6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;

  2. 7. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;

  3. 8. предоставя убежище;

  4. 9. упражнява право на помилване;

 

Освен често цитираните от Конституцията, част от правомощията на президента са уредени в законодателството:

  • ▲ Трима членове на управителния съвет на БНБ (общо са пет, с мандат от 6 години) се назначават от президента
  • ▲ По Закона за дипломатическата служба, „Извънреден и пълномощен посланик и постоянен представител при международни представителни организации се назначават от президента на Република България по предложение на Министерския съвет.“
  • ▲ Директорите на трите разузнавателни служби – служба „Военна информация“, ДАНС и Държавна агенция „Разузнаване“ се назначават и освобождават с укази на президента. И тримата имат мандати от по 5 години.
  • ▲ Един от петимата членове на Комисията за регулиране на съобщенията се назначава от президента.
  • ▲ Президентът може да свиква Консултативния съвет по национална сигурност.
  • ▲ Националната служба за охрана е под контрола на президента.
  • ▲ Президентът назначава двама от петимата членове на Съвета за електронни медии, за срок от 5 години.
  • ▲ Президентът назначава един от членовете на Националния съвет за българите живеещи извън Република България.

 

Дори накратко описани, ясно е че това са внушителни по значението си правомощия.

 

Фигурата и функциите на президента са такива, че взирането в текстовете не дава пълна представа за истинските му възможности като лидер и участник в политическите процеси. Имайки достъп до доклади на службите, президентът е един от най-добре информираните хора в страната. Високият авторитет и правото му да се обръща към нацията го правят важен изразител на политически тези от общонационално значение и му дават възможността да въздейства на общестеното мнение с много по-голяма сила от тази на представители на силно дискредитираните законодателна и изпълнителна власт.

 

Президентът има право да избере третата по ред партия, на която да възложи мандат за съставяне правителство в условия на подадена оставка на действащото правителство, както и правото му да назначи служебно правителство което да поеме управлението до провеждане на предсрочни парламентарни избори.

 

Фактът че двама ключови министри от второто служебно правителство назначено от Плевнелиев останаха министри в кабинета Борисов-2, единият от тях и досега, демонстрира влиянието което президентът може да окаже върху управлението. В зависимост от това кой е президент, това влияние може да е в посока стабилизация, а може и да е в обратна посока. Днешното правителство управлява без мнозинство в парламента и вероятността да не завърши редовния си мандат е сериозна. Такова развитие само ще увеличи отговорността и ролята на президента за преодоляване на политическата криза.

 

Реформата в съдебната власт и изчистването на публичните институции от влияние на мафията остават първи по важност задачи пред българското общество в близките години. След като веднъж се превърнаха в обществен приоритет и в управленска програма, тяхното провеждане е безалтернативно в средносрочен план, дори да му се оказва „по инерция“ съпротива и да се отлага във времето по конюнктурни причини.

 

Защо реформите са „условие без което не може“? Повече от всякакви външни фактори, корупцията и зависимостите в българската съдебна власт създават предпоставки за зараждането и развитието на заплахи за националната сигурност на страната. Те застрашават природните й богатства, сигурността и собствеността на нейните граждани, отблъскват инвестиции, промотират взаимоотношения между бизнес и държава които генерират бедност. Без да отстрани този риск за сигурността си, България не може ефективно да се справя с въшните рискове като имигрантски вълни, хибридни атаки отвън, рискови процеси на ниво ЕС, тероризъм, международна организирана престъпност и т.н.

 

Приоритетното място на борбата за чиста от влияния и зависимости съдебна власт е причината по-надолу да обърнем специално внимание на предстоящите през мандата на следващия президент промени в тази сфера.

 

Каква е връзката между президентството и съдебната реформа? Президентът притежава конкретни правомощия по назначаване на ключови за съдебната власт длъжности. Обратно на масовото разбиране, не става дума за чисто церемониална роля. Вече имахме случая със съдия Венета Марковска, която президентът Плевнелиев фактически отказа да назначи за конституционен съдия през ноември 2012 г.
По конституция председателите на Върховния административен съд (ВАС), на Върховния касационен съд (ВКС), както и Главният прокурор се назначават и освобождават от президента по предложение на Висшия съдебен съвет, а президентът има право веднъж да откаже назначаването или освобождаването.

 

Мандатът на настоящия председател на ВАС, Георги Колев, назначен от президента Георги Първанов през 2010 г. изтича догодина. Излъчването на наследника му на този пост ще бъде сред основните политически битки на 2017 г.

 

Влиянието върху ВСС упражнено от Колев и от главния прокурор Цацаров изигра роля за избора на Лозан Панов за председател на ВКС. За сметка на това, в рамките на ВСС и най-вече във връзка с работата и устройството на ВСС, Панов се показа като реформистки настроен председател на ВКС. Мандатът му приключва извън обхвата на мандата на следващия президент – през 2022 г.

 

Главният прокурор завършва мандата си през декември 2019 г. Изборът на следващ главен прокурор и изборът на състав на ВСС от който ще излезе предложението, гласувано от парламента, ще бъдат ключови решения за бъдещето на България и за това дали институциите й ще се освободят от хватката на корупцията и мафията, която вече бива констатирана дори от действащите висши дъжавници.

 

Следващият президент може да повлияе силно в дебата предшестващ избора на главен прокурор, като в действие може да влезе и правото му да откаже назначението, което неминуемо би предизвикало оглушителен вътрешно- и външнополитически отзвук.

 

Президентът назначава една трета от 12-членния състав на Конституционния съд. По време на мандата на следващия президент (2016-2021 г.) ще изтекат мандатите на шестима конституционни съдии, от които един – Кети Маркова, с мандат изтичащ 2021 г. – е от квотата на президента.

 

Около октомври 2017 г. ще изтече мандатът на изборните членове на настоящия ВСС. Президентът няма пряко участие в избора на членове на ВСС. Въпреки това един ангажиран с реформите в съдебната власт държавен глава може да засили общественото внимание към темата.

 

Неудобните за мафията в България говорители обикновено биват заглушавани или „затрупвани“ чрез целенасочени медийни операции. Поради висотата на поста си и поради правото си да прави обръщения през медиите, президентът е до голяма степен имунизиран от подобно заглушаване.

 

graphic

Виждаме че не може да става дума за маловажност на президентската институция. Използвайки умело правомощията си, президентът на България може да укрепи и мобилизира решимостта на българското общество да се бори за чиста от корупция съдебна власт, кауза която обединява огромното мнозинство български граждани. На предстоящите избори българите трябва да потърсят сред кандидатите своя съюзник в борбата за установяване върховенство на закона.

 

Гласовете омаловажаващи президентския пост не мислят доброто на българите и на България. Истината е коренно различна – с президент решен да работи по нетърпящите отлагане публични теми България има по-големи шансове да спре процеса на разпад на институциите си и да обърне тенденцията в посока тяхното оздравяване. От друга страна един президент държан на повод чрез партийни или други зависимости ще стане поредният фигурант на публичен пост лишен от собствена воля, а реформистките сили в обществото ще загубят една силна позиция.

 

От Георги Антонов

This entry was posted in България and tagged , , , , , by Georgi Antonov.

За Georgi Antonov

Георги Антонов е роден през 1985 г. През 2004 г. започва да изучава балкански езици и литература в специалност "Балканистика" в СУ. През 2006 г. прочитайки първата глава от учебника на Христо Матанов решава че иска да се научи да пише тъкъв тип текстове и записва като втора специалност новооткритата тогава в Исторически факултет "Минало и съвремие на Югоизточна Европа", където изучава политическа и икономическа история на Балканите, както и история на политическите идеи. През 2011 г. завършва втората си специалност с отличие. От 2008 г. работи като програмист, понастоящем в "Web & Mobile" отдела на българската компания Bulpros. Писането за Bulgaria Analytica му носи голямо удоволствие, защото му дава възможност да се занимава с работа "по специалност", дейност на която досега е гледал по-скоро като на луксозно развлечение. Интересите му са в областите на международните отношения, съвременна история и технологиите.
В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар