eu

 

С голяма шумотевица ЕС обяви своята среща в Братислава от 16ти септември за форум от решаващо значение, на който европейските лидери са направили преглед на състоянието на съюза след Брекзит и на бурната година, в която над един милион имигранти са влезли само в Германия. На предишните срещи от този тип най-експлоатираната мантра беше „все по-близък съюз“ като панацея за всички проблеми. Не и този път. Срещата започна с изказаното мнение от реалния шеф на ЕС, Ангела Меркел, че ЕС е в „критично състояние“, с което изпадна в леко противоречие с изказаното един ден по-късно от Юнкер в речта му за състоянието на Съюза, а именно, че ЕС не се разпада. Възможно е и двамата да имат право, но ако Братислава демонстрира нещо, то е, че консенсусът на членовете по ключови въпроси вече се е разпаднал. Друг пример за тези пропуквания в Съюза беше позицията на премиера на Италия Ренци, който малко преди Братислава стоеше рамо до рамо с Меркел и френския президент Оланд на борда на самолетоносача „Гарибалди“ във Вентотене. Този път Ренци отказа да застане заедно с тях и открито заяви, че не споделя „техните заключения по въпросите на икономиката и имиграцията.“

 

Имаше два ключови въпроса в дневния ред на срещата – имиграцията и необходимостта от по-силно военно сътрудничество и при дискутирането им проявените различия бяха повече и по-големи от съгласието.

По първия въпрос,

дори опорните точки за дискусия, изготвени от Съвета на ЕС изказаха позиции в рязко противоречие с политиката на Меркел, заявявайки, че ЕС не трябва „никога повече да позволи връщане към неконтролирания поток от бежанци от миналата година.“ Дори се отиде по-далече с идеята, че няма нищо `лошо в това да се отказва правото на убежище на тези, които не са преследвани по политически причини, както и да се въведат „масови депортации.“ Това, обаче, не е мнението на Европейската комисия, която продължава да настоява за разпределяне на 160 000 мигранти по квоти в страните от Източна Европа, както и в другите държави. Източноевропейците дадоха много ясен отговор. Словашкият премиер Роберт Фицо заяви, че страната му няма да приеме „нито един мигрант мюсюлманин „, а унгарският му колега Орбан аргументира позицията си срещу приема на мигранти, позовавайки се на „християнството като системата от общи ценности на европейската цивилизация“- нещо, което едва ли ще бъде чуто от политически коректните и мултикултурни западноевропейци. В крайна сметка, беше договорено, че Източна Европа ще даде своя принос за защитата на общите европейски граници, но не може да се очаква да приеме мигранти. Вместо това, Орбан & с-ие обещаха да направят „културна контрареволюция“ срещу това, което считат за предателство към европейските ценности, извършено от Меркел, Юнкер и т.н. От друга страна, външният министър на Люксембург призова Унгария да бъде изгонена от Европейския съюз. Толкова за европейската солидарност. На срещата на върха в Братислава не се взе сериозно решение и по ключовия фактор, влияещ върху миграционните потоци – Турция. Предположи се, че Анкара ще продължи да сътрудничи с ЕС в предотвратяването на голям брой мигранти към Европа, но това може да е само пожелателно мислене. Две седмици след Братислава, Турция все още е в режим на извънредно положение, гарантиращо продължаване на беззаконието в тази ключова държава. Давайки своята мълчалива подкрепа за Ердоган, ЕС де факто става съучастник в демонтирането на последните следи от демокрация в турската държава.

 

Втората основна точка

от дневния ред беше до голяма степен изкуствено създадена, макар и идеята да се лансира отдавна от Франция, Германия и г-н Юнкер, и по-точно, създаване на европейска армия с независима европейска щаб квартира и може би отделни военни поделения под европейско командване. Това е едно старо и много неразумно предложение (от 1952 г.), тъй като реализацията му би означавала край на НАТО, без да допринася нищо за реалната стойност на общата отбрана. Поради това, много анализатори смятат, че това е просто ловка тактика на лицемерни политици, предназначена да покаже загриженост за сигурността, без да се налага да се прави нищо реално. И тъй като никой освен Източна Европа не е притеснен от безграничната липса на воля да се харчат пари за отбрана в Западна Европа, това може да не е далеч от истината.

 

И така, министрите на отбраната на ЕС се срещнаха в Братислава на 27 септември 2016 г. и решиха, че в скоро време няма да има съвместни европейски сили, нито европейска военна щаб квартира. С други думи, няма никакво реално основание за това, което искат Юнкер, французите и германците. Може би трябваше политиците да чуят от министрите на отбраната на ЕС простичката истина, че европейската сигурност е немислима без НАТО и без американските гаранции за сигурност в дългосрочен план.

 

Междувременно, разломни линии продължават да се появяват и разпространяват в Съюза. Към групата Вишеград, която е категорично против приемането на мигранти се присъединиха, поне до известна степен в позицията за отхвърляне на мигрантите, голяма част от останалите източноевропейски държави членки на ЕС и балтийските републики. Един различен феномен се случва в Южна Европа, където Гърция, Италия, Испания и Португалия се опитват да създадат друга група от членове на ЕС, чието основно оплакване е свързано с финансовите ограничения, наложени от Германия и други северни членове. Тези страни се обръщат към Франция с идеята да стане техен потенциален лидер, но не е ясно дали Париж е готов да жертва близките си отношения с Германия заради тях. Въпреки, че тези държави членки са също силно засегнати от потопа от мигранти, те са много по-загрижени за несигурното състояние на банковите им системи. Такъв е най-вече казусът с Италия, където близо 20% от банковите кредити (400 млрд щатски долара) са неефективни, но регламентите на ЕС не позволяват на италианското правителство да предостави държавна помощ за банките.

 

Докато средиземноморските страни продължават да се боричкат с Брюксел, банковият проблем се придвижва на север. Дойче Банк бе разтресена от глоба в размер на 14 милиарда щ.долара от Министерството на правосъдието на САЩ за ролята и в скандала с ипотечни деривати в САЩ, който постави началото на международната финансова криза от 2008 г. Такава голяма финансова глоба за банка, чиято пазарна капитализация понастоящем е само 18 милиарда щ. долара, веднага породи спекулации, че може да се наложи германското правителство да я спасява.

 

Сагата с Дойче Банк е всъщност част от една друга криза, която разтърсва Европа – търговския скандал между ЕС и САЩ. Той започна с наложената от Европейския комисар по конкуренцията Вестагер глоба от 14.5 милиарда щ.долара на Apple за получаване на държавна помощ от Ирландия. След глобата за Дойче Банк, на 22 септември Световната търговска организация (СТО), издаде становище в продължаващия спор между Боинг и Еърбъс, че последната е получила 22 милиарда $ под формата на незаконни субсидии от членовете на ЕС Германия, Франция, Великобритания и Испания, което дава право на САЩ да наложи санкции на стойност $ 10 млрд. В контекста на всички тези паралелни кризи и слабото желание, показано от лидерите на ЕС за преодоляване на дълбоките структурни проблеми на Съюза, не е чудно, че срещата на върха в Братислава завърши без конкретни резултати по отношение разрешаването на кризите. Лидерите на ЕС дадоха твърде удобното за тях обещание да се срещнат отново през март 2017 г. по повод на 60-годишнината от подписването на Договора от Рим. Ако междувременно не осъзнаят колко дълбоко е затънал в проблемите си Европейският съюз, резултатът от тази среща няма да е много по-различен.

 

От Алекс Алексиев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар