Шести състав на т. нар. народен съд осъжда на една година строг тъмничен затвор Светослав Нелчинов. Обвинението е, че като главен челник (ръководител) на Българския младежки съюз „Отец Паисий” (БМСОП) е „допринесъл за разпространението на фашизма” в България и за присъединяването на страната ни към тристранния пакт.

 

Кой е Светослав Нелчинов?

 

Роден е на 30 септември (13 октомври нов стил) 1914 г. в с. Брегово, Видинско, където баща му Иван Николов Нелчинов е училищен директор. Родът е от Македония, а Иван Нелчинов е деец на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация и седем пъти е вкарван в затвора, като последния път е през 1908 година. Благодарение тогава на застъпничеството на охридския валия не е осъден на смърт, а на доживотен затвор. След Хуриета е освободен и през 1911 г., поради смъртна заплаха от младотурците, потърсва пристан в свободна България. През 1913 г., след сръбската окупация, съпругата му и петте им деца също напускат Охрид. Светослав Нелчинов завършва право в Софийския университет през 1939 г. и става адвокат. След военния преврат на 9 септември 1944 г., окупацията на България от съветската армия и последвалото ѝ болшевизиране, адвокатските му права са отнети, както впрочем на почти всички юристи, които не са споделяли комунистическите идеи.

 

През 1930 г. в софийската Втора мъжка гимназия ученици-родолюбци създават организация с цел възкресяване на идеалите, характерни за нашето Възраждане. Желанието им е да противостоят на комунистите и на легионерите сред съучениците си, чиито спорове редовно се израждали в побоища. Подобни групи се появяват и в други столични гимназии. През 1931 г. е образувана младежка група към Всебългарския съюз „Отец Паисий”, основан от бележити общественици и учени като професорите Георги Генов, Стефан Баламезов, Илия Георгов, Спиридон Казанджиев, Михаил Арнаудов, Димитър Мишев, Гаврил Кацаров, Петър Мутафчиев. Самостоятелният БМСОП се появява през 1933 година.

 

Когато след 1939 г. започват мобилизациите, учениците и студентите, членуващи в организацията, решават да изпращат доброволни трудови ядра по селата, за да помагат на семействата, чиито мъже са откъснати от полския труд. Издръжката си те поемат сами, със свои спестявания, за да не са в тежест на селяните. Отзвукът сред обществото е много голям. През 1940 г. Св. Нелчинов е извикан от управителя на Земеделската банка Христо Баев и от министъра на земеделието Иван Багрянов. Те отпускат на младежите 5 хил. лева, които по онова време са много пари. А железниците издават на участниците в трудовите ядра безплатни билети.

 

В интервю, което направих за в. „Демокрация” в 1995 г., Св. Нелчинов разказа любопитен детайл от дейността на БМСОП: „В 1941 г., когато се освободи Македония, узнахме, че оттеглящите се югославски войски са бомбардирали Щип и Велес. Веднага формирахме две студентски ядра и в първите дни на май, щом ни разрешиха да влезем в Македония, те заминаха. По стечение на обстоятелствата по същото време там отива и проф. Александър Станишев заедно с редактора на в. „Зора” Данаил Крапчев. Заварват ядрата ни в двата града да работят всеотдайно. Удивени са колко сърдечно са посрещнати от тамошните хора…През юли по време на жътвата изпратихме в Македония 30 ядра в различни села, които също бяха посрещнати много радушно.”

 

Как се е издържала младежката организация?

 

Преди всичко от членски внос, но все по-активната ѝ обществена дейност налага да търсят допълнителни източници на финансиране. За тази цел създават почетен дамски комитет с председателка видната общественичка Екатерина Каравелова. Тя привлича съпругите на известни политици като Димитър Савов, Добри Божилов, Марко Рясков, проф. Никола Долапчиев, Крум Чапрашиков, на директора на печата Николай Николаев. Те обикалят министерства, дирекции, банки и фабрики, за да събират средства за провежданата веднъж годишно в зала „България” битова вечер. Устройват благотворителни концерти. Поставят по големите софийски улици каси и всеки дава според възможностите си. Паисиевци имат крилат лозунг: „Българщината няма граници, тя е навсякъде, където тупа българско сърце”. Събират книги, които изпращат на сънародниците ни извън родината. Българи от Австралия, Нова Зеландия, Южна Америка, Аржентина им пращат трогателни благодарствени писма. За съжаление при бомбардировките на София е унищожен целият архив на организацията.

 

Светослав Нелчинов е арестуван на 16 септември 1944 г. от военни полицаи, придружени от двама цивилни партизани с шмайзери. В затвора лежи с видни български политици, държавници, учени, писатели, художници. Записала съм много страници негови спомени за тези дни, както и за хода на делото. Те, както и разказите на хиляди други изстрадали жертви на комунистическия бяс един ден ще бъдат тухлите, изграждащи истинската история на половинвековното комунистическо робство в България.

 

От Виолета Радева

This entry was posted in България and tagged , , , , by Violeta Radeva.

За Violeta Radeva

Д-р Виолета Радева е журналистка, работила дълги години във в. "Демокрация". Публикувала е статии на литературни и исторически теми, както и политически анализи в редица списания и вестници. Сценаристка е на документалните филми на БНТ "Диарбекирски заточеници", "В примката на мълчанието. Змей Горянин" (първа награда на фестивала "Осма муза" през 2006 г.) и "Потомци на Фичето". Авторка на книгите "Рилският чудотворец", "От първо лице" и "Везната на бъдещето". Съставител и редактор на книгата "Спасителното упование" от Невена Крапчева.
В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар