С настоящата публикация Bulgaria Analytica стартира редовна седмична есеистична рубрика на писателя Димитър Бочев, която ще се публикува всеки понеделник.

fasada2

 

„Потисниците от разните страни са по-близки един на

друг, отколкото на своите потиснати съотечественици.”

Б. Брехт, в дневника му, 1940 г.

 

С ръка на сърцето заявявам, че не считам по правило държавните преврати за нещо отрицателно и зло. Превратът срещу едно легитимно, демократично избрано правителство е несъмнено престъпление,  превратът на полковник Клаус фон Щауфенберг срещу Хитлер и хитлеризма обаче е със същата несъмненост благодеяние и за германската нация, и за Стария континент, и за света. Ако този преврат бе успял, на света щяха да бъдат спестени цели реки кръв и сълзи, а и съдбата и на нашите източноевропейски народи щеше да бъде различна – те едва ли щяха да се окажат част от съветската империя. Пък и съветска империя едва ли щеше да има – поне не във вида, в който я изживяхме, като деспотичен владетел на половин Европа. Доколкото светът е разнолик и пъстър, равносметката от всеки конкретен преврат е по-поучителна от принципните обобщения. Един преврат може да детронира демокрацията, но може да бъде извършен и срещу безправието в името на демокрацията. Както може да бъде извършен и срещу една диктатура в името на една нова, още по-брутална диктатура – опциите са многобройни.

 

След като превратите са толкова деликатна и противоречива материя, и оценката на опита за преврат срещу Ердоган ще бъде нееднозначна. Не ще и дума, че Ердоган не е Хитлер. Но още по-малко е и демократът, за който мандат след мандат официално се себепрепоръчва – както пред външния свят, така и пред собствените си сънародници. Ще посъветвам всеки, който не ми повярва, да попита многомилионното кюрдско малцинство, ден след ден физически унищожавано от вилнеещите в югоизточна Турция орди на Ердоган и компания. Десетките окупирани кюрдски градове и села, многото взривени кюрдски селища, масово избиваните мирни граждани в тях най-убедително ще отговорят на въпроса за демократичността на Ердоган. Ако и това не стигне, нека попитаме религиозните малцинства в рамките на турската държава, включително и най-многочисленото измежду тях – християнското. А тъй като за демократичността на едно държавно устройство се съди по отношението му не към съмишлениците, а към другомислещите, нека попитаме и политическите опоненти на Ердоган и неговата клика (действително е клика) дали се чувстват независими и свободни граждани, които независимо и свободно изявяват независимата си и свободна гражданска позиция. Мисля, че отговорите на тези проклети въпроси ще портретират днешното турско общество по-достоверно от пустословните декларации на държавните апаратчици в защита на човешките права и гражданските свободи. И още нещо: Както за една личност можем да съдим по нейното обкръжение, така и за един държавник можем да съдим по външнополитическите му приятели. Думата ми е за все по-затоплящите се отношения между Анкара и Москва. Това едва ли е случайно – в междудържавните отношения случайности няма – най-малко в отношенията между авторитарните държави, където всеки ход е внимателно пресметнат. Откакто е на власт година след година Ердоган става все по-враждебен към най-проспериращите, към най-цивилизованите, към най-демократичните държави на Европа и Америка. Вярно е, че от своя страна и тези държави една след друга му обръщат гръб, но и това не е случайно. Демокрациите избягват диктатурите – кръвопролитният минал век илюстрира колко пагубно, колко нездравословно за цивилизацията ни, колко смъртоносно за изконните ни християнски ценности, върху които се гради цялото ни мироздание, е другаруването с деспоти. От допълнителни  свидетелства новото хилядолетие не се нуждае – кошмарът на старите е предостатъчен. Ердоган и Путин се сближават официално, защото са си близки неофициално. И единият, и другият преследват неофициално политическите си противници с нарастваща свирепост; и единият и другият потискат жестоко националните си малцинства; и единият, и другият не се спират пред убийства и репресии, за да заздравят ведомствената си власт; и единият, и другият упражняват една несъвместима със светския дух на времената верска и политическа нетърпимост; и единият, и другият са антиевропейски и антисветски настроени. А това че единият следва този курс в името на исляма, а другият го прави в името на православието, са вече подробности без съществено значение. Нещата са ясни като ден: демократичността обединява демократи – деспотичността обединява деспоти. А ние, българите, сме смачкани между два безскрупулни, експанзивни режима, чиито империалистически експанзии са насочени не на последно място и към нас. Всеки от тях не се свени да впрегне в хегемонистичните си попълзновения и ловко манипулирани и преиначавани исторически фактори, и етническите и религиозни малцинства на родна земя. Амбивалентното отношение на София към тези скрити и явни попълзновения, чийто конформизъм граничи често с лакейщина, е не само противопоказно за икономическите ни и политически интереси, а и опасно за националната ни независимост.

 

Що се отнася до опита за преврат, той раздвижи духовете – не само в Турция. За да преценим подобаващо дали провалът на преврата е за предпочитане пред неговия успех, трябва да знаем повече за кредото и каузата на пучистите. Малкото, което знаем досега, не ни дава основание за категорична преценка, но с времето и новите разкрития, които то ще доведе, нещата несъмнено ще се променят. И днес обаче можем да кажем със сигурност едно: Инсцениран или не, пучът е използван колкото умело, толкова и нагло от Ердоган за заздравяване на едноличната му власт и за подготовка на една ислямска автокрация, която вече се въдворява стъпка по стъпка. Ако някой отново реши, че това не е така и че аз търся под вола теле, нека ми обясни каква административна, каква политическа и каква военна заплаха за Ердоган и правителството му са хилядите интелектуалци, учени, писатели и журналисти, хилядите училищни и университетски преподаватели и хилядите магистрати, които режимът арестува и затвори. Не да накаже по цивилизован, по законен, по правов ред пучистите и не да предотврати нови пучистки заплахи цели с репресиите си Ердоган – като типичен диктатор и манипулатор той използва пропадналия преврат за саморазправа с всички другомислещи и свободомислещи, за потъпкване на политическата опозиция и на етническите и религиозни малцинства. Вдъхновените от Ердоган самодейни хайки срещу интелектуалците пък напомнят с примитивизма и своеволията си не брежневизма и не дори сталинизма, а културната революция на Председателя Мао през 60-те години и вандалщината на хунвейбините. А като гледах тези дни на малкия екран как Ердоган с демонстративно умиление целува невръстни дечица, сякаш Хитлер, Сталин и Брежнев, Георги Димитров и Тодор Живков ведно виждах. Няма що: болшевишкото наследство се оказа добър учител по лицемерие и цинизъм на всички последвали го диктатури – и националсоциалистически, и социалистически, и националистически, и религиозни. Негов най-нов ученик е Ердоган – кръвта вода не става. Пролетариите от всички страни не успяха по марксистко-ленинска заръка да се обединят, деспотите обаче винаги съумяват да го сторят – докато свободата разединява, насилието побратимява.

 

В блатото на цялата безнадеждност искрица надежда все пак проблясва нейде в мъглявината на политическото пространство. И тази искрица се съдържа в обстоятелството, че хилядолетната човешка история говори, че има вечни демокрации, вечни диктатури обаче няма. „Творенията на насилието не са трайни” – пише Солон от Атина в „Елегии”. Цялата сигурност, която лидери като Ердоган и Путин преследват, ще приключи неминуемо с несигурност. Защото е създадена и поддържана чрез репресии, а всяка сигурност, която се крепи на репресии, е измамна. Това нашият сънародник, преминал през полувековния кошмар на комунизма, знае по-добре от всеки друг…

 

От Димитър Бочев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар