trump

Едва няколко часа са изминали от официалното обявяване на изборните резултати в САЩ, така че със сигурност е твърде рано да се дават авторитетни мнения за вероятните промени в политиката на Вашингтон. Въпреки това, победата на Тръмп и на РП в Конгреса беше толкова убедителна и неочаквана, че е напълно оправдано да поразмишляваме над тяхното значение.

 

На първо място трябва да се отбележи фактът, че тези избори най-вероятно ще имат ролята на трансформиращ фактор, който слага точка на една ера в американската политика и полага началото на нова. В този смисъл, последните избори наподобяват избирането на Роналд Рейгън през 1980 г., въпреки че като политик Тръмп няма много общо с Рейгън. Този вот е също израз на категоричното отхвърляне на политиките на левицата, които преобладаваха не само в дневния ред на Хилари Клинтън, но и на Барак Обама през последните осем години. Една политика, която със сигурност ще бъде отменена веднага щом новата администрация започне работа, е неуспешното усилие на Обама да национализира американската здравна система. Основният резултат на тези избори е състоянието на демократическата партия, която при Обама направи силен ляв завой и сега се оказа в отчаяно положение, без компас и в сериозен безпорядък. Въпросът, на който все още предстои да се отговори е как стана така, че демократите можаха да номинират кандидат, който е явно неподходящ и е открито мразен от поне половината от гражданите на САЩ.

 

Още много други поуки могат да се извлекат от тези избори. Преди всичко, относно ролята на медиите и пълния провал на професионалните анализатори, които не можеха дори да си представят, камо ли да прогнозират победата на Тръмп. Така наречените „водещи“ медии в САЩ бяха почти единодушно и често истерично на страната на Хилари Клинтън и против Тръмп. Подкрепата за Хилари от вестниците бе 80 към 1 и 95% от отчетените политически дарения от журналистите отидоха при нея.

 

По същия начин, по-голямата част от предизборните проучвания и анкети сред избирателите до самия край прогнозираха комфортна победа за Клинтън. Всъщност, по данни на realclearpolitics.com, маржът на предполагаемата и победа се увеличаваше средно за всички допитвания от 1.5% до над 3% в деня преди изборите. Ще отнеме известно време и ще е необходима честна преоценка, за да се разбере каква е причината за това грандиозно недооценяване, но неизбежно се налага изводът, че изписаното от журналисти и анализатори не беше отразяване на политическата реалност, а опит за самозалъгване.

 

Въпреки, че все още предстои да бъдат публикувани окончателните изборни разбивки, някои основни факти за поведението на различните електорални групи са вече ясни и те са значителни. Първо, радетелите за политическа коректност хранеха убеждението, че няма достатъчно консервативни, бели хора от работническата класа – група, която либералното статукво най-често нарича „бели отрепки“ (white thrash) – за да наклонят везните на изборите към Тръмп. Масовата подкрепа за него сред белите гласоподаватели, които не са завършили колеж, доказа неверността на тази теория. Друга общо лансирана теза бе, че грубите забележки на Тръмп по адрес на жените ще го компрометират пред евангелистите, за които характерът на кандидата е от изключителна важност. На практика, Тръмп получи гласа на евангелистите (26% от общия брой гласували за него), с над 80%, което представлява по-висок процент от този на последните трима президентски кандидати на РП. В ключовия за битката щат Флорида, например, може би точно евангелистите са допринесли за маржа на победата на Тръмп.

 

Какво можем да очакваме от Тръмп в политическо отношение? Това, разбира се, е основният въпрос, поради многобройните и често противоречиви изявления, направени от него по време на кампанията. Ще знаем повече за конкретните политики, когато знаем кои са ключовите играчи в бъдещата администрация, но вече са ясни няколко основни изходни позиции на политиката му. В общи линии, може да се очаква бърз напредък в областите, в които обявените от Тръмп политики са в синхрон с РП в Конгреса. От друга страна, някои от изразените от него идеи, които противоречат на консенсуса на РП в Камарата и Сената, едва ли ще намерят бърза реализация, като, например, обещанието да депортира нелегалните чужденци, да отмени споразумения за свободна търговия или да подобри отношенията с Путин, който е ненавиждан в Конгреса.

 

Може да се очакват бързи действия за намаляване на корпоративните данъци от 35% на 15% и за отмяна на облагането с данък наследство, тъй като това са дългосрочни републикански цели, споделени от Тръмп. Възможно е същото да се случи и по отношение премахването на здравната програма Obamacare, като една от първите законодателни инициативи на новия Конгрес. Няма никакво съмнение, че Тръмп и Конгресът ще действат бързо за назначаване на консервативен съдия на мястото на покойния съдия Скалия във Върховния съд на САЩ. Тръмп вероятно ще има възможността да назначи поне още двама върховни съдии през първия си мандат и да го промени в идеологически план за години напред.

 

По отношение на външната си политика, Тръмп вече каза, че ще скъса недобре прецизираното ядрено споразумение с Иран незабавно щом стане президент и няма причина да се съмняваме, че ще го направи. Той също така заяви, че ще увеличи разходите за отбрана, ще накара европейските съюзници да плащат справедлив дял и ще активизира военните действия срещу терористите в Близкия изток. Не е ясно какво точно означава това и как ще стане на практика, но опасенията, че Тръмп може да сключи сделка с Путин, да не говорим за споразумение от типа на „втора Ялта“, което би било в ущърб на Източна Европа, са очевидно неоснователни.

 

От Алекс Алексиев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар