Две седмици след американските президентски избори от 8ми ноември, значението на изненадващата победа на Доналд Тръмп е все повече в центъра на общественото внимание. Тази неочаквана победа на Тръмп е безспорно историческа и обещава да възвести нова ера в американската политика, но може би ще е от полза да се заемем с анализа на нейното значение, като обърнем поглед и към другите действащи лица и фактори, които са драстично, а може би дори необратимо засегнати от резултата от тези избори.

 

Наследството на Обама и крахът на демократическата партия

 

Да започнем с това, че събитията в САЩ са свързани и са резултат от наследството на президента Барак Обама от двата му президентски мандата. Нека си припомним, че той дойде на власт през 2009 г. със смелото обещание за „фундаментални промени в Америка“, в съответствие с левите си, псевдо-социалистически уклони. Ако бъдем обективни, на практика той не постигна почти никакви „фундаментални“ промени и малкото, което успя да реализира, може и вероятно ще бъде отменено още в самото начало на мандата на Тръмп. Това включва най-значимото лично постижение на Обама, познато като Obamacare, което мнозина смятат за зле прикрит опит да се национализира американската здравна система. Тези мащабни усилия, въплътени в закон, който нямаше подкрепата на нито един републикански законодател, сега се възприемат широко като провал и е само въпрос на време основната част от тази реформа да бъде отменена в Конгреса. Същото се отнася и за ядрената сделка на Обама с Иран, която последователите му прокламират като най-важното му външнополитическо постижение. Извън тези два проекта, има налице около 600 декрета и безброй бюрократични наредби, въведени без одобрението на Конгреса, които ще бъдат обявени за невалидни от Тръмп по същия начин, по който са били наложени от Обама – с един подпис само. Останалата част от наследството на 8-годишното управление на Обама е удвояването на националния дълг от $ 10 трилиона на $ 20 трилиона само за тези 8 години, незадоволителни икономически резултати и силно нестабилна международна обстановка, под знака на хаоса в Близкия изток, неспиращия ислямски тероризъм и възраждащия се агресивен неоимпериализъм в Русия. Според всички обективни критерии, президентството на Обама следва да бъде отчетено като провал, и вероятно само малка част от неговото наследство ще влезе в учебниците по история. Обама ще се запомни най-вече с това, че е първият чернокож президент на САЩ.

 

Може би много по-важни за бъдещето са огромните щети, понесени от демократическата партия по време на мандата на Обама (виж графиката по-долу). С една дума, когато Обама дойде на власт през 2009 г., демократите контролираха 257 места в Конгреса, 60 в Сената, 28 губернаторски длъжности и законодателните органи в 27 щата. Днес републиканците контролират не само Камарата (238-193) и Сената (52-48), но се радват и на мнозинство по-голямо от 2:1 (33-15) в губернаторските места и в щатските законодателни органи (69-30 ). Ако това не изглежда достатъчно зле за демократите, може да стане още по-зле по следните причини. В междинните избори 2018, 10 демократични сенатори трябва да защитават своите места в щати, гласували за Тръмп, а през 2020 г., след планираното преброяване, доминиращите републикански щатски законодателни органи ще имат възможност да манипулират избирателните райони, за да гарантират още предимство за себе си. И накрая най-важното – в демократическата партия изглежда не са научили нищо от уроците на 2016 г. и са решени да завият още по-наляво. Сред сегашните им кандидати за лидерски позиции преобладават силно левите „прогресивни“ политици като Кийт Елисън, конгресмен, подозиран в ислямистки убеждения и Елизабет Уорън. Демократите изглежда следват примера на британската Лейбъристка партия, която под ръководството на подобен левичарски лидер, Джереми Корбин, е на път да извърши политическо самоубийство.

 

senate

 

Математиката вътре в държавата

 

По време на кампанията си, Тръмп разработи доста подробна програма за вътрешна политика, която той продължава да обещава да изпълни и сега, след края на изборите. Тя се състои от няколко основни предложения, които, взети заедно, представляват радикално скъсване с политиката на президента Обама и в преобладаващата си част, дори с тази на администрацията на Буш. Ключовите обещани реформи са намаляване на ставката на корпоративния данък до 15% и въвеждането на данък от 10% върху репатриране парите на американските корпорации, скрити в чужбина. Понастоящем корпоративният данък в САЩ е на нива от 35% и 39,6% и е най-висок сред държавите от ОИСР. Намаляването му до 15% веднага ще направи САЩ много желано място за инвестиции за вътрешния и международния капитал. Тези твърде високи досегашни ставки направиха репатрирането на отчетените $ 2 до $ 2 ½ трилиона натрупани печалби от американските корпорации в чужбина много скъпо. При ставка от 10%, много, ако не повечето от тези печалби, ще се върнат у дома и ще послужат като значителен икономически стимул. Други предложения на Тръмп за икономиката на страната са разходването на $ 1 трилион за изграждане и ремонт на инфраструктурата и даване възможност на американската петролна и газова индустрия да проучва и да произвежда върху държавна земя и шелфа на океана, което Обама бе забранил. Това може да даде огромен тласък на вътрешната въглеводородна индустрия и да гарантира ниски нефтени и газови цени за години напред. Икономическите предложения на Тръмп вече накараха икономическите анализатори на ОИСР да удвоят прогнозите си за очаквания ръст на БВП в САЩ от 1,5% през 2016 г. до 3% през 2018.

 

На вътрешнополитическия фронт Тръмп обеща да депортира близо 2 милиона нелегални имигранти с криминални досиета, които Обама отказа да депортира, както и да назначи консервативни съдии във Върховния съд на Съединените щати. Той ще има възможност да изпълни второто си обещание веднага след встъпването си в длъжност, тъй като има вакантно място в съда след смъртта на съдия Скалия. Ако се изпълнят тези предложения, Америка може да очаква с нетърпение по-нататъшни радикални и в по-голямата си част, положителни промени.

 

Предизвикателства за външната политика

 

Международните политически предизвикателства пред новата администрация са значително по-сложни. Обама често е избирал да „предвожда от тила“, което представлява противоречие в термините и в резултат на което Америка често отсъства или е привидно откъсната от международните конфликти. Класически пример за това е отказът на Белия дом да признае съществуването на радикално ислямско движение, представляващо благодатна почва за тероризъм и вместо това да се лансира тезата, че само отделни терористи са проблемът. Все още не е ясно какъв път за американската външна политика ще избере новоизбраният президент Тръмп, поради многобройните и често противоречиви изявления, направени от него по време на кампанията. Независимо от това, следизборните изявления за външната политика и най-вече, профилите на лицата, които вече са посочени или са официално обсъждани за важни постове в новата администрация, позволяват да направим някои информирани предположения.

 

Европа и НАТО

Един от постоянните рефрени по отношение на външната политика в предизборната кампания на Тръмп беше обещанието му да накара съюзниците на САЩ в НАТО да дадат своя справедлив финансов принос към защитата на алианса. Наистина е поразително, че след разпадането на Съветския съюз, повечето европейски членове на НАТО драстично намалиха разходите си за отбрана въз основа на погрешното предположение, че вече не е възможно да има нови войни в стария континент. В резултат на това, бюджетът на НАТО се поддържа главно от американския данъкоплатец, а най-големият и най-проспериращият му европейски член, Германия, допринася с мизерния 1,2% от своя БВП за армията си и на практика няма никаква независима отбранителна способност. Тръмп бе заклеймен като противник на НАТО за това, че изтъкна тези факти по време на кампанията си. Всъщност, тежките думи на Тръмп може би карат Европа да се събуди и за първи път от години политиците и да заговорят за увеличаване на разходите за отбрана. Остава да се види дали това предвещава реална промяна и ако е наистина така, тя няма да е към унищожаване на НАТО, а напротив – Тръмп може в крайна сметка да спаси Алианса.

 

Русия

Друга област на недоволство от външнополитическите идеи на Тръмп по време на кампанията, което се споделя от пишещия тези редове, са недобре обмислените хвалебствия за руския диктатор Путин. За политик без никакъв опит във външната политика, това може би е разбираемо, макар и да не го извинява. На практика, когато стане лидер на свободния свят, в който неоимпериалистическа Русия на Путин се очертава като един агресивен и непочтен играч, вероятността Тръмп бързо да промени тези си възгледи е много голяма. Вече видяхме как бързо и безцеремонно той се освободи от предишния ръководител на кампанията си, Пол Манафорт, уличен за връзки с Путин и Янукович. Освен това, повечето от лицата, които Тръмп вече е определил или сериозно обмисля за челните позиции, като например ген. Матис за отбраната, ген. Флин за съветник по националната сигурност, Майк Помпео за ЦРУ, Стивън Банън за главен стратег и Мит Ромни за държавен секретар, са известни със силната си антипатия към Путин като международен престъпник и е малко вероятно да променят възгледите си, когато заемат длъжностите си. За да има успех, Тръмп ще трябва също така да работи в тясно сътрудничество с републиканските мнозинства в Конгреса. Някои от най-изявените членове, като сенатор Джон Маккейн, сенатор Линдзи Греъм и говорителят Пол Райън, вече публично предупредиха Тръмп да не подценява лицемерието на Путин. Няма никакъв шанс новият президент да поеме риска да влезе в битка с републиканците от името на г-н Путин, един „тоталитарен диктатор и главорез, който не мисли за нашите интереси „, според резките думи на ген. Флин.

 

Позиционирането на Америка в международната политика

 

На последно място, що се отнася до общата външно-политическа позиция на администрацията на Тръмп, няма никакво съмнение, че тя ще бъде много по-различна от тази на президента Обама, който по същество оттегли Америка от традиционната и роля на гарант на международната стабилност. Тръмп заяви многократно, че ще поддържа на висота отбранителната способност на САЩ и е готов да харчи повече пари за армията с тази цел. Той също така ще се ангажира много по-активно във войната срещу радикалния ислямски тероризъм и трябва да очакваме по-голяма пряка американска военна намеса в борбата срещу терористите. В същото време, той едва ли ще се включи в обречени усилия, като схемите за изграждане на нации на администрацията на Буш,  нито в продължителни военни ангажименти, освен ако жизнените американски интереси са изложени на риск. Като цяло, една добре дошла промяна в сравнение с нулевия резултат от президенството на Обама.

 

От Алекс Алексиев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар