Прочетено:2272
Снимка: aig-humanus.blogspot.bg

„Най-лошата тирания е тази на навика.” Публий Сир, „Сентенции”   Изненадващо за всички нас, раздялата с комунистическия режим се оказа далеч по-трудна и мъчителна, отколкото предполагахме. В края на 80-те, когато започна оглавеният от хуманитарните ни интелектуалци общонароден поход срещу тоталитаризма, уж всичко бе ясно и просто. Впоследствие година след година яснотата се поразмъти, а простотата се усложни. Пък и се оказа, че и общонародният антикомунистически поход не е общонароден, оказа се, че народът ни е разединен и раздвоен. И още нещо се оказа впоследствие: че нацията ни е не дори раздвоена, а разтроена между минало, настояще и бъдеще. За тази многозначност ние не бяхме подготвени социално – не бяхме подготвени и психологически. Уж всичко беше предрешено от ужаса на миналото, уж, настрадали се от почти полувековния кошмар на партийната