Ще се случи ли сделката Русия – ОПЕК?

Ще се случи ли сделката Русия – ОПЕК?

opek
opek

Както много коментатори отбелязват, договореното от ОПЕК намаляване на производството на петрол с 1,2 милиона барела дневно може да не е достатъчно за решаване на проблема с излишъка на петрол на световните пазари, да не говорим за опасенията относно дисциплината на членовете на картела при изпълнението на договорените съкращения (http://www.reuters.com/article/us-opec-oil-asia-idUSKBN13Q40K). В тази връзка, обявеното участие в тези мерки посредством намаляване на продукцията с 600 хиляди барела дневно (хбд) от страни-производителки, които не са членки на ОПЕК, добива решаващо значение и сега всички погледи са насочени основно към Русия, която трябва да поеме най-големия дял измежду страните извън ОПЕК (300 хбд).

 

Като оставим настрана въпроса кои ще са тези „други страни-производителки“, освен Русия, както и дали те ще бъдат готови / способни на такова намаляване на производството си (Казахстан току-що представи в експлоатация гигантския залеж Кашаган, Мексико се бори със спада в производството си, опитвайки се да стимулира растежа с помощта на чуждестранни инвеститори), да се съсредоточим само върху това дали Русия ще бъде действително в състояние да реализира намаляването на добива си.

 

Първо, главният руски преговарящ, министърът на енергетиката Александър Новак, изпраща противоречиви послания за това какво точно обещава Русия. Когато разговаря с медиите, той използва две фрази, които са в противоречие с желанието на ОПЕК да постигне намаляване на добива през януари: „постепенно намаляване“ и „намаляване по отношение планираната продукция“. Никой не знае със сигурност какво се има предвид под „постепенно“, но поради факта, че 300 хбд не е непреодолимо съкращаване на доставките, (азербайджанският нефтен министър Натиг Алиев е признал, че ОПЕК са поискали близо 900 хбд по-нисък добив от страните-производителки извън ОПЕК), разтеглянето на мерките за по-дългосрочен период може да  елиминира ефекта от намаляването на излишъка за януари, каквато е целта на ОПЕК. Цените на петрола също са възстановени до ниво далеч по-удобно за производителите на шистов газ в САЩ, така че те да сондират повече ($ 54-55). Всичко това означава, че, ако руските съкращения са „прекалено постепенни“, те ще имат малък или дори никакъв ефект през следващите месеци, особено в сравнение с новите американски обеми, потенциално навлизащи на пазара.

 

Друга неясна формулировка е „намаляването по отношение на планираната продукция“. ОПЕК ясно иска съкращения в сравнение с настоящите нива, целящи буквално анулирането на някои от обемите на пазара. „Намаляването на планираното ниво“ може да бъде всичко – зависи от това какъв „план“ са имали руснаците. На теория, това може дори да се окаже точно с 300 хбд повече от сегашните нива. Напоследък Русия изпомпва все повече: през декември добивът на страната вероятно ще надхвърли нивата от септември с над 110 хбд.

 

Освен това, в Русия никога не е имало механизъм за разпределение на конкретните орязвания на добива между петролните компании, нито за надзор за съответствието и за търсене на отговорност. Само да споменем, че преди няколко години правителството отхвърли предложението за система за диференциация на данъка върху добива на минерали на база отделни залежи, отчасти поради факта, че не съществува счетоводна система за отчитане на добива по залежи. Да, има обобщени данни за производството на компаниите, но възможностите за измама са огромни, особено когато не са въведени финансови санкции за несъответствие.

 

Руските компании вече са заявили, че не искат да намалят производството си – такава бе неотдавнашната позиция на ръководителите на държавната Роснефт (http://www.rbc.ru/rbcfreenews/57fcc46e9a79479f03499497) и Газпром-Нефт (https://ria.ru/economy/20161001/1478287781.html), а най-големия частен играч, Лукойл, поиска финансови компенсации от държавата, в замяна на възможни съкращения на производството си (http://www.rbc.ru/business/02/12/2016/5841656a9a7947fa299dd7b7). Някои могат да кажат: но в съвременна Русия думата на Путин е закон и ако той нарежда нещо, по-добре да се подчиняват. Е, това не е непременно вярно: например, прословутият изчерпателен набор от декрети на Путин за осигуряване на достъп на независими производители на газ до тръбопроводите на Газпром, издадени по време на срещата на Президентската Комисия по енергийните въпроси преди година и половина (http://kremlin.ru/events/councils/by-council/29/45831), в крайна сметка бяха почти 100% игнорирани и достъп не беше осигурен.

 

Нека напомним също така, че задълженията за намаляване на производството на петрол вече са били приети от Русия при Путин – в края на 2001 г. Русия обеща на ОПЕК да намали продукцията си през 2002 г. със 150 хбд (http://izvestia.ru/news/255575). На практика, вместо това, Русия увеличи добива си през 2002 г. с 650 хбд. Положението сега е различно: зрелите нефтени находища са обеднели на този етап и много от тях вече са в упадък, и неотдавнашното нарастване на добива се осигурява само от шепа нови проекти, наскоро влезли в експлоатация. Въпреки това, има редица нови залежи, които са все още в състояние да доставят допълнителни обеми в краткосрочен план и точно те могат да станат жертва на сделката между Русия и ОПЕК и да бъдат забавени. Това ще струва пари на компаниите, поради което възникна официалната тема за компенсации от държавата.

 

Както и да е, не съществува механизъм за постигането на споразумение с руските компании за разпределяне на обема на потенциалните съкращения в добива, нито за надзор на спазването му или за налагането на санкции. Такъв просто няма и и разработването и прилагането му ще бъде трудна сделка. Едно е Путин да крещи „Прави каквото ти кажа“, но 17те години на неговото управление са белязани от неспособността да се направи така, че сложните механизми да работят, което е и причината прекалено централизираната бюрократична руска система да е склонна към примитивни решения (гореспоменатата плоска данъчна система върху добива на минерали е просто един добър пример за петролната индустрия). Ето защо, аз лично не вярвам, че в близко време Русия ще намали значително производството на петрол в резултат на сделката с ОПЕК, което означава, че усилията на ОПЕК в крайна сметка ще се окаже недостатъчни и няма да повлияят съществено върху пазара на петрол.

 

Актуализация: След като този текст беше публикуван, страните-производители на петрол, които не членуват в ОПЕК, подписаха „споразумение“, което допълнително потвърждава скептицизма относно способността на производителите да намалят значително продукцията:
  • ▪ Противно на искането на ОПЕК от ноември за намаляване с 880 хбд, и на  наскоро споменатата цифра от 600 хбд, производителите извън ОПЕК „обещаха“ да съкратят добива само с 558 хбд;
  • ▪ Лъвският пай от тази цифра е обещан от Русия (300 хбд) и Мексико (100 хбд), а останалите са нищожни количества, разпределени между по-маловажните производители и ще бъде трудно да се контролират;
  • ▪ Обещаното от Мексико „намаляване на добива“ има по-различен контекст, тъй като производството там показва постоянна тенденция на спад, и се очаква така или иначе да намалее с над 100 хбд през второто тримесечие на 2017 г., в сравнение с третото тримесечие на 2016 г., според прогнозите на Международната агенция по енергетика;
  • ▪ Русия, както сега се разбра, е „обещала“ да намали продукцията си с 300 хбд не изведнъж през януари, както ОПЕК първоначално се надяваха, а  постепенно – с 200 хбд до края на първото тримесечие на 2017 г., и от още 100 хбд някъде през лятото.
Това означава, че идеята за координирано намаляване през януари, което ОПЕК се надяваха да договорят с некартелните производители, просто не се получава – цялостното „обещание“ от държавите извън ОПЕК е доста под обема, който  се очакваше първоначално и е прекалено фрагментирано, за да очакваме дисциплина и пълно съответствие. Сега може да се каже с много по-голяма увереност, че всички тези „съкращения“ ще имат слаб реален ефект върху пазара.

От Владимир Милов

Оставете коментар

Още
Безсребреникът Путин и клеветниците

Безсребреникът Путин и клеветниците

  … Като същински маладец отговори другарят В. В. Путин на младенеца, „дръзнал“ да постави въпроса: „Ваш ли е онзи…
Навални отказа свобода в изгнание, върна се, за да докаже, че е руски лидер

Навални отказа свобода в изгнание, върна се, за да докаже, че е руски лидер

  В руския смисъл Навални не се жертва, а продължава делото си. За да си руски лидер, трябва да си…
България и Северна Македония разединени от неспособността на София и Скопие да скъсат с идеологическото наследство на комунизма

България и Северна Македония разединени от неспособността на София и Скопие да скъсат с идеологическото наследство на комунизма

Ще бъде най-голямата грешка от наша страна, ако накажем всички граждани на братска държава в полза на македонистите, които насаждат…