xenophobia

 

Миграционната вълна предизвикана от войната в Сирия стана предизвикателство за способността на политиците в Европа да отговорят адекватно и навременно на настоящите проблеми с които Европа се сблъсква. Ако хората в Европа не могат да видят в действията на своите представители адекватен отговор на днешните проблеми, много вероятно е, че тези политици ще загубят изборите и като следствие от това Европа ще се окаже в ръцете на ново поколение лидери, които могат да поставят под въпрос целия  европейски модел. Страховете на европейците са разбираеми, но те се подхранват допълнително от популистките партии, които очевидно смятат, че ще спечелят от този страх и ще получат повече гласове в своя подкрепа. На този фон се забелязва един твърде сериозен проблем: пропастта между думи и дела в рамките на „европейското семейство“. Прочутият принцип на европейската солидарност или т.нар. „семеен принцип“ в момента е подложен на изпитание. Не  е реалистично да се смята, че едностранно предприетите от някои страни мерки могат да постигнат успех. Ние трябва да погледнем реалностите и да признаем, че днес в света се случват събития, които бяха немислими доскоро. Дори страните-основателки на Обединена Европа (по-специално на Европейския съюз и Съветът на Европа) съвсем не са имунизирани срещу тези тенденции. Великото постижение след Втората Световна война – Европейското единство в момента е заплашено.

 

Основната политика на България по време на нейното председателство на Комитета на Министрите на Съвета на Европа и на нейното парламентарно измерение (10.11. 2015 – 18.05.2016 г.), беше насочена към засилване на европейското единство и към препотвърждаване на принципите на европейското сътрудничество. „Съединението прави силата!“ беше девизът на нашето председателство, който доминираше всички български действие по време на председателството.

 

Миграцията – проблемът е далеч не е отминал

 

Декларацията на Генералната Асамблея на ООН за бежанците и мигрантите, която беше приета през септември 2016 г.може да бъде разглеждана като база върху която да се търси решение. Преди всичко, оценката на ситуацията в света показва,  че в момента има около 22-23 милиона бежанци общо (което включва и 1.7 милиона вътрешно разселени лица в Украйна). В момента в Турция има около 2.7 милиона бежанци от войната в Сирия, които мечтаят за  по-добър и по-сигурен живот в Европа. И докато „Балканският коридор“ в момента в голяма степен е поставен под контрол, не са предприети адекватни мерки за защита на „Средиземноморския път“ на миграция. Ако в тази връзка анализираме причините за вълната от бежанци които биха дошли от Африка в Европа ще отбележим големият ръст на населението там. За пример, в Египет от 25 милиона през 1955 г. населението е нараснало до 94 милиона днес, които без изключение търсят бъдеще и поминък за тях и за техните деца и могат по този начин да се превърнат в следваща голяма вълна на миграция. В ситуацията на преобладаваща безнадеждност, тяхната единствена алтернатива  в момента е стремеж към по-добро бъдеще в чужбина. За да се предотврати  такава нова вълна от мигранти към Европа има сериозно обсъждане за предприемане на големи инвестиции в страните, които се разглеждат като потенциален източник на мигранти, за да се подобрят жизнените условия там. Последно, но не по важност, трябва да подчертая, че над 60% от новодошлите в Европа не са бежанци по смисъла на Конвенцията на ООН за статута на бежанците. Ако вземащите решения в Европа приемат план за разделяне на бежанците, които имат нужда от закрила от останалите, които не са такива и след това да организират широкомащабна програма за репатриране на тези, които не попадат в категорията на търсещи убежище и закрила като бежанци, такъв план ще бъде приет,  ще получи подкрепа от европейските граждани и ще помогне за отстраняване на техните оправдани или неоправдани страхове.

 

Живеем заедно в Европа

 

Мигрантската криза не е единственият проблем в това отношение. Има редица други настоящи опасности като несигурността идваща от финансовата криза от която пострада Европа, също така чувството за относителен упадък – усложнено от усещането за лидерски дефицит при оформянето на европейското  настояще и бъдеще, хибридната война срещу европейското единство… Нека си припомним, че 2015 г. започна и завърши със жестоки терористични атаки във Франция. Това, което трябва да се подчертае е фактът, че извършителите на най-бруталните терористични актове бяха от Европа – вече трето поколение. Те не са били мигранти, въпреки ,че техните прародители са били такива. Идентична е ситуацията с терористичните актове извършени в Белгия., където извършителите също са европейски граждани, а не мигранти. Те бяха граждани на Европа и ние трябва да застанем с лице към проблема с тяхното не-интегриране, който досега беше неглижиран.

 

Появата на паралелни общества в Европа със свои ценности и правила

 

Бих искал да засегна тук проблема с появата на паралелни общества в Европа с ценности твърде различни от общоприетите, които в крайна сметка могат да застрашат правата и сигурността на всички хора и тяхната безопасност.

 

През юни 2011 г. след дълги и остри сблъсъци в пленарната зала, Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа прие своята Препоръка към Комитета на Министрите озаглавена „Живеем заедно в 21 век“. Тогава аз имах привилегията да бъда докладчик на Асамблеята по този въпрос. ПАСЕ препоръча на правителствата на страните-членки да приемат концепцията за Интер-културен подход по този проблем, с цел да се елиминира възможността за формиране на такива паралелни групи, които са изолирани от общността и които не се интегрират в обществото. В различие от мулти-културния модел, който просто създава възможности и оставя хората сами да се възползват от тях (което те най-често не успяват да направят поради липса на познания, езикова бариера и пр.), интер-културният подход включва активно взаимодействие на културно различни групи в обществото за да се осъществи най-добрият подход за живеене заедно в едно общество.

 

Ако законите и осигурените условия за реална интеграция досега се провалят – впрочем не само за новодошлите, но и за други маргинални групи в обществото, какво трябва да се прави?

 

Разбира се, от хората, които идват законно да живеят в една страна, не се иска да изоставят елементите на своята идентичност – религия, език и култура. Но от тях се очаква да демонстрират воля за интегриране в обществото на тяхната нова страна – не само чрез изучаване на нейния език, но и чрез придобиване на познания и разбиране за местната култура, да спазват принципите на демокрацията, на човешките права – вкл. правата на жените и най-вече върховенството на закона!

 

Това означава, че моделът на европейското общество трябва да бъде подобрен, така че да не позволява формирането на паралелни общества.

 

През октомври 2015 г. ПАСЕ още веднъж се върна към този въпрос и потвърди позицията си от 2011 г.- този път без остри противопоставяния между хора с различни гледни точки, а почти с единодушие на позициите. Ред е на правителствата да действат, така че да приложат мерки с които да се промени европейският модел в Интер-културен, така както това предложи ПАСЕ през 2011 г.

 

Аз защитавам силно промяната на настоящия европейски пасивен „мулти-култи“ модел в активния „Интер-културен“ подход, който без съмнение ще допринесе значително за нашата обща сигурност и ще премахне възможностите за създаване на паралелни общности в Европа. Без това нито социална сигурност, нито икономическа сигурност могат да се постигнат. От друга страна ние трябва да изграждаме културни мостове, окуражавайки европейските граждани да се запознават и уважават културата, езика, историята и традициите на имигрантските групи. Те вече са дошли в Европа преди няколко десетилетия и не е добре нито да бъдат изолирани нито да се самоизолират, нито да се допусне те самите да остракират тези измежду тях, които успешно са се интегрирали. Тази цел може да се постигне само чрез диалог, разбиране и взаимно възприемане и включване, но не и с налагане чрез глобален подход на социално инженерство.  Ние трябва да застанем зад тази цел заедно и да демонстрираме нашата лоялност към визията за споделеното бъдеще, което е същината на европейското единство и сътрудничество.

 

От Лъчезар Тошев

 

Настоящата публикация изразява единствено личната позиция на автора!

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар