greece

Гърция успя да се добере до еврото с хитруване, още при старта на валутата през 2001 г., благодарение на това, че скри нездравото състояние на публичните си финанси от ЕС, който от своя страна си беше затворил очите за тях. Ръстът на доверието позволи на Гърция да заеме своя път на неустойчиво развитие и прекомерни разходи. Но финансовата криза от 2008 г. свали лустрото от фасадата. През октомври 2009 г. Гърция обяви, че бюджетният дефицит на държавата възлиза на 12.5% от БВП, а по-късно го коригира на 15,7% и предупреди, че няма да обслужва задълженията си, ако не получи съществена помощ или опрощаване на дълговете си.

 

От тогава Гърция върви надолу, благодарение на добрите намерения на ЕС. Европейският Съюз и Европейската централна банка помогнаха на Атина да зарови своя проблематичен дълг. И все пак, гръцкият дълг не е умрял, а се е превърнал в зомби. Той се надига периодично, за да тероризира живите и сега се е събудил отново. Възвращаемостта по двугодишните гръцки облигации е скочила с 400 базисни пункта през последните две седмици. Този път гръцкият борч е по-голяма заплаха за ЕС, отколкото за самата Гърция.

 

Това, което събуди зомбито, е призивът на МВФ, с който фондът настоява, че няма да бъде страна по нови сделки за заравяне на дългове, докато европейските кредитори изрично не заличат 100 милиарда или дори по-голяма цифра, от дълга на Гърция към ЕС. Докато преките икономически щети не са толкова големи, тъй като Гърция тъй или иначе няма да плати дължимото, потенциалното политическо въздействие е огромно. Ако Меркел и другите помпозни европейски бюрократи предприемат още една голяма обезценка на гръцкия дълг, те негласно ще признаят, че предишните им спасителни усилия са се провалили и че са хвърлили рекордни количества спестявания на благоразумни граждани в една черна дупка. Ако бъде отхвърлена една нова „подстрижка“ на дълга, лявото правителство на Гърция ще заплаши с необслужване и на преден план отново ще дойде излизането на Гърция от еврото (Грекзит) и страната ще се изправи пред нов срив в акциите на своите банки.

 

Като се има предвид какво е заложено на карта, този скок от 400 основни пункта във възвращаемостта е по-скоро скромен. Една от причините затова е, че МВФ принадлежи на водещите правителства в света и въпреки прехвалената си безпристрастност, обикновено намира начин да се огъне и да се подчини на волята им. ЕС е особено добър в използването на МВФ като прикритие, не на последно място, защото всичките 11 шефове на фонда, включително настоящият ръководител Кристин Лагард, дойдоха от ЕС или неговите предшественици. Въпреки това, да не забравяме, че САЩ е най-силният член на МВФ, като капацитетът им е близо до възможността да налагат вето. Освен това, на последните американски президентски избори, горещият привърженик на ЕС бе заменен с пламенен критик на съюза. Номинираният от президента Тръмп за посланик на САЩ в ЕС, Тед Малок, досега говори за Грекзит повече като за нещо, което трябва да се одобри, отколкото да се съжалява за него. Не съществува голяма вероятност и от това Великобритания да натисне МВФ да се погрижат за ЕС. Междувременно, Холандия обяви, че няма да подкрепи друг гръцки спасителен план, без участието на МВФ.

 

Номиналната помощ и опрощаването на дълговете на Гърция досега възлизат на 30000 евро на глава от населението. Това е близо два пъти повече от средния годишен световен БВП на човек, изчислен по паритет на покупателната способност. Казано по друг начин, помощта, обещана на 11 милиона гърци, надминава общия годишен БВП за 300-те милиона души, живеещи в 15-те най-бедни държави в света. Програмите за помощ обичат да преувеличават подкрепата за тях, а Гърция обещава да изплати при намалени ставки на лихвите. И все пак, тази подкрепа е изключително несъразмерна на реалните нужди на Гърция, на постиженията и, на нейната значимост в световната икономика и на фактическата и способност да предизвика хаос. Гърците не са дори мнозинство на Балканите, имат много по-високи средни доходи, отколкото повечето си славянски или албански съседи и са преживяли по-малко насилие и икономически травми.

 

Помощта, или по-скоро част от помощта, която не е пренасочена към кредитори, до голяма степен е подкуп за включване в ръководеното от МВФ преструктуриране. Това преструктуриране се фокусира върху четири области: повишаване на данъците с по-добро изпълнение, намаляване на прекомерното регулиране, подрязване на публичния сектор, както и намаляване на пенсионните плащания. Събираемостта на данъците е била успешна в тесния смисъл на думата – приходите са се увеличили с около 5% от БВП, а при липса на по-широк смисъл, данъчните тежести вече са доста високи, с ниво от 40% от БВП. Така по-високите пределни данъчни ставки влияят неблагоприятно на заетостта и инвестициите. Дерегулацията е само с умерен успех, тъй като личните интереси силно се съпротивляват и ограничителните мерки, наложени върху сивата икономика задушават основното съпротивление на гърците срещу бюрокрацията. Орязването на публичния сектор има слаб напредък до 2013 г. Що се отнася до пенсионните плащания, те всъщност нараснаха преди да спаднат, тъй като Гърция имаше разточително ранно пенсионно осигуряване и висок коефициент на размера на пенсията спрямо доходите преди пенсиониране, особено в публичния сектор.

 

Междувременно безработицата е надхвърлила 20% в продължение на пет поредни години и сред младите работници тя е от порядъка на 50%. БВП е намалял с около 30%. Съотношението на правителствения дълг към БВП, определян като тревожен през 2008 г. при 113% от БВП, в момента надвишава 180% от БВП. Нещо повече, МВФ твърди, че не може да се очаква Гърция да постигне повече от 1,5% първичен излишък, което означава, че тя не може да обслужва дори дълг, възлизащ на 50% от БВП по текущи пазарни цени.

 

В дългосрочен план, Гърция е изправена пред тежък демографски проблем. От една страна пенсионерите живеят по-дълго, от друга – раждаемостта е под нивата на подмяна, така че се увеличава процентът на застаряващото население и съотношението на зависимост на възрастните от работещите млади. Огромният имплицитен данък за тази подкрепа, който пада върху младите работници, засилва натиска върху младите да емигрират, като по този начин се очаква по-нататъшно повишаване на коефициента на зависимост.

 

И Гърция, и еврозоната щяха да са в много по-добро положение, ако се бяха разделили през 2010 г. Гърция щеше да е опитала различни средства за защита, щеше да се е провалила по-бързо, да е взела болезнените решения по-рано и сега щеше да е по-оздравена. Еврозоната щеше да е в много по-добро състояние. Полша, Испания и Италия щяха да са затегнали коланите си по-охотно. Германия би била по-впечатлена и по-склонна да помага на другите, а ЕЦБ щеше да гарантира значително по-малко безсмислен дълг.

 

Спасителните програми за Гърция бяха толкова големи, несправедливи, глупави и катастрофални, че аз не очаквах да издържат толкова дълго. Лично аз силно подцених решимостта на ЕС да остане на погрешния път и не съм сигурен дали тази решимост още не е на ход. Чърчил е казал, че на САЩ може да се разчита да направи правилното нещо, защото те първо са опитали всичко възможно. Бихме ли могли да имаме такова доверие в ЕС сега?

 

Нищо от гореизложеното не поставя България в непосредствена опасност. Въпреки това, аз бих насърчил българските монетарни власти да обмислят алтернативни валутни гаранции за лева, включително валутната кошница SDR, насърчавана от МВФ или микс евро-SDR. Целта не е да се правят бързи промени, а просто да се мисли спокойно за спешни мерки, преди да е възникнала извънредна ситуация.

 

От Кент Осбанд

This entry was posted in Европа and tagged , , , , , by Kent Osband.

За Kent Osband

Д-р Осбанд е американски икономист, стратег, финансов анализатор и дългогодишен изследовател на България. Той е автор на две известни книги за количествен анализ на риска (Iceberg Risk: An Adventure in Portfolio Theory и Pandora Risk: Uncertainty at the Core of Finance) служил е както в обществения (МВФ, СБ), така и в частния сектор (Goldman Sachs, CSFB, Fortress Investments).
В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар