Photo: flashnews.bg

Photo: flashnews.bg

Необикновено студената зима поднови дебата по реалните постижения в сферата на енергийната сигурност и диверсификацията на маршрути и източници на природен газ. Въпреки успехите, дефицитите в енергийната система, проявили се по време на пиковете в търсенето на енергия, изискват по-дълбок анализ отколкото тези които бяха направени при обичайната смес от проблеми на доставчиците и оплаквания на потребителите.

 

Експертното говорене кръжи около еволюиращата стратегия на Газпром, която се адаптира с променлив успех към политиките на ЕС, като използва лостове в двустранните отношения, а когато е нужно и до ценови дъмпинг, както и влиянието на междуправителствените споразумения като основа на договорите за транзит и доставка на природен газ за страните от Централна и Източна Европа.

 

Докато Румъния, Гърция и Турция вече успяха да диверсифицират източниците на доставка, включително чрез местен добив на природeн газ и гъвкав внос, България  се откроява като случай на заразен със Стокхолмски синдром клиент – който изглежда нито иска, нито може да счупи калъпа на монозависимост – от единствен доставчик, по единствен маршрут.

 

Националният търговец с природен газ – Булгаргаз, разчита на почти сто процента на внос на руски газ, и действа повече като местно представителство на Газпром, отколкото като пълноценен независим играч. Компанията няма разнообразен портфейл от продукти в търговската си листа, нито широка база от активи от добив, преработка до краен пласмент. Ръководството на компания изглежда напълно доволно да възпроизвежда старата традиция на автоматическо подновяване на договорите за доставка на руски газ. Компанията постоянно се колебае да предприеме дори скромни опити за диверсификация на доставките в рамките на допустимото от ограниченията на газовите договори с Газпром. Булгаргаз избягва дори безрискови експерименти с къси суапови сделки с национални газови компании в съседните страни, в рамките на тривиалното балансиране на газовите системи.

 

Работата единствено и само с руския газов монопол пресъздаде негово умалено копие в България. Булгаргаз пропусна да разспростре операциите си извън границата на страната, като разшири обхвата на своята базирана на природен газ верига на добавената стойност в сферата на производството и използването на природен газ за генерация на електрическа и топлинна енергия.

 

Заедно с изтичането на текущия договор за доставка на природен газ с Газекспорт през 2020 година и очакваното влизане в сила на договора за доставка на природен газ с консорциума Шах Дениз-2 през 2019, Булгаргаз ще трябва да избира – или да намали дела на Газпром при вноса или да намери купувачи за излишъците си от природен газ, които ще се появят на балансите му след това.

 

Спряганата често опция за втечнен природен газ или базирани на Транс-Адриатическия газопровод реверсивни потоци или газови суапове през интерконектора Сидерокастро-Кулата, се оказа силно надценена.

 

При пиковите равнища на търсене на природен газ през декември 2016 и през януари 2017, точно когато капацитета на интерконектора би трябвало да предложи изгодни пазарни ниши на новите играчи, които да доставят природен газ на спот и краткосрочна база, целият капацитет на граничния интерконектор бе блокиран за приоритетни доставки на Газекспорт по силата на транзитния договор за твърда и пряка доставка за основния клиент в Гърция – ДЕПА. Рекордният внос на руски природен газ в Гърция на практика изтласка от пазара всички конкуренти, при това не само в Гърция, но и в България и по свързаност с Румъния.

 

За пореден път се оказва, че Газпром изглежда, че е надхитрил Европейската комисия, неутрализирайки инициативите и в сферата на енергийната сигурност и диверсификация.

 

Използването на интерконекторите за посрещане на пиково потребление с преки или реверсивни потоци, при твърд или прекъсваем режим на пренос би имало значителен смисъл, но само ако е съчетан с наличие на значителни капацитети за газосъхранение, които са достъпни на краткосрочна и дългосрочна база. Газохранилището в Чирен, Северо-Западна България, обаче, е почти напълно ангажирано като капацитет от Булгаргаз. Разширяването на тази ключова инфраструктура бе планирано именно с подобна цел – да се увеличи капацитет до 1 милиард кубически метра, за да се направи привлекателно и ползването на свързващата преносна инфраструктура. Но плановете се влачат от повече от десет години, без изгледи за скорошен успех. Ако търговците нямат достъп до газопреносна инфраструктура или когато трябва да са задоволяват само с перифирни сделки и предлагане на прекъсваем и краткосрочен капацитет, то разбираемо интересът към трансгранична търговия и към интерконекторите ще бъде силно ограничен.

 

Междувременно, Газпром успя да адаптира тактиката си към реалността, като се върна към класическата схема – ако не можеш да ги победиш, се присъедини към тях. Вместо да се опитва да убеждава Европейската комисия, че двустранните отношения са ключът към разрешаване на дилемите пред енергийната сигурност на Европа, руският газов монополист се фокусира върху осигуряване на достъп до свободния и неизползван капацитет на преносната инфраструктура в региона при пазарни условия. Разчита се на ниската степен на заетост и критичната зависимост на изгражданата нова инфраструктура от приходи и договори за пренос. Газекспорт открито заяви намеренията си да ангажира неизползвания капацитет в преноса по Южния Газов коридор, и по-специално по Транс-Адриатическия газопровод, като даде и допълнителни гаранции в случай, че се реализира проекта за разширения на капацитета.

 

Като се възползва от изключителния си статут и пълен контрол върху преносния капацитет на Турски поток, както в оф, така и оншорната му част до гръцко-турската граница, Газпром на практика няма да има нужда да се конкурира на турска територия. След това ще бъде в състояние да се възползва от свободен пазарен достъп до ТАП в сегмента на неангажиран капацитет, който се очертава да бъде около 40 процента. Така руската компания ще може да използва един от символите на политиката на диверсификация на Европейския съюз за да заобиколи Украйна и за да доминира при доставките през Южния газов коридор. Подобен ход ще подкопае усилията на Европейската комисия да държи под контрол Газпром чрез предоставяне на статут на изключение на ТАП и интерконектора Гърция-България. Цялата концепция за Южния газов коридор като магистрала за навлизане на европейския пазар на газови потоци от района на Каспийско море, на Близкия изток и Източното Средиземноморие може да бъде поставена под въпрос. Челният сблъсък, особено в ранната фаза на навлизане, може да окаже негативно и непредвидимо дългосрочно въздействие върху разработката на газовите находища в Каспийския регион – тъй като Газпром може да „потопи“ цените за да задуши конкуренцията.

 

Руският газов монополист може да предприеме и по-нататъшни стъпки за да блокира навлизането на други конкуриращите го доставчици през терминалите за втечнен природен газ за Югоизточна Европа. Газпром ухажва групата Копелузос – дългогодишни партньори в търговската компания Прометеус Газ – , които в момента разработват  плаващия приемен терминал за втечнен природен газ в пристанище Александруполис чрез дъщерната си структура Газтрейд.

 

Руската компания има две опции – да забави пускането в експлоатация на проекта максимално дълго или когато това вече е невъзможно да ангажира по-голяма част от капацитета му за собствени доставки на ВПГ.

 

Газпром дава признаци, че разбира и се стреми да отговори на предизвикателството, което Европейската комисия му отправя с подкрепата си за интерконектора Гърция-България. Москва държи ключови акционери в проектната компания за интерконектора постоянно заинтересовани в реализация на отклоняващи, дори конкурентни проекти  – като Посейдон, който  има изход към Италия.

 

Ограниченията, които подходът „преди всичко интересите на Газпром“ и отсъствието на приоритетно третиране на проектите за диверсификация на маршрути и доставки от страна на българските държавни газови компании ги оставя с празни ръце, когато стане дума за търсене на гъвкави и ефективни отговори на рязко колебания при волатилен газов пазар. Доказателство за това е и искането на Булгаргаз за повишение на цените на природен газ с шокиращите 32 процента, считано от 1 април.

 

Докато операторът на националната преносна мрежа – Булгартрансгаз – започна да провежда открити търгове за предоставяне на капацитети и покупка на природен газ през международна търговска платформа, Булгаргаз продължава да купува газ без дори и да загатне за намерение да разшири кръга от доставчици, като ги постави в режим на конкуренция. По този начин компанията сама се лишава от възможността да играе по-значителна, независима и арбитражна роля, която да позволи гъвкаво и безпроблемно управление на националните и корпоративни газови баланси.

 

Би било напълно логично, българската държавна газова компания, както и други търговци на пазара на Юго-източна Европа, да могат да хеджират риска от внезапни колебания на цените, като купят природен газ в нисък сезон, който в случая миналото лято бе по-евтин с 40 процента природен газ, като го съхранят в България или в друга страна. Дори с допълнителните разходи по газосъхранение и ценова премия, предложенията пак биха били конкурентни при текущите цени. Заключени в парадигмата на нефтено индексираните дългосрочни договори, Булгаргаз не е в състояние да се възползва от по-ниските спотови цени в най-близкия европейски газов хъб, въпреки изоставането /лага/ от 6 до 9 месеца и възможностите за прогнозиране на бъдещи цени.

 

Вместо търговците да се конкурират при предлагането на пълния спектър от инструменти за управление на риска  и предотвратяване на резки ценови движения, се оказа, че регулаторът няма валидни опции да омекоти ефекта за потребителите.

 

В последна сметка консуматорите ще трябва да приемат всяка цена, която се определи от регулатора, дори и тя да не изчерпва възможностите за балансиране с пазарни инструменти. Но това няма да бъде справедливата цена, защото не отразяват свободно и недоправено взаимодействие между конкуриращите се пазарни играчи. Отсъствието на спот и краткосрочен пазар, включително на доставки на втечнен и алтернативен природен газ, ограничава възможностите за балансиране на пиково търсене при най-ниски разходи за потребителите. Подобна ситуация е предначертана и от отсъствието на достатъчна ликвидност от природен газ и на свободни и синхронизирани преносни мощности на входно-изходните точки на българската газопреносна система с Гърция и Румъния.

 

Време е да се погледне отвъд наследството на доминирана от Газпром търговия и архаична система на обществения доставчик, като се отвори и либерализира пазара на природен газ в региона.

 

От Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар