trump

В последните години често пъти коментирахме, че централните банкери изместиха политиците от ръководната роля в световната икономика. Техните решения и виждания имаха по-голям ефект върху глобалните пазари от тези на всеки един политически лидер.  Един от възможните отговори на това беше, че за разлика от президенти или министър-председатели, действията им имаха реален ефект върху световната икономика.

 

Ако трябва да направим груба равносметка, от политическата класа получавахме като решения „повече от същото“, без значение дали говорим за мерки за „остеритет“ или за поредната порция социални придобивки. Те страдат от страх от поемане на отговорност и единствена им цел е за потворение на мандатите си, още постове или просто борба за „народната“ любов…

 

За разлика от тях, централните банкери не робуват на вота на избирателя и социологически проучвания и поради това, те останаха единствените, които трябваше да действат професионално съгласно това, от което има нужда икономиката.

 

ЦБ и техните действия внесоха спокойствие на пазарите и спечелиха време на политическата класа за реформи. Те не можеха да атакуват причината за болката, но дадоха на пациента така желаното болкоуспокояващо.

 

За съжаление реформи от страна на управляващите или нямаше, или се случваха прекалено бавно, с половинчати мерки и с голяма доза съпротива. В следствие на това „пациентът“ демонстрираше признаци на живот, но не и признаци на възстановяване.

 

Защо нямаше реформи?

 

Днешните управляващи, както и други преди тях, са се хванали за властта като за последно.  Поради тази причина, популизмът е тяхното верую. Той е насочен към основните две групи в населението, които им предоставят властови ресурс, всяка в зависимост от своите цели. Едната е част от върхушката, която прави бизнес с държавата чрез обществени поръчки и т.н. Другата е най-бедната и необразована, но пък най-дисциплинирана като избиратели част от населението. При стартирането на бизнес, най-общо казано загубата е основният риск, който трябва да поеме всеки предприемач и той лежи на неговите плещи. При строежа на въздушни кули сметката е на гърба на данъкоплатеца. Сегашните мениджъри имат краткосрочен мандат от четири години (плюс евентуално още четири), достатъчен за консумиране на първоначалното въодушевление и – потоп след нас при плащането на сметката (следващото правителство).

 

Силата на чиновника е неговата власт и благоволение. Но истината е, че самите ние сме се отказали от нашите права. Невежеството на избирателя по основните въпроси овластява бюрократа. Демокрацията става неосъществима, ако гражданското общество не може да си състави собствено мнение по основните икономически и политически проблеми. Лудвиг фон Мизес казва че, ако гражданите са под интелектуалното господство на бюрократите професионалисти, това означава разделяне на обществото на две касти: управляващи професионалисти-брамини и лековерно простолюдие. В конкретния случай „брамините“ искаха още мандати, а за да ги получат, те трябваше да лавират между нужните реформи и задоволяване на желанията на гласоподавателят. Резултатът  –  половинчати мерки, чиято цел беше просто да се демонстрира че нещо се прави. Проблемът е, че правейки нещо си, често пъти резултатът е нищо. При тази ситуация на сцената останаха само Марио Драги, Джанет Йелън, Марк Карни и техните колеги, които вече се чудеха какъв фокус да направят, за да успокоят поне малко аудиторията.

 

И така до появата на Доналд Тръмп, който според социологическите проучвания, още от включването си в предизборната кампания, нямаше никакви шансове за успех. Това, което го отличаваше от останалите кандидати, освен екстравагантния му стил и риторика, беше икономическата му програма, която определено беше пробизнес, с изключение на протекционистичната и част.

 

Например при икономическата програма на  Клинтън се предвиждаше нулева данъчна ставка за годишен доход под 9 275 долара. При Тръмп нулевата ставка е при годишен доход от 29 000 долара. За годишен доход между  415 050 и 5 милиона долара данъчната администрация на Клинтън щеше да прибере 39,6% , а за годишен доход над 5 милиона долара – 43.6%. При Тръмп годишен доход над 154 000 долара ще се облага с 33%.

 

По отношение на търговските тарифи Доналд Тръмп се обляга на протекционизма. Той иска да наложи 35%  вносно мито на всички мексикански стоки и 45% на китайските.

 

Тръмп залага на отваряне на нови работни места  като удвои инвестициите в инфраструктурни проекти, намали таксите и премахне значителна част от регулациите. Неговият фокус  е в производствения сектор, където от 2000 година насам работещите са намалели с 5 милиона души. Според Хилъри Клинтън увеличаването на трудовата заетост преминаваше през повишаване квалификацията на работната ръка, която ще бъде финансирана от увеличение на данъците. В допълнение, тя залагаше на държавните инвестиции в енергопроизводство от алтернативни източници.

 

След избирането на Тръмп за президент, пазарът прие за реалистични мерките му за намаление на данъците, обещаните фискални стимули и намалението не регулациите и някак си игнорира антиглобалиските му виждания, които отдаде на предизборната му риторика. Това доведе до рали на фондовите борси, което дори и странните телефонни разговори с президента на Мексико или Австралия, оттеглянето на Майкъл Флин или нападките към медиите не можаха да спрат, а предизвикаха краткосрочни корекции.

 

В последните три месеца сме свидетели на силен ръст на PMI индексите сред мениджърите от производствения сектор и този на услугите от двете страни на Атлантика, както и появата на толкова очакваната инфлация.

 

Защо появата на Тръмп предизвика подем на пазарите, независимо от медийната война, която се води и от двете страни?

  • ▲ Заради икономическата му програма, която беше пробизнес насочена и която след години на регулации и затягане на условията в световната икономика, реши да заложи на дерегулацията и свободата на правене на бизнес. Интересното е, че така наречените мерки за „остеритет“ не намалиха глобалната задлъжнялост в степента, която се очакваше. Тоест, освен че не предизвика бурен растеж след налетите от централните банки средства, те не доведоха до намаляване на ливъриджа. Нещо повече липсата на реформи в комбинацията с „лесни пари“ доведоха до ръст на дълга в Италия, Япония и др.  до нива доста над здравословният праг.
  • ▲ За пръв път в след кризисният период имаме лидер на развита икономика, който планира фискални стимули. Експрезидентът Обама имаше подобни намерения, но липсата на поддръжка в конгреса му попречи да ги прекара. Появата на Тръмп промени в известна степен нагласите и очакванията за подобни стимули и в Европа.
  • ▲ С възцаряването на републиканско мнозинство в двете камари на Конгреса и на президент, който е решен да действа бързо, за да промени из основи нещата (както обеща в предизборната си кампания).
  • ▲ Външната политика на Барак Обама доведе до оттеглянето на САЩ от ролята си на „глобален полицай“. Още в предизборана си платформа той обеща изтегляне на армията от Ирак и Афганистан. В момента Ирак потъва в насилие и хаос, а Афганистан е застрашен от същата съдба. Обама заяви ясно, че САЩ ще предприемат военна намеса само в случай на крайна необходимост и то предимно заедно с други съюзници и международни организации. За съжаление външната му политика граничеше с провал по отношение на конфликти като тези в Сирия или Украйна и върху отношенията с Русия и Китай. Вакуумът, който освободи на международната сцена, беше веднага запълнен от президента Путин, който прецени правилно нерешителния американски лидер. В следствие на това, международната политическа сцена не стана по-сигурна, а напротив. Новият президент ще има различно поведение и първият пример за това е генерал Джеймс Матис, известен с прякора „Бясното куче“, който бе номиниран от Доналд Тръмп за министър на отрбаната. Той има и още един прякор – „Войнът монах“, който заклетият ерген Матис получава заради безкрайната си отдаденост на военната служба. Още в първите си публични изяви той очерта червените линии, които не бива да бъдат преминавани и ясно показа, че вакуумът оставен от Обама е в историята. Той акцентира върху това какво трябва да бъде НАТО и как ще бъде постигнато. Към екипа му като съветник по сигурността се присъедини генелар Макмастър, чиито отношение към Москва доста по-неблагосклонно от Майкъл Флин. Той е известен като привърженик на твърдата линия срещу Русия и не таи никакви илюзии по повод заплахата, която представлява Путин. След руското нахлуване в Украйна Макмастър изготви подробно изследване за това как армията на САЩ трябва да се модернизира, за да не изостане от руските нововъведения. Самият президент Тръмп още в първите дни на мандата  си оторизира рейд на специалните части от „Тюлен Група 6“ в Йемен, като целта бяха висши командири на Ал-Кайда в района. Докато Обама провеждаше подобни операции чрез дронове, новият президент заложи на действията и лично изказа почитта си към операторите от специалните части. Доналд Тръмп критикува НАТО, ЕС и всички изградени системи и създава впечатление за човек на хаоса. Но е непредсказуем и това кара международните играчи да се съобразяват с него и с изградените вече правила. При всички случаи, очакванията свързани с него не са на човек, който ще действа плахо като предишния президент. Това кара пазарните участници да заложат на установения ред. Променената риторика в последните месеци на лидери като Путин и Ердоган спрямо САЩ говори достатъчно.

 

В следствие на пробизнес мерките, републиканското мнозинство и запълването на вакуума, оставен от Барак Обама във външната политика, пазарите се чувстват по-сигурни и са на исторически рекорди в САЩ, а в Европа атакуват върховете си.

 

Ако се опитаме на базата на състоянието на световната икономика, а така също и на настроенията, обхванали пазарите да определим цикъла, в който се намираме, то най-вероятно сме във фазата на „подем“. През тази фаза започва отначало бавно, а после все по-осезаемо да растат производството, продажбите и печалбите. Спада безработицата, активизира се деловата активност и натоварването на производствените мощности. Следва оживление (бум)

markets

На тази графика можем да видим представянето на различните класове активи, индекси и отрасли след избирането на Доналд Тръмп за президент, като при 10 годишните бондове и представена повишената доходност която те носят, а не движението на пазарната им стойност.

 

Има ли рискове пред очаквания бичи пазар?

  • ▲ Може ли да има по-голям риск за Доналд Тръмп от самият Тръмп? Очевидно не! Например, през последните седмици сигналите за дерегулация, свързвани с указа за съживяване на петролопровода „Кийстоун Екс Ел“, вдигнаха котировките на акциите, а съобщенията, свързани с ограничения на пътуванията и евентуален 20-процентов данък върху стоките от Мексико, ги понижиха. Новият президент няма по-голям риск за плановете си от самото си поведение. Ненужните битки, в които влиза с охота, застрашават действията, които се очакват от него.
  • ▲ Пътищата на Фед и ЕЦБ водят в противоположни посоки най-вече заради различното състояние, в което се намират икономиките на САЩ и Еврозоната. Председателят на Фед Джанет Йелън изтъква, че икономиката на САЩ се радва на устойчиво възстановяване след последната рецесия от 2009 г. Нивото на безработица е спаднало от кризисния пик от 10% до 4,8%. Базовата инфлация, която изключва нестабилните цени на храни и горива, също е близо до заложената цел от 2,1% на годишна база. Добрият темп на растеж на икономиката и близкото до пълна заетост ниво на безработицата, изглеждат достатъчни аргументи, за да започне затягане на паричната политика. От своя страна, президентът на ЕЦБ Марио Драги е принуден да отчете, че доскоро Еврозоната не успяваше да постигне значителен растеж след последната рецесия, но последните данни показват ръст на БВП от 1,7%. Свидетели сме на засилване на икономиката според последните проучвания за бизнес нагласите сред мениджърите. Безработицата е спаднала от пика си от 12.1% от началото на 2013 г., до 6% през 2017. ЕЦБ е близко до заложената цел за инфлация от 2%, а именно 1,8%. Проблемът е че, core инфлацията ( без цените на горивата и хранителните продукти) е 0,9%. Другият проблем пред ЕЦБ е различното ниво в Германия и Италия например. Поради тази причина, жонглирането с лихвените проценти между нуждите на различните държави в Еврозоната ще става още по-трудно. Тази ситуация вероятно ще продължи да подсилва курса на долара, което на свой ред ще носи затруднения на хората и институциите с деноминирани в долари дългове. Силният долар застрашава да затрудни и възстановяването на самата щатска икономика.
  • ▲ Търговски войни – През настоящата година ще стане ясно дали ще бъдем свидетели на търговска война с Китай или ще бъдем свидетели на още по-силен долар. И двата сценария не са добри за американската икономика.
  • ▲ Задлъжнялостта. Световният корпоративен и публичен дълг достигна до над 152 трлн. долара. Всяко повишаване на лихвите ще затрудни обслужването му, особено на фона на глобален анемичен растеж.
  • ▲ Изборите в Европа – в следващите месеци в Европа ще имат избори Германия, Холандия и Франция. Докато в немската република независимо дали канцлер ще бъде Ангела Меркел или Мартин Шулц не се очакват коренни промени в политика, то в Холандия и Франция има риск от несистемни партии, които да спечелят възможността да управляват. Особено силен е рискът във френската република, където кандидатката за президент Мари льо Пен открито говори за напускане на ЕС. Излизането на толкова системно важна държава и икономика от Съюза, най-вероятно ще доведе до неговия разпад, при който пазарите могат да изпаднат в безтегловност.

 

Това са основните рискове пред движението на индексите тази година, които инвеститорите трябва да имат предвид. Движението на VIX (Volatility Index) ни дава известна представа за краткосрочния сентимент на пазарните участници. Той измерва очакванията на инвеститорите за 30-дневната волатилност (промяна) в борсовия индекс S&P 500. VIX е широко разпространен индикатор за пазарен риск и често бива определян като „индекс на страха“. Колкото по-висока е стойността на този индекс толкова по-голяма е волатилността на пазарите в САЩ. Когато стойността на VIX надхвърли 40, той преминава граница, която се асоциира със силно негативни събития. Той се изчислява на база цените на кол и пут опции с различни тегла и падеж до 30 дни. Като цяло VIX нараства по време на финансов стрес и намалява, когато инвеститорите станат по-безучастни и спокойни.

 

Ако разгледаме движението на индекса, ще ни направи впечатление, че върховата му стойност за последните 6 месеца е на 04 ноември, точно преди президентските избори в САЩ. Низходящото движение след вота е от 22,51 пункта до 11,74, което говори за успокоение на инвеститорските тревоги.

2

Един от признаците на нормалност, която липсваше на пазара, е движещите сили да бъдат политическите лидери на развитите икономически държави, а не централните банкери.

 

В коментар пред Блумбърг главният икономически съветник в Allianz Мохамед ел Ериан пише: „Добре дошли в свят, в който американският Федерален резерв (Фед) и икономическите данни вече нямат голямо влияние върху цените и колебанията на акциите, облигациите и долара на американските борси. Сега икономическата политика на президента Доналд Тръмп контролира пазара на активи, както чрез мерките, вземани на национално ниво, така и чрез отношенията на САЩ с други страни“.

 

Добрата новина е, че пазарите се отдалечават от един изкуствен и в крайна сметка неустойчив фактор, определящ цените и колебанията (покупките на активи от Фед, които не променят по принципен начин основните и структурни източници на растеж). Сега те са чувствителни към по-неутрални двигатели под формата на вече приети или възможни мерки, влияещи върху производителността на труда, търговията, корпоративните инвестиции и обширни икономически стимули.

 

Не много добрата новина е, че този преход се извършва в условия на значителна неизвестност.

tablica

След Кризата от  2008 г. пазарите извървяха мъчителен и дълъг път. Индексите в САЩ са на исторически най-високите стойностти. Този ръст беше обусловен в основни линии от монетарните мерки на ЦБ по света. Интересното е, че липсваше обичайното повдигнато настроение, което съпътства периодите на подем, които в последните месеци започват да се прокрадват в борсовите сесии. Ако не бъдем свидетели на събития от типа „Черен лебед“, то най-вероятно ще наблюдаваме вълни на оптимизъм, които в по-късна фаза ще преминат в еуфория, при която активите се балонизират.

 

Ще завърша с мисъл на Вилхелм Швебел, известен немски учен и публицист, който казва: „Който много говори за неповторимоста, той слабо познава историята“. А тя се повтаря и цикълът на фондовите пазари говори ясно за това.

 

От Павел Бандилов

This entry was posted in Регионът by Pavel Bandilov.

За Pavel Bandilov

Павел Бандилов е финансов анализатор с над 15 годишен опит на капиталовите пазари. Работил е във водещите инвестиционни посредници в страната. Автор на блога „Борсите“ и пазарен коментатор в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“. В момента е част от екипа на ИП „София Интернешънъл Секюритиз“ с фокус управление на активи и международни пазари.

Едно мнение по „Историята се повтаря…

  1. Pingback: Историята се повтаря… - Борсите...

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар