Когато медийни авторитети, коментатори и политици дискутират доста жалката позиция на България между членовете на ЕС като най-бедната от всички тях, когато статистиките дори за държави извън ЕС я поставят по много важни показатели по-близо до Ботсвана или Бурунди отколкото до Европа, се излива порой от горестни оплаквания и публично възмущение относно причината за това печално състояние на нещата. Обясненията са многобройни, взаимните обвинения, особено между политиците, валят и са свирепи, често персонални и ad hominem. Социолози и антрополози се ровят дълбоко в народопсихологията, историци и публицисти изследват миналото и намират връзки със злощастната ни география на кръстопът между континенти и империи, докато други виждат проблеми в непълното и спорно приемане на християнството с неговите ценности и подмолното езичество, което остава скрито под повърхността. Мнозина други, с достатъчно солидни аргументи, намират причините в безмилостното подтисничество по времето на 45 години комунизъм. Повечето от тези доводи са валидни и помагат да се разбере озадачаващата изостаналост на България от така наречения цивилизован свят. И наистина те звучат достоверно. Това което липсва обаче, е обобщителното обяснение свързващо отделните обяснения в едно единно цяло, а най-вече липсва отговорът на въпроса, защо другите страни, изпълзяващи изпод съветската система, след управлението от подобни на нашите тиранични режими и лидери, бяха в състояние да се откъснат успешно от това минало и да тръгнат напред, докато България не успя.

 

Десет години след присъединяването към НАТО и ЕС, даже и с помощта на проспериращите страни от Западна Европа, подобряването на живота в много области е далеч от очакваното, дори в сравнение с прогреса постигнат от другите страни от бившия „Социалистически Лагер“ (както подходящо бяха наречени завладяните от Съветския Съюз държави по аналогия с концентрационните лагери изобретени от Владимир Ленин и усъвършенствувани впоследствие от Адолф Хитлер). Твърди се, че българите никога не са оказвали героична съпротива срещу съветската власт над земята им както Будапеща през 1956, Прага 1968 или Солидарност след 1980, които позволиха да се укрепи националния дух на тези народи, да се създаде всеобща решимост и единство, което да доведе до бързо придвижване и присъединяване след падането на Берлинската Стена, към клуба на цивилизованите народи. Бидейки езиково близки и исторически благодарни на руснаците заради Освобождението от Отоманска власт, ние бяхме считани за най-верният сателит на СССР, за пречупена и послушна нация, която доброволно прислужва в постигането на коварните цели на своя Господар, без да се съпротивлява.

 

Снимка: socbg.com

Снимка: socbg.com

Това беше лъжа, но истината беше толкова дълбоко прикрита, че само малцина упорити изследователи и историци знаеха, че хиляди българи са се сражавали и загинали в отчаян бунт срещу сталинисткото отнемане на тяхната свобода, земя и собственост. Лъжливата версия за липса на съпротива срещу комунистическата власт след 1944 г и за съветските „освободители“ от несъществуващ „фашизъм“ се пропагандира и до днес от медийни центрове свързани с нео-тоталитарните властници в Кремъл и има за цел да срине самоуважението на българите и чрез представянето на подтисническият тоталитарен период като приемлив, да направи съвременният руски Нео-империализъм привлекателен. Заедно с неспирния поток от лоши новини за безнаказани малки и големи престъпления на всички нива, това служи за окуражаването всред обикновените хора на желанието за връщане към „охолството“ и „сигурността“ на живота по комунистическо време и мечти за Тоталитарния тип Ред и Законност. Всичко това замъглява ясната преценка на мнозина, които с основание са разтревожени от ненаказаната престъпност и които или не помнят миналото поради младата си възраст, или страдат от неизбежната загуба на точния спомен след 27 години и докато го губят, са склонни към зле конструирана носталгия. И именно тука аз съзирам една линия, която свързва различните елементи от загадката на настоящето положение и тя се налага да се проследи:

 

ГОЛЯМАТА ЛЪЖА ЗА СТАБИЛНОСТТА И СИГУРНОСТТА НА ЖИВОТА ПО ВРЕМЕТО НА КОМУНИЗМА

 

Стабилността и сигурността са онова от което мнозинството от страдащи българи се нуждаят и именно там е точката където се фокусира лявата пост-комунистическа пропаганда, безспирно атакувайки демократичното развитие и избраната посока на страната към европейските ценности и начин на живот. Като слага знак на равенство между Демокрацията и безредието, хаоса, несигурността и липсата на защита от криминалните посегателства, плюс допълнителните фалшиви обвинения срещу „демократите“ за приватизацията (осъществена предимно като масова приватизация от комунистически кадри), разоряването на българското земеделие (вече напълно разнебитено и унищожено от колхозната система на колективизацията, както докладът на тяхното собствено политбюро през 1989 г признава), закриването на индустриални предприятия (състоящи се от замърсяващи, неефективни заводи, бълващи непродаваема и демодирана продукция), всичко това се оказа много ефективен инструмент за възникване на въжделения за „добрите отминали години“ под диктатурата на комунизма. Но от всичките „злини“, приписвани на „демократите“ и индиректно на „Запада“, вероятно най-тревожната злина бе:

 

ПРЕСТЪПНОСТТА

 

Когато политиците и експертите се опитват да обяснят хилавостта на българската икономика и липсата на прогрес в сравнение с други страни с подобна съдба, те неизменно сочат като причина за това „Корупцията“. Тази дума, особено модерна напоследък, описва криминална дейност с участието на администрацията, политиците, парламентаристите, местните власти и пр. от най-високо до най-ниско ниво като източник на всички злини, защото препречва пътя на честния бизнес да се развива и просперира съгласно правилата на справедливи регулации и честна конкуренция. Корупцията включва подкупи, плащане под масата, незаконни сделки и отива надолу най-баналното ниво на катаджийски глоби, фалшиви шофьорски книжки, дипломи за завършено образование и включва даже незаконни плащания в медицинската професия. Поради тези причини, твърди се, всички усилия следва да се насочат срещу корупцията, дори се пишат специални закони срещу нея, (без да се приемат разбира се). Всичко това звучи благородно и верно. Един бивш министър бе изчислил, че загубите дължащи се на корупция ежегодно възлизат на 10-11 милиарда евро, което е колосална част от националната икономика. Това е валидно и реално твърдение. Други изчисляват контрабандата и кражбите от картелните цени на горивата и неплатените такси. Също верно. Тези и множество други съставляват криминална дейност и повечето от тях могат да бъдат обобщени в рубриката наречена Корупция. Но коренът на злините причиняващи съвременните български неуспехи е по-дълбок и много по-разклонен отколкото простата корупция. И неговото име е:

 

ВСЕОБЩО БЕЗЗАКОНИЕ

 

Всички други проблеми като корупция, икономически проблеми, бедност, отчаяние, масова емиграция на млади хора, демографска катастрофа, западане на провинцията, разруха на инфраструктурите, небрежност, културен и образователен упадък, изоставяне на престарелите и безпомощните, живот под линията на бедността, всичките тези ужасни явления имат една и съща свързваща причина и тя се нарича Отсъствие на Върховенството на Закона. Това тъжно състояние на обществото има своята историческа връзка с миналото, но най-съществени са връзките, която могат да бъдат проследени през последните 70 години. Ще се опитам да проследя няколко от най-важните от тях, пропускайки отдалечените исторически перспективи като отражението на отоманския период или средновековието с цел да бъда по-кратък.

 

  1. А. Комунистическа България бе зачената през есента на 1944 г. като незаконно окупирана държава от Съветския Съюз и като негов сателит с пълното господство на беззаконието. Новосформираната комунистическа държава възприе от окупатора нововъведението наречено „класово правосъдие“ базирано на „диктатурата на пролетариата“. Всъщност диктатурата се намираше в ръцете на един единствен Диктатор. Тази диктатура практикуваше Законът на политическата полза т.е. Правораздаването беше напълно подчинено на заповедите или хрумванията на Върховния Диктатор свеждани за изпълнение от безжалостните му слуги като известния Вишински, Ежов, Ягода, Берия и съответно от подобните местни български марионетки. Първоначално, „революционната справедливост“ бе раздадена чрез масови екзекуции на детски хиляди „врагове“ от самоорганизирали се глутници от въоръжени криминални типове, а впоследствие и от така наречения „Народен Съд“.

 

  • Единствената цел на този тип „правораздаване“, което всъщност бе отвъд всякакви закони, беше именно да изтрие всякакви следи на законност и да я замести със Закона на Страха. Това именно беше Червеният Терор и неговото предназначение бе да пречупи духа и съпротивата на хората срещу комунизма. Въпреки това, както се спомена, намериха се смели люде, наречени Горяни, които въстанаха, сражаваха се доблестно 5-6 години и много от тях паднаха в тази битка, оставайки неизвестни и до днес. Но, в България, както и навсякъде в териториите окупирани от Съветския Съюз, Беззаконието все пак беше наложено успешно и безвъзвратно. Теоретично неговата основа беше марксистката идеология и неговото прилагане беше съобразено с „класовата принадлежност“ на жертвите и с нарежданията на Партията. Маската надяната върху това беззаконие се наричаше „Социалистическа законност“, а целта която се преследваше беше насаждането на повсеместен страх и вкореняване на усет за пълна липса на юридическа защита от закона. Повърхностно, този вид правораздаване запазваше някои атрибути на правовите норми в нормалните държави по света и дори съществуваше Комунистическа Конституция, създадена да замени предишната. Реалността обаче беше, че този юридически маскарад, имаше за задача да прикрие единствената истинска власт. И това беше властта на Комунистическата Партия. Съответно, тази власт беше реално делегирана на няколко члена на така нареченото Политбюро, където решаващата власт се намираше в ноктите на местния диктатор без значение дали се нарича Вълко Червенков или Тодор Живков. Същият по условие беше най-сервилният и раболепен васал на Московския Диктатор. Пълният размах на тази диктаторска власт от самия връх до най-долното стъпало на българското общество беше ефективно осъществявана от апаратът на Държавна Сигурност. Този огромен и добре платен репресивен орган на властта беше над всички останали институции в страната, с изключение на Политбюро. Прокуратурата, съдилищата, или която и да било друга инстанция бяха просто послушен декор прикриващ мрачната тотална власт упражнявана върху живота на всеки индивидуално и върху живота на обществото като цяло. Унизителната ирония във всичко това беше, че самият репресивен орган ДС създаде даже своя собствена Юридическа Школа върху конфискуваната собственост на бившия Американски Колеж в Симеоново, край София, където впрочем продължава да функционира и досега като Правен Факултет към МВР. Завършилите тази „Школа“, наричана от народа Милиционерското Училище, дипломирани като „юристи“, практикуваха така нареченото комунистическо „право“ преди 1989 като следователи в Държавна Сигурност, което е еквивалент на Гестапо и до ден днешен много от тях са все още практикуващи като адвокати, прокурори, а някои даже заемат важни постове във върховни съдилища или във Висшия Съдебен Съвет, участвайки във взимането на съдбоносни решения за назначаването на съдии или за тяхното кариерно развитие. Но така се изучаваше и практикуваше Тоталитарното Право в продължение на 45 години комунизъм и така неговите зловещи пипала се протягат и до наши дни. Всичко беше основано върху всеобщия страх, индивидуалната беззащитност и безпомощност, произвола на държавните институции и пълната безотговорност на тайната и явна власт. Това е най-важното наследство и травма оставени от Комунизма и се нарича ТОТАЛНО БЕЗЗАКОНИЕ.

 

  1. B. След падането на Берлинската Стена и след началото на така наречения Преход в България, се започна един странен и недобре разбран период, когато напускащите властта комунистически функционери прекръстиха партията си на Българска Социалистическа Партия, нещо като Велико Народно Събрание беше свикано, за да приеме нова Конституция и бяха проведени избори, чийто резултати остават под тежко подозрение за фалшификации. Детайлите са неясни, предателства и фалшиви „демократи“ изобилствуваха, масови протести и митинги бяха подлъгани с празни обещания и лозунги, за да бъдат тутакси забравени. Но онова което беше несъмнено и осезаемо в тези бурни времена на Прехода, беше абсолютната безнаказаност и липсата на справедливост за няколко десетилетия престъпления срещу собствения народ извършени от комунистическите функционери и от апарата на Държавна Сигурност.

 

  1. Различни юридически трикове бяха използвани, например лицемерна загриженост за „човешките права“ на извършителите, включително садистичните надзиратели от концлагерите и самият диктатор Тодор Живков, виновни за практически всички възможни престъпления срещу човечеството: от унищожението на една цяла класа от българския народ, чиято единствена вина беше, че имаха по-добро образование или социален статус, до разрушаването на вековен начин на живот, лични стопанства и собственост по селата; от създаването на концентрационни лагери на смъртта за „врагове“ споделящи западни или християнски ценности, през подлата заблуда за радиоактивната опасност от Чернобил, чак до жестокия опит да ограбят личното достойнство на местното мохамеданско население, като го заставят да смени рождените си имена. Всички възможни средства бяха успешно употребени, за да се прикрият или оневинят виновните за тези и многобройни други престъпления. Правните манипулатори ангажирани в тази грандиозна историческа измама бяха членове, агенти и комунистически кадри дълбоко имплантирани в новосформираните съдилища и прокуратура и бяха подпомогнати от многобройната армия, състояща се от десетки хиляди оперативни работници на Държавна Сигурност, все още заемащи длъжности в Полицията и разчитащи на подмолната мрежа от стотици хиляди информатори, агенти, злонамерени симпатизанти и даже битово-криминален контингент. В новото преразпределение на властта специфична роля изиграха бившите поддържани и отглеждани от властта спортисти, особено онези практикуващи бойни спортове или борба. По времето на тоталитаризма тези така наречени спортисти-аматьори биваха тъпкани с много сериозни дози нелегални субстанции, за да бъдат използвани с пропагандни цели по време на Олимпиаиди и други подобни, като свидетелства за предимствата на социалистическия начин на живот. След промените, вместо славата и сигурността в тоталитарната държава, те бяха изправени пред перспективата да си изкарват прехраната като неквалифицирана работна ръка и да произвеждат нещо с труда си, вместо безцелно да вдигат тежести по осем часа дневно. На повечето от тях това не им хареса. Мнозина произхождаха от необразовани семейства, където физическата сила и насилието над по-слабия се считаше за похвално, а техният привилегирован статут в комунистическата иерархия, тъй като бяха на длъжност в МВР или Армията, им служеше като пропуск към „готиния живот“. Той се състоеше от пари, бързи коли, дискотеки със специфични и примитивни псевдофолк ритми и определен тип танцувачки-певици с огромни силиконови гърди, съответствуващи на техния естетически идеал и на тяхната стероидна мускулатура. Така беше изградена посткомунистическата беззаконност. Тя беше амалгама от „юристи“ обучавани в ДС, офицери и агенти на същата, бивши комунистически и комсомолски функционери превърнали се в „демократи“ за една нощ и криминални бригади от биячи трениращи бойни изкуства, наричани мутри. Епизодично, те включваха бивши служители от антитерористичните или специалните сили, които решиха че възползването от благата на беззаконието ще се окаже по-доходно за добре обучените кадри, отколкото ниско платената служба за държавата при новите обстоятелства. Ерата на Криминалния „Преход“ можеше да започне.

 

    1.  A. Най-важното в началото се оказа да се забогатее по най-бързия възможен начин. Нямаше никакво колебание относно незабавното отхвърляне на така наречените „социалистически ценности“. Парите бяха целта и всякакви скрупули бяха изоставени незабавно. Новосформираните групи от бивши комунисти, информатори и доносници, офицери от Държавна Сигурност и мутренски банди от боксьори и борци нямаха съмнения какво точно искат и скоростно се устремиха към тази цел. Методите бяха разнообразни и предлагаха избор между изнудване, палеж, кражба, чупене на крайници с бухалка, принуда, откуп, отвличане, взривяване, поръчкови разстрели, заплахи, стрелби от засада с автомати и гранатомети и те бяха практикувани основно от бригадите на „спортистите“ или понякога от наемници и професионални килъри от бившия Съветски Съюз или от Балканите. Те бяха шпицкомандите на новия посткомунистически обществен порядък. Основният инструмент използван за неговото установяване, който бе използван с голям успех, беше същият онзи метод използван от същият тип хора, не толкова отдавна, върху цялата нация по времето на комунизма. Той беше ефективен, беше прилаган от приблизително същите добре известни типове и неговото име беше СТРАХ. Но за да бъде безотказно задействан Страхът и да пусне дълбоки корени, той се нуждаеше от своя стар и най-верен съюзник – БЕЗЗАКОНИЕТО!
      И именно тук е заровено кучето. Понеже комунистическите кадри бяха много бързи и не срещнаха истинска съпротива при проникването си всред всички „демократични“ партии и в овладяването на законодателството, медиите, съда и прокуратурата и дори на изборния процес, при новите обстоятелства беше сравнително лесно да се изврати цялостната конструкция и изграждане на истински модерна и демократична Съдебна Власт. В резултат на умелото манипулиране по време на така наречената Кръгла Маса в ранните дни на
      „демократичната смяна на властта“, Новата Конституция беше заложена с непоправими легалистични капани чрез които всички опити да се достигне до ефективна справедливост и да се преодолее тоталитарното минало по честен начин бяха торпилирани. Нереформираните органи на реда и на службите по сигурността останаха свързани с пъпната си връв към КГБ и наследилите ги служби в Русия и така наречения Преход към демократично общество беше осакатен от самото си начало. Прокуратурата беше учредена като централизиран сталинистки орган на безконтролна и произволна репресия и в крайна сметка Върховенството на Закона се превърна в едно кухо словесно упражнение. И това се случи защото всичко беше построено върху старата нереформирана основа, а именно неизкорененото ТОТАЛИТАРНО БЕЗЗАКОНИЕ. Съответно, всичко което последва беше неизбежно подпечатано с карминеният комунистически печат.

 

    1. B. Колосалната цена на онова което последва след успешното установяване на БЕЗЗАКОНИЕТО обикновено го изчисляват като кражба, под една или друга форма, на публични финанси от държавата или обществото по заобиколни или директно незаконни начини. В ранната му фаза то задвижи тихомълком извършената масова приватизация, посредством която държавно и обществено имущество беше придобито с помощта на ваучери и измамнически „фондове“. Загубата на индустриални активи, преминали в ръцете на бивши комунистически функционери, които финансово ги ликвидираха чрез източване и в крайна сметка ги руинираха до степен да бъдат продадени като вторични суровини на цена представляваща нищожна част от истинската им стойност, възлиза на много милиарди. Паралелно с това, спестяванията на населението бяха сведени до нула чрез няколко последователни вълни на фискални катастрофи. Първата започна при посткомунистическото правителство, състоящо се от комунисти, преименували себе си на социалисти, когато то обяви мораториум на плащанията по грамадния външен дълг наследен от 45 годишното им управление и безстопанственост. Практически това представляваше официален банкрут на държавата, което повлече след себе си всеобщо обедняване и липса на основни храни и стоки от магазините, което причини масово отчаяние и емиграция. Няколко години след това, внезапно изникнаха многобройни банки (притежавани без изключение от бивши кадри на ДС) и финансирани от БНБ( възглавявана, както се разбра впоследствие също от агент на ДС) по напълно криминален начин. Парите депозирани от обикновените граждани бяха своевременно откраднати и притежателите на банките изчезнаха зад граница, включително Южна Африка и даже Съединените Щати. След още няколко години, отново правителство на социалистите причини със своята политика зловеща галопираща инфлация, довела месечните заплати на населението до еквивалента на $5. Хората отново загубиха своите спестявания, щетата възлизаше отново на много милиарди и огромен брой хора бяха финансово разсипани. Последваха бунтове и демонстрации, комунистите загубиха властта и за няколко кратки години България тръгна към нормализация. Въпреки това кражбите, данъчните измами, контрабандата включваща цигари, алкохол и дрога, както и злоупотребата с публични средства продължаваше. Съвсем неотдавна, отново с помощта на няколко институции с решаващото участие на съдебната система, няколко милиарда евро бяха нагло откраднати от четвъртата по големина банка в страната от играчи със специалните протекции на господстващото БЕЗЗАКОНИЕ, а целокупният български народ беше заставен да плати банковите гаранции по депозитите. Всичко това се описва с общата терминология на „корупцията“, но по същество това е НОВИЯТ НАЧИН НА ЖИВОТ под маската на „демокрацията“ на една обширна криминална мрежа състояща се от юристи „бизнесмени“ и представители на бившите „органи“ на ДС, заедно с техните съдружници бивши спортисти и представители на престъпния подземен свят. И този стил на живот е хубав, съгласно стандартите на ниско културните новобогаташи: огромни къщи в стил барок, проститутки, кокаин и пр. През целия 27 годишен период на Прехода стотици поръчкови атентати и убийства бяха извършени, Министър Председател беше екзекутиран и нито един извършител не беше заловен, обвинен и осъден съгласно някакво смислено съдебно преследване. Всички съдебни дирения и процеси следваха същата рутина, както и по време на процесите за комунистическите престъпления: протакане, отлагане, технически маньоври и шиканиране, откраднати или загубени доказателства, фалшиви медицински свидетелства и всичко това улеснено от неявявания и бягство или скриване в чужбина. Естествено, всичко това не можеше да процъфтява без мощната помагаща десница на БЕЗЗАКОНИЕТО. Тази помагаща десница беше протегната от напълно пленените институции, които се полагаше да са отговорни за раздаването на съдебна справедливост, а именно Прокуратурата, Полицията, Разследването, Секретните Служби и Съдилищата. Те всички заедно и поотделно са отговорни за тези ненаказани престъпления срещу българския народ, по същия начин както са виновни, че не можаха да намерят виновници за безбройните комунистически престъпления преди това.

 

  1. C. Но всичко изброено до тук все още е само част от пълната цена на БЕЗЗАКОНИЕТО, която цялото общество неумолимо плаща. Има още много други сметки по които се разплаща всекидневно. Поради липсата на реалистична перспектива държавата или съдебната система да ги защити, много предприемчиви хора изоставиха своите първоначални мечти за създаване на свой собствен малък бизнес. Рекетът от страна на криминални „застрахователи“ в мафиотски стил, липсата на прозрачност и правила при административните процедури, пристрастните отсъждания в съда, неравенствата при прилагането на закона и протекциите по приятелска или подкупна линия, произволните решения на институциите, обезкуражиха мнозина да започнат, да развият или да инвестират в какъвто и да било личен или семеен бизнес. След побои, силово изнудване и откровено и всеобщо безправие, значителен брой млади и предприемчиви българи наброяващи милиони загубиха надежда, изоставиха своите идеи и мечти и напуснаха страната. Всичко това се случи и продължава да се случва под зоркото „око“ на напълно неефективните правителства, полиция и прокуратура. Това не е само финансова, това е грандиозна Демографска Катастрофа, която не е възможно да се изчисли в пари. Във финансов смисъл загубата е много милиарди. Но ефектът не е само финансов. Той удря в самия център на Националния Морал и на Смисъла да се живее в България. А това не може да се остойности по никакъв начин, но следва да бъде приобщено към горчивината, че всички добри неща, които се очакваха от Демокрацията се оказаха празни илюзии и вместо тях, единственото сигурно нещо е присъствието на вечния неизтребим страх за твоя живот, свобода и лична собственост. Тази специфична цена на БЕЗЗАКОНИЕТО се нарича ДЕМОРАЛИЗАЦИЯ. И именно тя води до възнамеряваната, умишлено култивираната и желана от бившите комунисти носталгия по комунистическото време с неговия тоталитарен „ред и сигурност „. Или казано другояче, на политическата сцена беше изведена мечтата за Силната Ръка, като алтернатива на организираното по демократичен начин общество. Изникнаха в далечина призраците на сталинисткото минало и се събудиха симпатиите към Нео-сталинистка Русия на Владимир Путин. Това също е част от цената, дан на БЕЗЗАКОНИЕТО. Старият завърнал се господар – СТРАХЪТ – се разпространи и по много други начини, парализирайки националния дух и превръщайки българите в една от най-нещастните нации в света. Не беше само жалкото състояние на производството, безбройните пречки от страна на враждебната и некомпетентна администрация, постоянните измами, подкупи, лъжи и кражби на всички нива на публичните институции, но криминализирането на дори най-елементарните нива на живота нарасна експоненциално, без да среща никаква съпротива от властите или от правосъдната система. Кражби на коли, обири на апартаменти, грабежи по пътищата, отвратителни нападения и обири на бедни старци из провинцията от гладни и безработни млади цигани – всичко това продължава без адекватно разследване или наказание. Понякога едни същи престъпления се извършват от едни и същи лица по двадесет или тридесет пъти. Те биват „регистрирани“ и освобождавани, за да продължат да правят същото.
    Възрастни хора по селата бяха ограбени и пребити до смърт, даже изнасилени, но Държавата запази странно и политически коректно мълчание. Цената на провала да защитиш, във всяко общество което претендира да е цивилизовано, животът на безпомощните и на старците, които са дали всичките си години на труд за своята държава и чиято защита трябва да бъде основен приоритет, е наистина чудовищна. В градовете, където безнаказаните дребни престъпления, взломовете по домовете, и колите станаха епидемични, хората започнаха да купуват алармени инсталации, СОТове, решетки за прозорците, инсталираха груби железни врати в коридорите на своите безутешни блокове и пожертвуваха огромни суми, време и усилия да се защитят, защото Държавата не желаеше или беше негодна да изпълни своите задължения. Новите „бизнеси“ като охранителни и частни гардове от най-различен тип се развиха и разраснаха за сметка на други продуктивни видове икономическа активност. Броят на младите охранители заети в тези фирми, загубени за реалната икономика и всички останали служители заети в охранителния бизнес скоро надхвърли трикратно броят на полицейските служители, даже като се вземе предвид това, че процентно българската полиция в сравнение с другите европейски страни, е една от най-многобройните. И така българинът плаща данъци, за да поддържа Полиция, която всъщност не го защитава от престъления, а понякога дори колаборира с престъпници, дилъри и рекетьори или ги прикрива. Ако жертвата на престъпление реши да се оплаче, в най-добрия случай тя ще бъде заставена да пише дълги и безмислени обяснения и протоколи, без никакви практически последствия, особено при дребни случаи, понеже рядко се извършва или завършва някакво реално разследване по случая. В резултат още повече граждани продължават да купуват и инсталират стоманени врати, многобройни секретни ключалки, плащат за допълнителни охрани, камери и пр. Очаквайки защита и справедливост, обикновените хора продължават да плащат от своите данъци заплатите на безполезни прокурори, съдии, магистрати и администатори, които се провалят в своята вменена функция и дълг. Вместо това, те са винаги готови да присъждат глоби, да тормозят ненужно, да инициират произволни производства срещу политически опоненти непринадлежащи към кръга на криминално-политическата Мафия или шепнешком да намекват, че проблемът може да бъде решен с подкуп. Стойността на всичко това измерено в пари е невъзможно да се изчисли, но със сигурност отново възлиза на много милиарди като финансова загуба и като загуба на продуктивност, плюс загуба на качество и радост от живота. И това също е ЦЕНАТА НА БЕЗЗАКОНИЕТО.

 

  1. E. А това не е всичко. Страната се нуждае от инвестиции, за да развие своята индустрия и да постигне напредък. Всички добронамерени инвеститори и Европейският Съюз като цяло са готови да дойдат и да работят в България при ясни и честни правила. Инвеститорите виждат множество добри възможности поради географското разположение или някакви други предимства и се опитват да стартират някакъв бизнес. В момента в който те започнат да се осведомяват и да се съобразяват с местните правила те откриват ненадейно, че единствения валиден Закон тука е ЗАКОНЪТ ЗА БЕЗЗАКОННИЯ ПРОИЗВОЛ. Освен ако не платиш под масата или не приемеш да платиш част от комисионната на някой служител, за да се получат необходимите разрешения, твоето начинание е обречено. Да се извършва честен бизнес в България е почти невъзможно. Ще бъдете заставан да прескачате през административни препятствия, да играете сложни игри с потайни хора, да се страхувате от нападение под неочакван ъгъл. Това е така, защото Страхът е тукашният Господар. Описваният проблем го наричат Корупция разбира се, но по-дълбокия проблем е пълният Провал на Съдебната Система в страната! Съвместно със зле образованата законодателна власт и неквалифицираната администрация с нейните унаследени комунистически рефлекси, Българската Съдебна Система успешно разубеждава всеки честен бизнес от намерението да работи в страната. Цената на това възлиза отново на милиарди загубени долари и вместо просперитет причинява бедност и мизерия.

 

  • F. Нека да се опитаме да обобщим истинските престъпни резултати от БЪЛГАРСКОТО БЕЗЗАКОНИЕ:

 

  • G.То убива бизнеса.
  • H. Причинява демографска катастрофа.
  • I. Разрушава самата морална структура на нацията.
  • J. Създава безнадеждност и предизвиква носталгия по тоталитарното управление и по сталинисткото минало.
  • K. Прогонва инвестициите от страната.
  • L. Намалява и забавя индустриалното развитие.
  • M. Като елиминира Справедливостта, то изпепелява радостта и щастието от живота и превръща българите в най-безрадостните хора на планетата Земя.
  • N. Поради него Държавата абдикира от задължението си да защити безпомощните, слабите и старите, превръщайки страната в ужасяващо място за остарелите или самотни хора.
  • O. Насажда Страх у хората и събужда най-дълбоките и мрачни страници от миналото и унижава тяхното достойство като българи.
  • P.  Предизвиква трайна и безнадеждна бедност за мнозина и принуждава милиони да търсят по-добър живот в чужбина.
  • Q. Обезлюдява цели области в страната, които се превръщат в беззаконни територии завладяни от малцинствени банди, състоящи се от декласирани и неграмотни млади хора, препитаващи се от кражби и насилие, водещо до това много села да приличат на пейзаж от Луната с изтърбушени и ограбени къщи.
    Липсата на правосъдие окуражава цели „съсловия“ от населението да преживява от дребни кражби на метали, медни проводници и дори части на железопътната мрежа причинявайки щети за милиони и създавайки заплахи за живота и сигурността на населението, без да се споменава разрушаването на транспортната инфраструктура.
  • R. Провали се в щателното разкриване, процедиране и осъждане на комунистическото минало и неговите престъпни действащи лица, виновни за непростими престъпления срещу човечността и за покваряване на самата същност на българската нация посредством много десетилетия насаждане на подозрение, предателство, омраза, лъжа и подлост.
  • НАКРАЯ, НО НЕ НА ПОСЛЕДНО МЯСТО, БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕДИЗВИКВА ЧИСТО ЕСТЕТИЧЕСКО ОТВРАЩЕНИЕ, ЗАЩОТО ЛИЦЕТО НА БЪЛГАРСКОТО БЕЗЗАКОНИЕ Е ТОЛКОВА НЕПОНОСИМО И ТОЛКОВА ВЪЗМУТИТЕЛНО ГРОЗНО. ЕТО ТОВА Е ЦЕНАТА НА НИКОГА НЕОСЪДЕНИЯТ КОМУНИЗЪМ И НЕГОВИЯТ НЕИЗБЕЖЕН КРАЕН РЕЗУЛТАТ – БЕЗНАКАЗАНОТО БЕЗЗАКОНИЕ.
    А СПИСЪКЪТ ДОРИ НЕ Е ЗАВЪРШЕН…

 

От Любомир Канов

This entry was posted in България by Любомир Канов.

За Любомир Канов

Д-р Любомир Канов е психиатър. Политически затворник при режима на Живков, автор на няколко значими книги (първата от тях спечели навремето наградата на българските писатели), д-р Канов е търсен и ценен от стотиците си пациенти в Ню Йорк. Не спира да се завръща в България - „странна и трудна за обичане страна“.

2 мнения по „Каква е истинската цена на престъпността в България

  1. Отлична статия!Споделям наблюденията и изводите на автора!За съжаление,положението е отчайващо и надежда не се види …..Как да се победи Системата в игра, която е измислена и контролирана от Системата??!Някаква Буря-не -Торнадо трябва да Ги отвее!Да се помолим за Божие Чудо!

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар