Прочетено:1461
neshtastie

  „Целта на човешкото общество е всеобщото щастие.” Фридрих Волф, епиграф към драмата „Д-р Ванер”   Статистиката е безпощадна: българинът е несравнимо по-нещастен не само от своите съвременници по централна и по западна Европа – българинът е по-нещастен дори от балканските си съседи. А не демокрацията, не и високият жизнен стандарт – щастието е тактическата и стратегическа, преходната и непреходна цел на битието. Съзнавайки го или не, и социално, и интимно; и когато гради кариера; и когато протестира граждански; и когато протестира, и когато аплодира, и когато се примирява; и когато обръща гръб на обществото на път към себе си; и когато люби, и когато разлюбва; и когато се напива; и когато се самоубива дори всеки от нас търси едно: щастие. Ако българите като цяло са трайно и масово нещастни,