Миналата седмица във Вашингтон на едно събитие, което премина почти незабелязано, назначеният от Тръмп шеф на Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (EPA), Скот Пруит, каза нещо, което не бе изричано от нито един държавен служител, откакто Обама дойде на власт през 2008 г. На въпрос на журналист дали смята, че антропогенният въглероден диоксид е основната причина за глобалното затопляне, Пруит направо отрече този основен постулат на ортодоксалните теории за глобалното затопляне. „Така че, не,“ каза той, „Аз не съм съгласен, че това е основен фактор за глобалното затопляне, което наблюдаваме.“ Разбира се, Пруит е прав; 95% от парниковите газове, които се смятат за един от причинителите на затоплянето, всъщност са съставени от водни пари и само 0.04% от CO2. Но за радикални природозащитници, повечето от които са левичари, този процент има много голяма тежест, тъй като им дава възможност да обвиняват хората и капитализма като цяло.

 

За тях изявлението на Пруит бе равнозначно на обявяване на война. Но нещата не спряха дотук. Пруит също така разкритикува подопечната му агенция, че иска да ограничи въглеродните емисии, но се противопоставя на ядрената енергия и за това, че е против хоризонталното сондиране и фракинга, които посредством драстично увеличаване на предлагането на по-чист природен газ, са довели американските „емисии на CO2 до най-ниските нива за последните десетилетия, без никаква намеса на правителството“. Това не са нови неща и Тръмп ги цитираше многократно по време на предизборните си изяви. Новината е, че за ужас на зелените, Тръмп и Пруит очевидно имат готовност и желание да изпълнят мандата, даден им от американския народ на 8 ноември и да започнат демонтаж на радикалните антипазарни регулации, чрез които Агенцията за опазване на околната среда  извършваше дейността си. Някои от нейните най-обременяващи икономиката актове вече бяха обърнати с изпълнителна заповед на президента Тръмп, който обяви драматично намаляване от 25% на бюджета на EPA. Все още е твърде рано да се каже как ще се развият нещата в бъдеще, но несъмнено ще има отчаяна съпротива и натиск от демократите в Конгреса и зелените фанатици в Агенцията. Независимо от това, трудно е да си представим, че Тръмп и Пруит няма да спечелят тази битка, защото, както президентът Обама обичаше да казва: „Изборите имат своите последствия“.

 

И все пак, ако излезем извън тесните рамки на политиката на САЩ и Агенцията за опазване на околната среда, предстоящата битка за глобалното затопляне е не само глобална, но и нейният изход ще определи характера на обществото ни в бъдеще, защото антропогенното глобално затопляне е всъщност атакуване на едро на системата на свободното предприемачество и свободата на индивида. Тук е моментът да дадем малко исторически факти, в подкрепа на казаното горе.

 

През 1990 г., в опита си да асимилира продължаващия икономически колапс на Съветския съюз, американският социалист Робърт Хейлбронер признава на страниците на списание „Ню Йоркър“ (Размисли: След комунизма, октомври 1990), че социалистическата икономическа система е загубила надпреварата с капитализма. Въпреки това, той призовава колегите си социалисти да не се отчайват, защото те все още биха могли да постигнат целите си, използвайки движението за опазване на околната среда. Всъщност, по онова време вече атакуването на капитализма с помощта на природозащитниците е добре установена практика. Тя започна в края на 18ти век с Томас Робърт Малтус, който популяризира идеята, че с нарастване на човешкото население, то винаги ще надвишава наличните ресурси и поради това, ролята на правителството е да насърчава смъртността, а не да я възпрепятства. Това реакционно учение не само отрича идеите на Просвещението, че свободата, знанието и прогресът могат да осигурят достоен живот за всички хора, но също така отрича на хората тяхната изконна роля на създатели на ресурси, а не само на потребители[1]. С течение на времето и под влияние на крипто-нацистки доктрини, идващи от Германия, в крайна сметка малтусианството се превърна в още по-реакционно и открито расистко движение за евгеника, което настоява за премахване на „негодните“ групи и раси чрез насилствена стерилизация и други средства.[2] Така евгениката се превърна в интелектуален фундамент на нацистките расови теории и Холокоста. Удивително е, че евгениката успява да оцелее, въпреки ужасите на Холокоста и дори да получи нов живот под прикритието на контрол на населението.

 

Но да се върнем към близкото минало и да проследим как движението, което стана известно като движение за опазване на околната среда, се превърна в част от основните идеологии след края на  Втората световна война, в момент, в който западният свят започваше да се наслаждава на безпрецедентен просперитет сред несигурността на Студената война. За официална рождена дата на екологичното движение се смята публикуването през 1962 г. на псевдо-научния тракт със заглавието „Тихата пролет“ (Silent Spring) на Рейчъл Карсън. Книгата на Карсън беше атака срещу инсектицида ДДТ, който допринесе изключително за почти пълното ликвидиране на маларията по време на Втората световна война и е спасил живота на около 500 милиона души. Но бе дошло времето същият този инсектицид да бъде обвинен, че застрашава от изчезване птиците и че е канцероген за човека, без да има никакви реални доказателства за това. От научна гледна точка, книгата на Карсън е „измамна и невярна“ по думите на един критик, но като пропаганда за защита на околната среда, тя имаше изключителен успех и доведе до забраната на ДДТ от американското правителство през 1964 г., въпреки докладите на Националната академия на науките, свидетелстващи за неговата безопасност и ефикасност.

"Silent Spring" на Рейчъл Карсън / Photo: rapeutation.com

„Silent Spring“ на Рейчъл Карсън / Photo: rapeutation.com

Шест години по-късно последва един още по-лъжлив текст, наречен „Демографската бомба“, написан от учен от Станфорд, и по-конкретно – специалист по насекомите, на име Пол Ерлих. Ерлих вдъхна отново живот на старите малтусиански глупости и смело заяви, че „битката за изхранване на цялото човечество е приключила“. Според него масовият глад, включително този на 65 милиона американци, може да бъдат избегнат само ако правителството вземе спешни принудителни мерки за контрол на населението чрез насилствена стерилизация и други „принудителни мерки в името на една добра кауза“. Разбира се, той грешеше стопроцентово, но заплахата за демографска бомба отново доказа, че истинската мишена на тези интелектуални шарлатани е свободната система на предприемачество и личната свобода, които според тезата на Ерлих са лукс, който ние вече не можем да си позволим.

 

Други самозвани прокобници бързо скочиха в супата и през 1972 г. група от мъдри мъже, въоръжени с компютри и наречени „Римския клуб“, уверено прогнозираха, че светът ще изчерпи всички свои ресурси през следващите 30-на години. По отношение на петрола, прогнозните запаси от 455 милиарда барела през 1972 г. щяха да бъдат напълно изчерпани до 2003 г. Вместо това, според Агенцията за енергийна информация (EIA), прогнозните запаси на петрол през 2013 г. са били 1646 милиарда барела.

 

Така стигаме до най-новата и най-голяма паника – глобалното затопляне. Мрачната прокоба за края на света дебне и тук, както ни информират президентът Обама и левиците по света, ако не променим нашите хищнически навици. И този път, въпросът с науката е уреден, според платените от тях учени-клакьори.

 

Няма съмнение, че тези нови мишки, които планината е родила, ще се окажат толкова неверни, колкото и предходните, но този път президентът Тръмп има уникалния шанс да сложи край на тази вредна шарада, като и отреже държавните субсидии.

 


[1] Виден член на движението на американската евгеника е основателят на семейното планиране, Маргарет Сангър, която през 1922 г. озаглави своята книга „Завоят на цивилизацията към стерилизация на „генетично низшите раси.“ Zubrin, p. 88.

 

[2] Малтусианството не е само теория, но е използвано от британското правителство по време на „картофения“ глад в Ирландия в средата на 19 в. и индийския глад към края на 18-ти век. Вижте Робърт Zubrin, „Търговци на отчаяние“, Encounter Books, 2012, с. 9-15.

 

От Алекс Алексиев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар