GAZ 1

Една от темите, по които се очаква да дадем становище по предложението за ангажимент на Газпром по делото за злоупотреба с доминантно положение, касае недостатъците на досегашната ценовата формула и особено избора за привързване на цената на текущо търгувания природен газ към нефтени деривати.

 

Руската компания всячески се стреми да ограничи възможността за преглед на цените, на ценовата формула и да избегне дебата относно ползите на алтернативите на нефтено-индексираните цени.

 

Споровете са много. Покриват целия спектър от избора на конкретните деривати, тяхното „тегло“, съотносимост и реперна стойност по отношение на природния газ.

 

Формулата е отделна тема, за това да направим бърз преглед за и против нефтено-индексираните цени срещу спот цените.

 

Няма лесен отговор, защото това което е вярно за газовите пазари в САЩ или Гърция, не е задължително вярно за България. Степента на зрялост, на либерализация и диверсификация на българския газов пазар в момента се явява основен ограничител на развитието му, в това число и на ръста в потреблението. В този смисъл трябва да се отчете и степента на готовност на българската газова компания Булгаргаз да премине към спот ценообразуване при своите договори за доставка.

 

Отделен въпрос е дали потребителите са длъжни да приемат отсъствието на капацитет за спот търговия във монополен търговец в страната като аргумент тя да не се въвежда, само защото на Булгаргаз и на свикналите по веригата на стойността на природния газ, така им е по-изгодно. В последна сметка са важни крайните клиенти и потребители, а те не могат да бъдат привързани вечно към нефтено-индексираните цени само защото такава е традицията у нас.

 

Но да се спрем малко по-подробно.

Първо, дали ще изберем спот или нефтено-индексирани договори в дългосрочна перспектива няма особено значение, тъй като като пазарите за спот и нефтеноиндексирана търговия ще продължават да се конвергират. Дългосрочните договори ще стават все по-къси.

 

Второ, дилемата спот срещу нефт е измислена, когато става реч за единствен договор, на единствен доставчик по единствен маршрут. Тя добива смисъл само в условията на минимална множественост на алтернативите, на насищането на пазара с елементи на достатъчна и растяща гъвкавост за потребителите, които могат да съчетаят къса и дълга търговия като балансират между базисно и пиково потребление.

 

Трето, изборът „спот срещу нефт“ без изравняване на условията на търговия за всички играчи е имагинерно занимания за теоретизиращи политици. Ако търговците които предлагат спот търговски договори трябва да се конкурират с компании, които базират търговското си предложение на междуправителствени споразумения, и на привилегията на непазарни тарифи за пренос, то очевидно се опитваме да сравняваме несравними неща. Докато Газпром не бъде принуден да се явява на търг за да спечели правото да доставя природен газ, като се конкурира с други доставчици при равни условия, да разсъждаваме на тема „борсова“ или „нефтена“ цена е занятие всуе и във висша мяра отклоняващо вниманието от по-важните въпроси.

 

Текущата ни свързаност с доставчици на природен газ на практика не позволя внос на алтернативен природен газ, защото Булгаргаз контролира целия обем на внос и на продажба на едро, като зорко охранява интереса на своя единствен доставчик – Газпром. На всичко отгоре Булгаргаз не е равностоен партньор, който иска и може да променя условията на договорите. На практика истински преговори няма и никога не е имало на корпоративно равнище. Процесът на преговори се е свеждал до предоставяне на условията от страна на Газпром, като представителите на компанията Ви казват в прав текст, че ако някой иска промяна в условията трябва да вдигне разговорите на политическо равнище, което става неотменима част от преговорния процес.

 

От тук руската страна Ви вкарва в коловоза на незаменимостта на междуправителствените споразумения и политически преговори, и така се оказвате в двойни „окови“ – веднъж политическите договореност и втори път твърдите корпоративни рамки, в които няма място за реални преговори и защита на интересите на купувачи. договаряне на правителствено равнище на политическите и пиар рамки на известяване на достигнатото, така, че участващите политици да изглеждат като защитили националния интерес. Когато важната част на преговорите върви на политическо равнище, няма никакъв смисъл да се говори за спот и пазарни репери.

 

Обществеността трябва да остане с измамното усещане, че е най-изгодното постижение, защото е единствено и няма с какво да сравнява.

 

След като политиците оформят разбирателството, за да няма излишно любопитство всичко потъва в търговска тайна в корпоративен договор, за да бъде сигурно, че тези които знаят няма да говорят, а тези които говорят винаги могат да бъдат изобличени като незнаещи.

 

В същност изборът между спот репери и нефтения индекс е условен дотолкова, доколкото при прехода от чисто нефтено индексирани договори, в които положение се намираме в момента, към преимуществено или изцяло спотови договори винаги има преходни етапи, в които двата репера съжителстват в един договор при по-сложна ценова формула или в рамките на различни договори за доставка с различните репери.

 

Ако имате само един доставчик и то само на тръбопроводен газ и той е Газпром, трудно ще преминете безболезнено към спот търговия. Дори Газпром да се съгласят тутакси на това, което е спорно, но не изключено, то търговията с природен газ на къса времева база изисква тотално различен капацитет у купувачите. Изисква и степен на зрялост и либерализация  на газовия пазар, както и развита друга мека инфраструктура – включително договорно-правна, институционална, финансова, застрахователна, търговска и прочие надстройка. Изисква и подготовка на всички контрагенти по веригата от входната точка в системата до крайния потребител.

 

Това не е непреодолим проблем, още повече ако паралелно с преминаването към задължителни търгове за доставка на природен газ Булгаргаз има конкуренти, и всички приложат ускорена, но постепенна промяна във формулата с растящо присъствие на спот репери. Препоръчително е да се използва утвърдената практика в ЕС като се въведе минимално равнище на спот репериране от 20 до 50 процента, което трябва да се постигне в рамките на следващите три години – до 2020 година период в който се очаква пазарът на природен газ ще се насити с устойчиво високи количества природен газ от нови находища и по нови маршрути. Това на практика покрива риска от недостиг на природен газ или диктат от страна на продавача.

 

И сега Газпром се опитва да продаде на спот база по-големи количества в Западна Европа на аукциони, които организира сам, но обемите не впечатляват. Средните достигнати цени на продажби, обаче не са много по-различни от цените по които продава по нефтено-индексираните договори, като основните разлики се появяват в неактивния или летния сезон, когато е сезонът на нагнетяване на природен газ в газохранилищата.

 

Ако купувате преимуществено втечнен природен газ от глобалния пазар, сте си осигурили максимална еластичност както на предлагането, така и на цените. Гарантираното и устойчиво превишаване на предлагането над търсенето, при това още от 2018 година, ще скъси базата на търговия и решително ще наклони везните в полза на борсовите спот репери.

 

На фона на реалния скок при цената на природния газ у нас от 1 април, вероятно през месец април текущия борсов репер за природния газ на най-близката борса CEGH ще бъде около продажната цена на Газпром, но в края на месеца и до месец юни борсовата цена, поне ако се съди по фючърсните продажби, ще бъде под цената на нефтено-индексираната и фиксирана за три месеца цена Газпром, поради рязкото свиване на потреблението извън отоплителния сезон. С изключение на отделни периоди през активния зимен сезон, правилото е борсовите спот цени да бъдат по-ниски от нефтеноиндексираните.

 

До 2020 година се очаква количествата ВПГ на световния пазар да надминат 450 милиарда кубически метра от сегашните 345 милиарда, т.е. ръст с повече от 30 процента само за три години, при прогнозиран ръст на потреблението около 20 процента. Тук са количествата от Австралия, Папуа Нова Гвинея, новите мощности в Иран и особено Катар, шистовите находища в САЩ и Източното Средиземноморие.

 

Като страна, която не е производител, а вносител на енергоресурси, поне в обозримо бъдеще, ние трябва да ориентираме своята позиция спрямо логиката на купувача, а не на продавача. Нефтеноиндексираните цени са в интерес на продавача, защото му дават сигурност на приходите на енергийните компании, които основно добиват нефт, като привързват прогнозите за приходите и към текущите инвестиции в проучване и добив и развитие на транспортна инфраструктура.

 

От двете възможности с репер „газ към нефт“ и „газ към газ“, като купувачи, при равни други условия, имаме полза да се ориентираме към спот реперите – т.е. към привързване на цените към газови борси, защото съхраняваме гъвкавост на доставките, скъсяваме разходите по гарантираните потребления и плащане /take or pay/, включително авансовите, както и изобщо към премахване на всякакви ограничителни условия по реекспорт или вторични продажби.

 

При късата търговия – спот и борсово реперирана – многократно улесняваме възможностите за физическо и финансово хеджиране на риска от ценови колебания и проблеми с доставките.

 

ПРОГНОЗИТЕ ЗА ПАЗАРА НА НЕФТ СРЕЩУ ПРОГНОЗИТЕ ЗА ЦЕНАТА НА ПРИРОДЕНА ГАЗ

 

Ако сравним прогнозите за движение на цените на спот пазарите и на нефта няма как да не забележим различните тенденции и динамика, които водят до извод за необратима еманципация на глобалния пазар на природен газ от глобалния пазар на нефт.

 

По-голяма част от анализаторите, включително в своите прогнози МВФ, Световната банка, ОИСР и EIU, се обединяват в мнението, че цените на суровия нефт трудно могат да паднат за дълго време под 40 долара на барел, тъй като това би създало дългосрочен риск от отсъствие на инвестиции в разработването на нови находища. Движението нагоре в цените на суровия нефт също вероятно ще изпитва ограничителен таван, който се задейства при цени в обхвата от 60 долара на барел.

 

Това отвежда зоната на ценови колебания в привързаната цена на природен газ между между 13-22 евро за мегаватчас.

 

При привързване към репери газ към газ, поради изложените по горе причини, е напълно възможно спот цените да паднат до и под 10 евро за мегаватчас, но в същото време не е изключено да продължат и кратките моменти на превишаване над нефтеноиндексираните цени при покриване на пикови потребления през зимата или при извънредни ситуации.

 

В този смисъл всяко обвързване с глобалния пазар на нефт обрича договорите на доставка на природен газ на строго следване на динамиката и цените на пазара на суров нефт и изключване на благоприятната за купувачите динамика на еманципиращия се пазар на природен газ, който обаче още в края на тази година влиза в режим на пренасищане и в този смисъл цените ще бъдат натиснати еднозначно и само надолу, поне в хоризонт до 2020 година.

 

Ниските цени на природния газ на газовите борси ще маркира постепенно до пълно откъсване на пазара на природен газ от пазара на суров нефт, т.е. market detachment. Потребителите на природен газ по нефтено-индексирани договори в този смисъл ще попаднат в по-неизгодно положение.

 

Ако се приближим до регионалния отпечатък на тези глобални тенденции в потреблението, с изключение на Турция, потреблението на природен газ на регионалният пазар не се очаква да расте със значителни темпове. За разлика от миналата година, когато количествата, които можеха да създадат конкуренция на Газпром бяха маргинални, днес единствено отсъствието на търгове за доставка на природен газ на Булгаргаз, дори за безопасните и неконфликтни с Газпром зони над количествата „вземи или плати“, а това е близо половин милиард кубическа метра, не може да удостовери наличието на достатъчно възможности за алтернативен внос извън Газпром. Така се получава, че радетелите на газпромовския монопол твърдят, че няма кой друг освен Газпром да достави газ, но в същото време бягат от това да обявят търг за доставка, който ще постави всички точки над и, особено ако търговете за доставка включват спотови цени.

 

Очаква в следващите три години да започне предлагане на значителни за мащабите на регионалния пазар количества природен газ както през терминалите за ВПГ в региона, така и нови количества по Южния газов коридор, основно, но не само от Азербайджан, от офшорните полета в румънското дълбоководие на Черно море и разбира се допълнителни количества от „излишен“ руски природен газ, които ще се окажат „излишни“ заедно с естественото свиване на пазарните дялове на Газпром от тотален монопол през доминиращ доставчик /между 50% и 60% дял/, до просто един от конкуриращите се доставчици /под 50%/.

 

От Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар