Президентът на Република Македония Георги Иванов в Москва, годишната церемония награждаване "За изключителна работа възлагане в укрепването на единството на православните народи“, Фонд „Единство на православните народи“

Президентът на Република Македония Георги Иванов в Москва, годишната церемония награждаване „За изключителна работа възлагане в укрепването на единството на православните народи“, фонд „Единство на православните народи“, 23 май 2017 г.

 

Докато обикновените българи през последните повече от две десетилетия се опитваха да превъзмогнат натрупаните държавни дългове от колониалната съветска „аристокрация“, нейните господари от Кремъл не спяха. Дори и по времето на Елцин нейните емисари кръстосваха опосканата ни от постсъветски мутри и енергийни експерти Родина, и набираха новите наемници на възраждащата се империя. По правило техните неофициални контакти бяха насочени към младежки спортни клубове, неформални групи от улични побойници с „патриотичен“ профил и като цяло към хора с не голям умствен потенциал. Официалните контакти – разбира се, вървяха по линията на социалистическата партия и националистическите й сателити. Другата таргет група беше БПЦ. С нея най-напред систематично започна да работи фонд „Единство на православните народи“ – организация, намираща се под прякото командване и получаваща директно финансиране на Кремъл. Нейната църковна афилиация практически няма никаква стойност по сведения от хора работещи за самата РПЦ.

 

Фондацията е основана през 1995 г., като от самото начало за неин председател по право е предстоятелят на РПЦ, т.е. патриархът. Той обаче практически няма никаква функция, освен чисто представителна. Неин действащ президент и реално управляващ фонда от тогава до днес е Валерий Аркадиевич Алексеев. Към организацията функционира експертен съвет от политици и бизнесмени, известни имена от олигархичния елит на РФ, свързани най-вече с енергийния бизнес. Те са привлечени по покана на президента Алексеев, който е доктор по научен атеизъм (в биографиите му днес това е прикрито зад титула „доктор по философия“) и професор в Московския държавен университет М. В. Ломоносов. В младите си години се занимава с антирелигиозна дейност и е запален марксист. Произхожда от проблемно семейство и учи вечерно училище, докато работи неквалифицирана работа в Саратовска фабрика. Изненадващо завършва история в Саратовския университет и в периода 1976-1981 г. е политработник в Саратовска област, като вероятно още от тогава е ангажиран със структурите на КГБ, тъй като основната му дейност е „борба с религиозните предразсъдъци“. От 1981 г. до промените работи с младежки организации и в централни печатни издания на КПСС. По сведения, известни на българската дипломация, той е високопоставен офицер от ГРУ, СВР или ФСБ; не е изключено да е и генерал. Фондът е създаден специално за неговата дейност по уреждане на акции в чужбина под прикритието на РПЦ.

 

Между 1994 и 2003 г. е съветник в Държавната дума на федералното събрание на РФ; бил е председател на парламентарния експертен съвет по свобода на съвестта, както и член на комисията по въпросите на религиозните обединения при правителството на РФ. След промените е инициатор на междупарламентарната асамблея на Православието, основана по руска инициатива през 1993 г. в Атина, където се намира и до днес нейният щаб. За разлика обаче от преди едно десетилетие днес този щаб има силно редуцирана дейност в Гърция. Причината вероятно е недостатъчно финансиране на дейности в тази страна, идващи от Кремъл. Явно интересът е насочен вече другаде.

 

Въпреки че в задачите на фонда „Единство на православните народи“ се изброяват редица дейности маскирани с понятие като „православна духовност“, прави впечатление, че неговата дейност е съсредоточена върху геополитически акции и то в Югоизточна Европа и Близкия Изток. Те се изчерпват с финансиране на форуми, промоциращи руската доминация в района, награждаване с тлъсти суми в западна валута на църковни дейци и политици, както и внедряване на агентура в редиците на поместните православни църкви в Централна, Югоизточна Европа и Близкия Изток. Особено важно перо в дейността на фонда е изграждането на „славянско единство“ в рамките на Православието, като това минава през опити да се продуцират интриги и вражди между така или иначе незрелите народи на Балканите. Активните совалки в района могат да се проследят на сайта на организацията. Само за януари и февруари 2017 г. Валерий Алексеев е посетил два пъти Сърбия и един път Гърция.

 

Що се отнася до България, тя дълги години не е беше в центъра на вниманието на фонда. Самият Алексеев не веднъж е изразявал неприязънта си към българите. Въпреки това предишният патриарх Максим, сегашният Неофит и президентът Георги Първанов и др. бяха удостоени с наградите на фонда. Също така, близък до фонда се оказва и бившият престолонаследник Симеон Втори, както и редица други фигури от подземния свят на България, които не един път са били специални гости на събитията, организирани от фонда. Интересен е казусът с българския посланик в Москва Бойко Коцев, който често се среща с Валерий Алексеев извън какъвто и да е дипломатически протокол. Дори се оказва, че на 2 март, 2016 г., същият е посетил заедно с първия секретар сградата на фонда и то по своя молба, без покана, за да връчи подаръци и, забележете, да обсъди с президента на фонда междудържавните отношения, ситуацията в ЕС и в Украина. Учудващо е защо представител на Българската държава обсъжда своите съюзници в ЕС и НАТО инкогнито с трета страна и то с организация, която е известна на българската дипломация, че под прикритието на „църковна организация“ се занимава с разузнавателна, пропагандна и подривна дейност. Неговото посещение обаче съвсем не дипломатично е огласено веднага от домакините в техния публичен сайт.

 

Фондът има зад себе си в България сериозна кохорта от руски лобисти. Елисавета Миленова поема ръководството на българския клон на фонда с пълномощно на ВнМ на РФ още след встъпването му в България до днес. Зад нейната фигура изпъкват хора от Газпром, Лукойл, Овъргаз и други руски компании в страната. Спонсорирането на събития в България е специалитетът на фонда. Всяка година през септември „Седмицата на православната книга“ във Варна се финансира частично от фонда, като при това се налага събитието да протече като реклама на руския шовинизъм и имперски апетити, в духа на антиевропеизъм и антиамериканизъм, като се декларира и неодобрение към официалните български власти, които и да са те. Това практически е ставало през всичките поне десет години, така че няма правителство, което да не е било охулвано от „скъпите гости“ пред представители на военноморската база в града и на местната власт. От няколко години събитието се открива с геополитическа лекция на Валерий Алексеев, в която се осъждат и заклеймяват „Западния свят, ЕС и Америка“, като често открито се натяква на българите за проевропейския им избор. Всичката тази информация е свободно достъпна в интернет, тъй като събитието се публикува онлайн. Смешно е, че на тези откривания неизменно присъства шефът на военноморската база на БА във Варна контраадмирал Митко Петев, заедно с руския генерален консул в града, лица от руското бизнес-лоби в страната, кметът на града и общински съветници. Това е ясно видимо във видеорепортажите от събитията, достъпни в интернет.

 

Другото важно перо във финансовите инжекции на фонда са интернет сайтовете и медии с проруски профил. На пъво място това е порталът pravoslavie.bg. От самото навлизане на фонда в България порталът се финансира от Москва, както и от Холандската фондация „Кирк ин акци“, и обикновено прокарва деликатно проруската визия. Учудващо е защо спонсорите от „Кирк ин акци“ не провеждат практически никакъв контрол на кого си дават парите. Доколкото ни е известно, в момента тази холандска фондация е прекратила спонсорската си дейност поради неосъществяване на чисто социален проект, а не заради публикуваната пропагандна информация от сайта. В няколко случаи това е станало доста дебелашки, тъй като е изнервило чужди посолства. През 2009 – 2010 г. от Гръцкото посолство в София се интересуват защо тези младежи от pravoslavie.bg и то най-вече руския потомък Андрей Романов и негови колеги, са така озлобени към Вселенския патриарх Вартоломей и известни гръцки интелектуалци, които иначе са радушно приемани в България през онзи период. Също така, фондът финансира издаването на книги, промоциращи радикални възгледи, православен екстремизъм и национализъм.

 

Не случайно фондът се насочва към този портал. Той е собственост на „Омофор“ ЕООД и фондация „Покров Богородичен“. Последната е основана с пари на Антоан Николов през 1992 г. Съпругата на основателя Пламен Сивов Илиана Александрова е семейна приятелка с г-н Николов. Пламен Сивов е син на Евгени Сивов – бивш директор на Сливенския театър, осветлен като сътрудник на ДС в артистичните среди. През 1993-1994 г. Пламен Сивов живее в САЩ, където провежда изследване към университета „Джон Хопкинс“ в Балтимор за нестопанските организации в Америка. Въпросът е къде е попаднала впоследствие тази информация. През 1998 г. пише изследване за Световната банка по темата за отношенията между българските неправителствени организации и държавата.

 

Сред изданията на въпросното издателство на фондация „Покров Богородичен“ са и съчинения на сръбския епископ Николай Велимирович (надписан в изданието като „светец“), който е известен сред българите от Битоля и Охрид като един от най-злите мъчители на българите по онези места и причинител на смъртта на редица непокорни българи.

 

Васил Антонов посреща проф. Валерий Алексеев | снимка: plevenzapleven.bg

Васил Антонов посреща проф. Валерий Алексеев | снимка: plevenzapleven.bg

 

Бенефициенти на фонда са били и хората от кръга на Светлана Шаренкова и Библиотекарския университет (УНИБИТ) начело с известния руски лобист и служител на ДС Стоян Денчев. В предишния парламент като най-отявлен поддръжник на дейността на фонда в България се прояви Васил Антонов, депутат от БСП и Заместник-председател на Комисията по вероизповеданията и правата на човека в 43 български парламент. Той не рядко се появява по религиозни форуми спонсорирани от фонда заедно с хора от руското посолство в София или с руския консул във Варна, както и с висши църковни лица.

Резонният въпрос е: какво прави българската държава по отношение на дейността на фонда и дали неговите функционери ще продължат да правят каквото си искат в европейска България.

 

Що се отнася до регистрацията на българския клон на фондацията, там също има интересни подробности. Тя е регистрирана на адрес: Красно село, ул. „Цар Борис 3“ № 21, ет 2. Първата регистрация е на 17.10.2001 г. като 100% чуждестранно и частно лице; принадлежи на МОФ „ЕДИНСТВО НА ПРАВОСЛАВНИТЕ НАРОДИ“ РУСКА ФЕДЕРАЦИЯ, а за единствен управляващ е посочена Елисавета Петрова Миленова. На 08.02.2002 г. организацията вече е пререгистрирана с предвиден членски внос 20% и спонсорство 80%, а като управляващи са посочени вече още две лица освен Миленова. Това са членовете на управителния съвет Евгения Спасова Попова и Спасианна Лазарова Русева. Първата е член на управителния орган на сдружения „ИНСТИТУТ ЗА СОЦИАЛНИ, ИКОНОМИЧЕСКИ И СИНДИКАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“ и „ЕКОЛОГИЧНИ И КУЛТУРНИ ИНИЦИАТИВИ И ПРОЕКТИ „БЪЛГАРКА“, както и в управлението на пенсионен фонад УПФ „ЦКБ-СИЛА“. Втората е огласена като агент на ДС в БНР.

 

На 15.07.2009 г. организацията е пререгистрирана с козметични промени вече като официален клон на Московската организация и като управляващи са вписани освен Миленова вече самият Валерий Алексеев и неговият син Денис Валерьевич Алексеев. Последният има типичната за „червената аристокрация“ биография, отворена към артистизъм (в случая кинорежисура), но винаги изпълнен с ужасно много пари и възможности, фирми, компании, продуцентски къщи и … корупция. Понастоящем е подсъдим по дело за злоупотреби в особено големи размери.

 

Същевременно на долния етаж, под фонда на Валерий Алексеев, т.е. на „Цар Борис 3“ №21, ет. 1, Елисавета Миленова е регистрирала Сдружение „Общество и православие“, на 26.10.2004 г. Съуправляващ е Даниела Асенова Георгиева, а член на управителния съвет е посочена Спасианна Лазарова Русева. Същата активистка и руски лобист на 8 септември, 1994 г., е регистрирала политическа партия „Християнско женско движение“.

 

Оказва се, че руските лобисти в България се занимават не само с обслужване на руските разузнавателни организации под прикритие, но и сами регистрират партии, асоциации и фондации „в обществена или частна полза“. Самият фонд „За единство на православните народи“ на Валерий Алексеев е зле прикрит проект под „покрова“ на РПЦ, който да натрапва руско присъствие на Балканите и виждаме, че в България той с лекота действа чрез БПЦ. Големият въпрос е защо Българската държава не само не пречи на подривната и разузнавателна дейност на тази организация, а дори я подпомага – ако съдим по присъствието на държавни служители и дори висши военни на неговите публични акции. С това тя рискува живота и здравето на български граждани. Нека припомним, че покойният Варненски митрополит Кирил беше чест резидент на фонда и в крайна сметка почина при загадъчни обстоятелства. Публичните лекции на Валерий Алексеев, достъпни в интернет, носят нескрит заплашителен към българското общество характер, осъждайки самоопределението на българите да бъдат членове на Евро-Атлантическата общност.

 

Що се отнася до инертността на Българската държава, самата законодателна рамка, фиксирана в закона за вероизповеданията, която дава монопол на БПЦ над православното изповедание, блокира по този начин всякакви опити за пречистване от агентурно руско влияние на Църквата, да не говорим, че законът е в пряко противоречие с Конституцията, която би трябвало да гарантира свободата на вероизповеданията.

 

От Михаил Матакиев

Едно мнение по „Фонд „Единство на православните народи“ – официална руска агентура за влияние в България

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар