Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 06/07/2017.

 

Срещата на Г-20 през следващата седмица в Хамбург обещава да бъде по-интересна от обикновено. Вече се забелязват традиционните тълпи от левичари, които са недоволни и със сигурност са подготвили обичайната доза насилие и размирици. По-сериозен е фактът, че този път е по-вероятно фойерверките да се наблюдават в конферентните зали, а не извън тях. По време на подготовката за събитието германският канцлер Ангела Меркел вече обвини Тръмп в „Abshottung“ (затваряне на вратата / изключване) и обеща да го предизвика директно по редица въпроси. Не е ясно дали Меркел вече се чувства като лидер на свободния свят, както мнозина познавачи се опитват да я убедят, но независимо от това, ясно е, че тя има предвид Тръмп, когато твърди, че затварянето на вратата (abshottung) по отношение на „климатичните промени, тероризма и миграцията“ е огромна грешка или когато обещава да проведе преговори, така че да се обслужват Парижките споразумения. Нищо чудно, че за първи път изборната платформа на нейната партия не споменава Америка като ключов съюзник и приятел на Германия.

 

Ако въобще има нещо изненадващо, то се случи по-рано, а именно, когато германският канцлер открито се застана зад очевидно проруския проект „Северен поток 2“, който би могъл да навреди сериозно на Европейския съюз. Подобно на „Северен поток 1“, „Северен поток 2“ е руски тръбопровод-отклонение, предназначен да заобиколи Украйна и Източна Европа и да им нанесе финансови щети, като същевременно подобри политическото влияние на Путин и зависимостта на Западна Европа от „Газпром“. Американският Сенат прие това като явна провокация и гласува 97 на 2, за да наложи санкции на всяка компания, участваща в тази схема. Въпреки това, Ангела Меркел и нейните социалистически коалиционни партньори, включително бившият шеф на партията и настоящи лакей на Путин, Герхард Шрьодер, който е президент на „Северен поток 2“, незабавно заявиха на САЩ да си гледат работата и да не се намесват. С тези свои действия Меркел пренебрегна енергичните протести на 13 източноевропейски държави и тези на Европейския енергиен съюз, който очевидно не може да съществува съвместно със „Северен поток 2“. Това е още един тревожен случай, в който доминиращата власт в ЕС е пренебрегнала интересите на нейните партньори от ЕС, за да угоди на Путин. Може би някой трябва да каже на г-жа Меркел, че очевидното пренебрегване на двупартийната воля на американския сенат никога не е било умна идея, особено от страна на някой, който все още зависи от Съединените щати по отношение на своята сигурност.

 

 

При всички случаи, президентът Тръмп трябва да бъде подготвен за враждебно посрещане. Това ще му помогне да разбере малко повече какво представлява г-жа Меркел като политик и какво защитава. Досега Тръмп вече я е предизвиквал във връзка с огромния търговски излишък на Германия със Съединените щати, което не бе умен ход и го накара да изглежда като търговец на дребно. Защо? Макар и Германия има огромен търговски излишък спрямо САЩ, тя е сравнително слабо развита страна в областта на информационните технологии, високотехнологичните и финансовите услуги, където САЩ я превъзхождат многократно. Може лесно да се докаже, например, че ако се погледнат цифровите и финансовите услуги, лицензионните приходи и възвръщаемостта на инвестициите, САЩ имат много по-голям търговски излишък от германците.

 

Дори и да е възможно Тръмп да не е съвсем прав за германския търговски излишък и причините за него, безспорен факт е, че 12-годишното управление на Меркел в Германия в по-голямата си част е неуспешно, да не кажем катастрофално. На първо място, точно под ръководството на Меркел Германия внезапно реши да забрани ядрената енергетика с абсурдното предположение, че бедствието във Фукушима може да се повтори в Германия – страна, която никога не е имала цунами или земетресение по-големи от 5 по скалата на Рихтер. Това ирационално решение на канцлера да премахне легитимната индустрия, произвеждаща 25% от чистата и евтина енергия на страната, освен че е съмнително от гледна точка на своята законност и липсата на научна и икономическа обосновка, доведе до ощепо-голяма зависимост от руския газ и направи неизбежен прехода (Energiewende) към възобновяемите енергийни източници, чиито катастрофални последици едва сега влизат в центъра на общественото внимание. Достатъчно е да споменем, че германците вече плащат три пъти повече от американците (и два пъти повече от французите) за своята електроенергия, вкл. надсметни разходи, два пъти по-високи от пазарната цена за един киловатчас.

 

Но колкото и лоша да е възобновяемата безумица на Меркел, тя бледнее в сравнение с провала в миграционната стратегия. Отваряйки вратите на Европа за неограничена имиграция, безсмислено заявявайки, че „няма горна граница за търсещите убежище“ и също така необмислено повтаряйки мантрата „можем да се справим“, Меркел създаде необратима ситуация и очаквания, които не биха могли да бъдат изпълнени. Освен това, като покани и прие най-вече икономическите бежанци, търсещи по-добър живот под предлога, че търсят убежище, т.е. представяйки се за хора, преследвани по политически или религиозни причини, Меркел де факто създаде ново право – правото на по-добър живот, което никога преди това не е съществувало в международното право.

 

Това от своя страна гарантира, че Европа, която е с ниска раждаемост, ще бъде залята от милиони африканци и азиатци, предимно млади и предимно мъже, чиято цел е да намерят място за живеене под аренда. Наличните статистически данни вече го показват. Заявленията за убежище в ЕС през 2015 г. и 2016 г. възлизат на около 1,3 млн. души годишно и освен тях има стотици хиляди, които дори не си правят труда да се регистрират. Освен това, въпреки че твърде малко от тези мигранти отговарят на условията за предоставяне на убежище, европейските органи изглеждат нетърпеливи да ги признаят за такива. През 2016 г. 61% от заявителите на убежище получиха статут на бежанци или статут на субсидиарна закрила. Също така е факт, че много малко от онези, чиито молби са отхвърлени, са депортирани. Щом стигнете до Европа, шансовете ви да останете там са отлични, което означава, че мигрантската вълна едва ли ще скоро ще стихне.

 

Има още една страна на сагата с мигрантите, която не получава много публичност в политически коректните германски медии. След първоначалната еуфория на левите икономисти, които предсказваха ново икономическо чудо (Wirtschaftswunder), което ще дойде от бежанците, настъпи жалката реалност. По-голямата част от мигрантите нямат нито професионални умения, нито познания по немски език, което обещава дългосрочна безработица и социално подпомагане. Една година след като огромната вълна от мигранти удари Германия, индустрията успя да наеме само 54 мигранти, а разходите за грижи за мигрантите възлизат на 20 милиарда евро годишно за обозримото бъдеще. Ако към това добавим 52,7% увеличение на престъпността сред мигрантите през 2016 г. спрямо 2015 г. и продължаващата епидемия от изнасилвания и сексуални атаки, ще се окаже, че фрау Меркел няма много, с което да се гордее. Може би г-н Тръмп следва да и припомни фактите от действителността.

 

От Алекс Алексиев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар