Brent-vs-WTI

 

За цените на суровия петрол по света референтни са стойностите на Brent и на West Texas Intermediate или WTI. Бенчмарковата търговия с двата сорта на фючърсния пазар привлича огромно хеджиране, инвестиции и спекулативен интерес. Суровият петрол тип Brent е предпочитаният механизъм за ценообразуване за около две трети от суровия петрол в света, докато WTI е еталон за третата част. WTI е „сладко-суров” тип, което означава, че има по-ниско съдържание на сяра и е по-подходящ в процеса на рафиниране за производството на бензин. Характеристиките на Brent го правят по-лесен и евтин като входна суровина за рафиниране на дизеловите горива и други дестилати. Brent и WTI са еталони и макар производството по целия свят да ги използва за целите на ценообразуването, цените им имат много отстъпки и премии в зависимост от физическите им характеристики.

 

Много са факторите, които оказват влияние върху ценовата разлика между суровите сортове  Brent и WTI. Преди 2010 г. имаше тенденция WTI да се търгува с малка премия над Brent, тъй като беше по-евтино да се преработва в най-разпространения в света продукт – бензина. През 2010 г. обаче Арабската пролет предизвика опасения, че политиките в Близкия изток могат да повлияят на производствените и логистичните маршрути в региона. Премията за Brent се повиши с $25  спрямо WTI, като цената на двата вида се увеличи с над  $100 за барел. В последно време Brent остава на цена с около $2 – $2.50 по-висока за барел спрямо WTI, поради увеличаването на шистовия добив в САЩ и политическия риск в Близкия изток.

 

През последните седмици политическата температура в региона, в който има огромни запаси от петрол, се увеличи, след като Саудитска Арабия скъса отношенията си с Катар, но пък той се съюзи с Иран. Идните дни разпространението на Brent и WTI може да бъде най-добрата мярка за нарастване или падане на напрежение в региона.

 

Блусът на ОПЕК

 

Международният петролен картел отдавна страда от разногласията между членовете си. Саудитска Арабия и Иран са врагове от десетилетия, което затруднява споразуменията на ОПЕК по много въпроси. Катар – малката страна от Персийския залив, с впечатляващ добив на природен газ, служеше за мост и посредник при наличието на спорни въпроси. През 2016 г. обаче, руснаците поеха ролята на медиатор и сключиха споразумение за съкращаване на добивите. Русия застана между Саудитска Арабия и Иран и започна да посредничи за условията при добивните квоти, оставяйки Катар да наблюдава отстрани. През годините малката нация продължи да поддържа добри отношения с Иран.

 

След посещението на президента на САЩ Доналд Тръмп през м. май в Саудитска Арабия  Кралството и някои от неговите съюзници в региона решиха, че е важно да тестват лоялността на Катар. Саудитците заедно с Бахрейн, Обединените арабски емирства, Египет и други съюзници смятат, че Катар и Иран са преминали червените линии, финансирайки терористични групи в региона, които подкопават легитимността на съществуващите режими. В същото време новинарската информационна мрежа Al Jazeera, която работи извън Доха, постоянно критикува саудитското кралско семейство. Едновременно с това Катар зависи от Kралство Саудитска Арабия за 40% от хранителните си доставки. Повечето от преките инвестиции в региона се преплитат. Катар е най-богатата държава в Близкия изток на глава от населението, а инвестиционните й пипала се разпространяват по целия свят.

 

Саудитска Арабия и нейните съюзници обявиха сухопътна, морска и въздушна блокада на Катар, докато Катар не спре да финансира терористични групи и не направи гигантска крачка назад в отношенията си с Иран. Блокадата още повече изостри проблемите между Саудитска Арабия  и Иран, тъй като и двете продължават да се борят срещу гражданската война в Йемен.

 

Стратегическото разположение на Катар

 

Катар стои много години в рамките на ОПЕК в качеството на посредник. Когато руснаците през 2016 г. решиха да се включат в промяна политиката за добив на организацията, първата среща се проведе в Доха. Разположението на Катар е стратегически актив за страната, когато става дума за борба с тероризма в Ирак, Сирия, Афганистан и други държави в района. Съединените щати разполагат с военна база с повече от 9000 войници (В Катар се намира голямата американска военновъздушна база „Ал-Удейд“, седалище на командването на американските въоръжени сили в Близкия Изток Centcom. Тази база се използва от американски самолети при бомбардировките срещу ИД). САЩ се намират в средата на минно поле. Държавният секретар на САЩ Рекс Тилерсън призова двете страни за диалог да прекратят блокадата.

 

Президентът Тръмп изрази подкрепата си за саудитците, обявявявайки публично продажбата на военна техника и бойни самолети за Катар. В продължение на много години Катар беше важна движеща сила в ОПЕК.

 

Настоящите разногласия в региона допълнително ще подкопаят основите на ОПЕК, застрашавайки политиката за квотен добив. Скорошното поeвтиняване на суровия петрол – най-ниска цена от август 2016 г., ще доведе до натиск върху всички членове на ОПЕК и съответните правителства.

 

Блокадата имаше временен ефект върху цената на суровия петрол в краткосрочен план. Оттогава обаче, тя е намаляла от $52,22 барел на 25 май до най-ниската от $42,05 на 21 юни. Намалението от 19,5% е за по-малко от месец, след като ОПЕК обяви, че ще разширява съкращения в добива до първото тримесечие на 2018 г.

 

САЩ – петролен маркет-мейкър

 

Добивът на шистов нефт в САЩ доведе до пренасищане на петролния пазар и сега, когато цената е паднала, вероятно е всеки спад в американския добив да бъде компенсиран от отчетената продукция от членовете на ОПЕК, които трябва да продават повече петрол, за да поддържат стабилни приходите си. Междувременно сегашното понижение на петролните цени под нивата на подкрепа и нарастващите проблеми в Близкия изток добавя променливост на международния пазар на суров петрол през предстоящите седмици и месеци.

 

Когато петролът се възстанови над нива от $50 за барел, анализаторите обикновено го обясняват с нарастващото глобално търсене на енергия и намаляване добива на ОПЕК. Когато цените паднат под точката, която е ключов показател за критичните нива, вниманието им се пренасочва към шистовия добив в САЩ, увеличаването на алтернативните енергийни доставки и нарастващите запаси. Защо цената на петрола ще продължи да се движи около $50 за барел?

 

Най-голямото Първоначално публично предлагане, листвано в историята и нарастващото напрежение в Близкия изток

 

Саудитска Арабия възнамерява да внесе значителен капитал в своя фонд за държавно имущество, листвайки през 2018 г. перлата в короната на Кралството – Националната  петролна и газова компания „Saudi Aramco”. Това публично предлагане вероятно ще бъде най-голямото в историята, като оценката на бизнеса ще се покачи около нивото от един трилион долара. В стратегическия документ „Визия 2030“ крал Салман и Кралското семейство се ангажираха да диверсифицират икономиката на страната далеч от зависимостта от петрола и обявиха намерението си да продадат дял от 5% в Aramco чрез публично предлагане, което да доведе до още по-голяма печалба от заложената. С ежедневен добив от над 10 милиона барела суров петрол, саудитците твърдят, че са енергийната сила на света, тъй като в продължение на много години Саудитска Арабия ефективно управлява ОПЕК. Когато петролът през втората половина на 2014 г. падна от над $107 за барел, благодарение на шистите, които значително намалиха  енергийния внос в САЩ, саудитците решиха да наводнят пазара с евтин петрол, за да изтласкат американския добив. Този курс обаче трябваше да бъде изоставен, тъй като шистовите потоци от Северна Америка продължават.

 

Руски и американски неотменими интереси

 

Наред със Саудитска Арабия, Русия и Съединените щати са  другите две големи сили  в света, когато става въпрос за добив на суров петрол. Русия зависи от петролните приходи за икономическото  си оцеляване. Технологичният напредък в сондирането и усвояване на сондажите, както и по-малкото регулации в рамките на администрацията на Тръмп през следващите години вероятно ще поддържат в Съединетите щати ниски производствени разходи, което ще превърне страната в определящ световен производител и ще доведе до енергийна независимост на Америка. Когато цената надхвърли $50, САЩ ще се присъединят към Русия и Саудитска Арабия като добиваща страна на 10 и повече милиона барела на ден. Когато цената падне под $40 за барел, САЩ ще се възползват от по-евтиния петрол  от други добиващи нации в света.

 

Затова и Русия, и Съединените щати имат интерес от цена $50 за барел суров петрол. Руснаците от гледна точка на паричните потоци, а американците от производствен интерес. Петрол от $50 за барел е идеалната точка (осигурява оптимален баланс на разходите и ползите) за суровия петрол. Това е цената, при която и производителите, и потребителите могат да намерят известно удовлетворение. След случилия се на  11 февруари 2016 г. колапс при цените на петрола, сринали се до дъно от $26,05 за барел, идеалната спотова цена е почти двойно по-ниска от тази на производителите. Що се отнася до потребителите, $50 е половината от цената, наблюдавана през юни 2014 г., когато петролът се търгуваше на цена над $107.

 

Глобалното търсене и техническите знаци

 

Суровият петрол е една от, а вероятно и най-политически влияещата се стока в света. Притежавайки повече от половината световни запаси, Близкият изток със своята стабилност или нарастващо напрежение „дирижира“ по особен начин цената на петрола.

 

Решението на ОПЕК да удължи текущите квоти за добив и съкращения до края на първото тримесечие на 2018 г. доведе до масови продажби на фючърси  на петролния пазар. Продажбите се увеличиха, тъй като саудитците и техните съюзници прекратиха дипломатическите си отношения и по същество наложиха блокада на Катар заради отношенията му с Иран и финансовата подкрепа за терористични групи. Очаквайки зенита на пазара на петрол, си заслужава да се държи под око разпространението на сортовете Brent и WTI като показател за пазарното отчитане на политическия риск в Близкия изток.

 

Цената на Brent в сравнение с WTI показва, че премията за Brent през 2011 г. по време на Арабската пролет, е нараснала до над $27 и когато цените на суровия петрол са били около $100 за барел – това са зашеметяващи 27%.  Разпространението стигна премия до $2 за WTI в началото на 2016 г., когато петролът се насочи към ниските нива. Но сега, когато енергийната стока падна под подкрепата от $42.20 и заплашва да се движи по-ниско, премията Brent се консолидира около ниво от $2.50  – 5,9%.

 

Тези дни има две причини за премията на Brent.

Първо, увеличението на доставките от САЩ е довело до устойчив излишък от суров петрол сорт WTI.

Второ, политическата ситуация в Близкия изток. Гражданската война в Йемен, блокадата на Катар, отношенията между Иран и Русия и поощряването на поддръжника на агресивната военна стратегия на Саудитска Арабия – престонаследника на Кралство Саудитска Арабия, всичко това сочи към все по-голям потенциал за напрежение и военни конфликти в региона.

 

Гледайте на разпространението на сортовете Brent и WTI като водещи за развитието на бъдещите политически събития. Всяко увеличение на премията на Brent може да е знак за предстоящи военни действия в Близкия изток.

 

От Васко Начев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар