Едно от най-големите предизвикателства, пред което сме изправени, е да уловим тенденции и да се възползваме от промяната в бързо еволюиращ свят.

 

Само преди десетина година, лидерите на страните от Южна и Югоизточна Европа вярваха, че измъкването от зависимостта им от Газпром означава свързаност с новите газови открития в Каспийско море. Втората фаза на находището Шах Дениз – 2, се смяташе за Свещения Граал на енергийната независимост на страните от ЮИЕ – вяра, която доведе до старта на стратегическия проект за Южен Газов Коридор, разработката на втората фаза от проекта Шах Дениз и строителството на скъпоструваща преносна инфраструктура, всичко на стойност над 45 милиарда долара. В оригиналния проект тези инвестиции трябваше да бъда възстановени от продажбата на природен газ на девет компании от Европейския съюз.

 

Голямото разстояние между находище и пазар, оценено на фона на размера на установените запаси, провокира умерени надежди за износ на между 20-30 милиарда кубически метра газ, което при предишните цени на газа се смяташе за поносим проектен риск. До сега, след като цените на природния газ „потънаха“ от равнище над 450 долара за хкм до под 150 долара/хкм.

 

Фигура 1 Цени на природния газ в ЕС през 2013 година

Фигура 1 Цени на природния газ в ЕС през 2013 година

 

Четири години след подписването на окончателното инвестиционно решение през декември 2013 година, акционерите в консорциума Шах Дениз – 2, и всички ангажирани във веригата на стойността компании, са изправени пред тотално различна ситуация. Това което се смяташе за сигурно тогава, днес е вероятно, като много от константите в уравнението на проекта се превърнаха в променливи, което прави прогнозирането и планирането близко до невъзможно. Самият пазар на природен газ в ЕС, междувременно, радикално смени котвите си, като от пазар доминиран от продавачите се превърна към пазар, в който купувачите имат избор. Дългосрочните нефтеноиндексирани договори при доставките на природен газ бяха заменени от краткосрочни реперирани към формула „газ-към-газ“ в условията на либерализирани пазари.

 

Едно от най-големите предимства на природния газ от находището Шах Дениз бе неговата ценова формула, която му осигурява конкурентност спрямо газпромовския газ. Но днес и в бъдеще всички цени ще бъдат реперирани към маркерите на европейските газови хъбове.

 

Оценените газови резерви, които са съотносими към износа за пазарите на ЮИЕ и ЕС като цяло от Каспийско море надвишават 1,5 трилиона кубически метра (Шах Дениз – 1,2 трилиона, а Абшерон – 350 милиарда кубически метра), на фона на които износ от 20 милиарда кубически метра трудно могат да впечатлят.

 

В района на Източното Средиземноморие, оцените за възстановими запаси от газ, до този момент, са за над 2 трилиона кубически метра, което би трябвало да генерира по-високи равнища на износ към Европа, отколкото количествата от Каспийско море. Прогнозите за износ на газ от Източното Средиземноморие започват от скромните 20-30 милиарда кубически метра на годишна база и могат в бъдеще да достигнат 100 милиарда, което напълно ще компенсира добива от Северно море.  Ако търсите друга причина за присъствието на руските войски в Сирия, тази е достатъчна – контрола върху трасетата за износ на природен газ към ЕС.

 

В района на Черно море до този момент има много по-малък разкрит потенциал, но и тук запасите се оценяват на над 100 милиарда кубически метра с положителни перспективи.

 

2

 

Природният газ от Каспийско море е по-евтин тъй като се добива от 600 метра дълбочина на сондажите, но по пътя към Европа може значително да поскъпне, благодарение на съществените разходи за транспорт по трасе, което е дълго близо 2000 км до границата на ЕС. Източно-средиземноморския газ се добива от много по-дълбоки геоложки пластове – под 5000 м и по-висок водeн стълб (находището Левиатан с 1500 м до морското дъно, Тамар – 1700 м, Афродита– 1700 м, Зор – 1450 м). Разходите по пренос до пазара на ЕС са относително съпоставими с тези на каспийския газ, тъй като преноса по морското дъно или като ВПГ е по-скъп от наземните маршрути. При все това, свръхвисоките разходи по разработването и преноса на природен газ от находища до пазар в бъдеще могат да ограничат конкурентоспособността както на каспийския, така и на източносредиземноморския газ, в сравнение с ВПГ и Черно море.

 

Около година, в която се очаква добития в Шах Дениз – 2 газ да пристигна на границата на ЕС – края на 2019 година, нови доставки на природeн газ се очакват и от Ирак, и от Иран, и от Източното Средиземно море, включително и от Черно море и оншорните находища в Румъния, както и разбира значително по-големи количества ВПГ през съществуващите и ново строящите се терминали в Турция, Гърция и Хърватска.

 

Общото потребление на природен газ в балканските страни (без Турция) се колебае около 25 милиарда кубически метра. Оценките за бъдещ икономически растеж, които служат за основа на прогнозите за бъдещо потребление на газ, макар и да надвишават средните стойности за ЕС от един процент, не дават много храна за оптимизъм относно търсенето на нови газови доставки на равнището на предлагането.

 

Към 2020 и 2021 новите доставки към района на ЮИЕ ще надвишават 10-12 милиарда кубически метра, без към тази цифра да се включват новите доставки от Русия и от местен добив.

 

От Черно море и от Румъния –   в този период би трябвало да се очаква между 3-5 милиарда кубически метра, да излязат на пазара. Договорените от компаниите в региона количества от Шах Дениз – гръцката ДЕПА и българския Булгаргаз – са 2 милиарда кубически метра.

 

Ако включим към сметката на газовия баланс и количествата от ВПГ през съществуващите или нови терминали, можем спокойно да предположим, че поне 3-5 милиарда кубически метра природен газ ще навлязат на регионалния газов пазар, без да се отчита вноса на ВПГ в Турция.

 

Дори при най-оптимистичните сценарии за ново търсене на природен газ в Албания, Черна гора и Босня и Херцеговина, предполагаемия излишък на природен газ към този период – 2021 година – ще бъде около 5 милиарда кубически метра, без да могат да намерят купувач.

 

Изводът от горния анализ е, че пазарът на Югоизточна Европа, сам по себе си, не може да оправдае инвестициите в скъпа преносна инфраструктура, която да осигури нови газови потоци, към континента, освен ако балканските страни не интегрират своите преносни системи за да обслужат съседни пазари в ЕС с по-високо потребление – Италия (от там Западна Европа), Централна и Източна Европа – Австрия и Унгария, и най-вече Украйна, където търсенето е съществено потиснато от изкуствено високите цени на природния газ на Газпром. Изключителните възможности на съоръжения за газосъхранение в Украйна, които са незаменими при балансиране на пиково търсене, могат да оправдаят интереса на големите международни търговци към преносната мрежа в региона.

 

Що се отнася до италианското направление, то ще бъде добре покрито от ТАП, както и от други потоци, които могат да влязат в Гърция. Има огромни шансове да се натовари и незаетата на 80 процента преносна инфраструктура в Македония – чрез връзката с България, като се захрани потребление на газ базирани електрогенериращи мощности в Македония и Косово. Интерконекторът Сърбия-България може да доставя газ за Унгария и Хърватска, докато връзката на България с Румъния може да увеличи доставките от южния газов коридор за Унгария, Австрия, Словакия, Молдова и Украйна.

 

Ключовата роля на Турция при осигуряването на тези допълнителни газови потоци, също подлежи на преоценка от гледна точка на еволюиралите политически рискове и алтернативи.

 

Политиката на президента Ердоган влиза в ярко противоречие с интересите на страната да служи като газов хъб за целия регион с ключова роля за енергийната независимост на ЕС. Подобна претенция предполага нулеви проблеми със съседите и нисък политически риск. Последните флиртове на страната с Русия, провокираха нервно напрежение в столиците на Грузия и Азербайджан. Каквито и да са аргументите за ангажиране в силовите игри на Путин, силните карти на Турция като газов разпределителен център на Европа  са компрометирани. Изплащането на 8-те милиарда долара инвестиции в ТАНАП предполага безпроблемни продажби на целия газ, който постъпва от Шах Дениз – 2. Позволявайки на Газпром да „наводни“ пазара на Турция с евтин газ, Ердоган по същество предаде доверието на партньорите в консорциума Шах Дениз, поставяйки под съмнение рентабилността на транзитните проекти.

 

Съзнавайки сериозните последствия на задаващата се буря от недоволство, енергийният министър на Турция Берат Албайрак, син на президента Ердоган, се опита напоследък да тушира подозренията, като заяви, че ако страната му трябва да избира, ще предпочете ТАНАП пред Турски поток. Но щетите вече бяха нанесени и страните от региона започнаха да търсят варианти за справяне със ситуацията, които не включват Турция.

 

Гърция е особено активна в търсенето на възможности в тази насока и при позиционирането си като алтернатива и при управлението на политическия риск Ердоган в Южния газов коридор.

 

Турският президент държи под строг личен контрол енергийната геополитика на своята страна, като обещава до края на годината да бъде сключен договор с Израел за газопровод, който да извежда до Турция природен газ от находища в Източното Средиземноморие. Дрънкането на оръжие от негова страна по темата за проучването и добива на газ в ИИЗ на Кипър, заедно с силовата му дипломация при опитите да контролира газопроводите в района, обаче, трудно ще донесат нови дивиденти на Анкара.

 

Съвсем не случайно, премиер министърът Нетаняху, заедно с неговия кипърски и гръцки колеги, в средата на юни подписаха Меморандум за изграждане на проекта за Средиземноморски газопровод, който трябва да съедини най-големите и важни находища на природен газ в Източно Средиземно море с европейските газови пазари, като се заобикаля Турция. Въпреки, че икономиката на този проект, оценен на стойност над 7 милиарда долар, е спорна, както и че ВПГ терминалите са жизнена алтернатива, управлението на политическия риск Ердоган се превръща в приоритет, който Европейския съюз може да разгледа и в който да инвестира.

 

Основната политическа линия на президента Ердоган изглежда противопоказна за страна, която желае да привлече и даде пристан на основните газови потоци от Каспийско и Средиземно море, както и от Близкия изток, включително от наземните газопроводи от Персийския залив. Основният геополитически съюзник на страната – САЩ, са силно разочаровани от зиг загите във вътрешната и особено външната политика на Анкара – като двустранните спорове набъбват заедно с атаките на турските ВВС срещу съюзници на САЩ в Сирия, както и подкрепата им за емира на Катар. Това също добавя нови пунктове към списъка от отворени въпроси – използването на военната база в Инджирлик, отказът на Вашингтон да екстрадира Фетхулах Гюлен и последните планове на Турция да закупи противовъздушна система за отбрана – С-400 от Русия.

 

Според публикуваното тези дни социологическо проучване сред турската общественост, най-големият враг на страната са САЩ – 66,5%, следван от Израел – 37,4 % и Европейския съюз – 24 %, което е достатъчно доказателство за упоритите и системни усилия на Ердоган да представят Запада като опонент.

 

Към спорните зони се добавя и подкрепата на Вашингтон за проучванията и добива на нефт и газ от изключителната икономическа зона на Кипър.

 

Ако упорства в своите политики, президентът Ердоган може да попадне под действието на закона за нежеланите последствия, като доведе до това, Европейския съюз да загуби интерес от подпомагане на Турция като газов хъб за Европа, като принуди Брюксел да търси алтернативни решения в спешен порядък. Само наивник може да мисли, че климат на рязко влошени отношения с Германия, Франция и Европейската комисия, няма да рефлектира върху способността на турски компании да продават газ извън Турция или на страната да транзитира газ на трети страни към пазара на Европейския съюз. Това в частност включва и намеренията на Турция да обслужи руски транзитни газови потоци до ЕС границата – Гърция или България.

 

През декември 2013 година, когато се вземаше окончателното инвестиционно решения за Шах Дениз – 2, Турция изобщо не даваше признаци, че ще започне гражданска война с кюрдите или че постави под риск стратегическата си преносна инфраструктура.

 

Накратко, със своята безразсъдна и често безсмислена политика, която обслужва текущи конюнктурни нужди и стремеж да се максимизират индивидуални ползи за сметка на партньорите, президентът Ердоган е на път за застраши един от редките шансове, които Турция е имала да изиграе важна, дори ключова роля, като транзитен център на енергийни ресурси за Европа.

 

Това извън всякакво съмнение може да провокира радикално преосмисляне на възможности и алтернативи в европейските столици и разработване в кратки срокове на План Б, без Ердоганова Турция.

 

От Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар