Russia in Decline

Bulgariaanalytica.org вече публикува два материала („Русия в упадък“ и „Крахът на корпорацията Русия“ на Алекс Алексиев и Ендерс Уимбуш) от тази студия и сега отново се връщаме към темата, тъй като резултатите от изследването са обобщени в книга – може би най-важната книга за Русия, публикувана, откакто Владимир Путин дойде на власт през 1999 г.[1]

 

Книгата е резултат от колективните усилия на осемнадесет известни американски и руски политически анализатори и икономисти, събрани от Фондация Джеймстаун с цел да се направи оценка на състоянието на Русия през 2016 г., 17-та година на фактическото лидерство на Путин в Русия. Присъдата на експертите по същество е единодушна – Русия днес е в състояние на „значителен и устойчив спад“. Все още не е достатъчно ясно какво този упадък подсказва за бъдещето на страната, по отношение на нейното евентуално разпадане, но бе постигнат задоволителен консенсус, че е почти невъзможно в близко бъдеще да бъде обърната тенденцията на постоянен спад, освен ако не се случи нещо драматично на политическата сцена.

 

Освен песимистичната оценка на бъдещите перспективи на Русия, най-големият аналитичен принос на книгата е оценката на участниците за причините за спада в страната. Очевидно има многобройни причини за упадъка на Русия, включително и такива, чийто контрол явно не е по силите на ръководството на Москва, като например сриването на пазарните цени на петрола и газта. Въпреки това, повечето от тях бяха в рамките на компетенциите на Кремъл и следователно можеха да бъдат предотвратени.

 

Според почти всички участници в проекта, най-важната причина за руския спад е именно Владимир Путин. Управлението на Путин по-скоро наподобява единовластието на цар, заобиколен от лоялни служители, силовики, отколкото на Политбюро по времето на Брежнев. Това е и много корумпирано управление, за което се оценява, че е откраднало и прехвърлило в чужбина около 1,1 трилиона долара. Путин имаше особено голям късмет през първите 8 години от управлението си, когато цените на петрола нараснаха стабилно от  12-14 щ.долара през 1999 г. до $ 147 през 2008 г. Този непредвиден късмет убеди Путин да ренационализира „националния шампион“ на петрола и газта и да разчита изключително на износа на стоки (предимно нефт и газ) като икономическия гръбнак на страната. В резултат на това, делът на държавните компании се  увеличи от по-малко от 30% при Елцин до над 50%, а износът на енергия вече е над 67% от общата цифра/стойност на износа. С настъпването на икономическата криза от 2008 г. и последвалото сриване на цените на петрола и газта, износът на Русия също намаля наполовина през периода 2013-2016 г. и се оценява на 230-240 млрд. щ.долара през 2016 г., в сравнение с 526 млрд. през 2013 г.

 

Нещо повече, този спад така или иначе щеше да настъпи в голямата си част, поради некомпетентността и корупцията на приближените на Путин, назначени да ръководят „националните шампиони“. Например, според руския икономист Владислав Иноземцев, държавният монополист „Газпром“ е инвестирал между 2011 и 2015 г. 62 млрд. щ. долара или 3% от националния БВП в проекти, които така и не са започнали да функционират. Роснефт, от своя страна, плати 56 млрд. за TNK-BP през 2013 г., което представляваше 22% от активите на компанията. Понастоящем Роснефт (през май 2017 г.) има обща пазарна стойност от едва 62,4 млрд. щ. долара, според Forbes.

 

Погледнато общо, докато през 2013 г. Русия е имала БВП  от около 2 трилиона долара (изчислен по пазарен обменен курс), до 2016 г. той вече намалял наполовина и през 2017 г. възлиза на по-малко от 1 трилион долара. Причината за това не се крие само в некомпетентните икономически политики. Анексирането на Крим под ръководството на Путин доведе до западните икономически санкции, които само през 2014-2016 г. костваха на Русия около 300 млрд. долара чуждестранни инвестиции.

 

Книгата „Русия в упадък“ има обширни глави по всички ключови аспекти на руското общество днес, вариращи от неизбежните демографски проблеми до усилията на Путин да използва военните като средство за своите огромни амбиции за власт, нарастването ислямски фактор и все по-неустойчивата федерализация, тъй като властта става все по-централизирана и се концентрира в Москва. Това са все ключови области за наблюдателя, който иска да разбере причините за историческия спад в Русия. Макар че те заслужават да се прочетат внимателно, не всички са включени в обхвата на този кратък преглед на книгата. Има една област, която не се разбира много добре, но представлява ключът към бъдещето на Русия и заслужава специално споменаване. Това е нестабилното състояние на Русия като „икономика, движена от познанието“, т.е. неспособността на страната да напредва в науката и технологиите и да стимулира иновациите. Заключението на американските експерти Никълъс Еберщадт и Харли Болзър и руснака Евгений Водичев, които анализираха тази тема в книгата, е категорично – Русия вече не е икономика, движена от познанието.

 

Данните, които те представят, за да подкрепят това сериозно твърдение, са твърде обемни, за да бъдат включени тук, но дори и няколко примера са достатъчни. В момента Русия притежава 0.36 от международните заявки за патент, което я поставя под всички страни от ОИСР. Като цяло, Русия е спечелила по-малко патенти между 2001 и 2015 г. от щата Алабама – щат, който не е известен с технологичните си постижения, като населението е тридесет пъти по-малко от руското. Не съществува вероятност за Русия скоро да се изравни със западните си конкуренти. При текущи разходи за научноизследователска и развойна дейност от 126 щ. долара на глава от населението, Москва изразходва девет пъти по-малко от Съединените щати и Япония и няколко пъти по-малко от другите западни държави. Още по-важен е фактът, че Русия е изпреварена в областта на технологиите дори от второстепенни страни като Китай и Индия. По броя на научните публикации в БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) Русия остава твърдо на последно място. Въз основа на всичко това, изводът, който може да направим е, че ако тази огромна държава продължи в сегашния си курс, нейните икономически, технологични и военни перспективи са дълбоко песимистични.

 

От Алекс Алексиев

 


[1] S. Enders Wimbush and Elizabeth M. Portale, eds., Russia in Decline, The Jamestown Foundation, Washington D.C., March 2017.

 

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар