putin-trump

 

Въпреки цялата си мощ и способността да блокира движението на Тръмп към Русия, законодателната власт в САЩ няма изпълнителни правомощия. Тя трудно може да инициира или реализира някакво проактивно или превантивно действие, което да осигури тоталния периметър на САЩ и Запада за провеждане на независима политика срещу Русия. Основното внимание на Белия дом е да осигури оцеляването на Тръмп в аферата Русия Гейт, още повече, че ядрото на разследванията тепърва предстои. Фокусът – защитата на отделни членове на фамилията в хода на разследването, както и хаотичните кадрови промени в Белия дом, трудно могат да бъдат оценени като признак на сила за Белия дом. При всички случаи трудно могат да бъдат преценени като маркер за капацитет на американския президент да води и променя света.

 

Путин би могъл да спекулира върху споровете в трансатлантическите отношения, което не предполага незабавен ентусиазъм и ресурс на Запада да намери на съгласие за обща политика на САЩ и ЕС срещу Русия. Германия изглежда предпочита индивидуалните действия са защита срещу руската кибер интервенция по време на изборите през септември. Бундес правителството формално подкрепя любимия проект на Путин – Северен поток-2, въпреки че той му помага да финансира машината си за хибридна война срещу Запада.

 

Новите американски санкции едва ли ще бъдат публично отхвърлени от ЕС, но начинът, по който бяха приети, без елементарни консултации, със сигурност ще усили шансовете за високо и разноговорене от Западна Европа, което също може да бъде експлоатирано от Кремъл.

 

Източноевропейците ще продължават да бъдат облъчени с истории за подлите и егоцентрични западноевропейци, които преследва политика на „хранителен геноцид“ – подхранвана от Кремъл клеветническа кампания, която силно преувеличава и манипулира факти за различно, оценено като по-лошо, качество на храните, които се продават в Източна Европа.

 

Подразбиращата се основна слабост на ЕС – отбранителния му капацитет – предпоставя изключително благодатно поле за спекулации и манипулации от Кремъл.

 

Defense

От една страна, в хода на годината, Москва усъвършенства изкуството за натиск върху чувствителни точки на историческия комплекс за вина на Германия и самоналожения от нея пацифизъм, което и пречи да се превърне в истински лидер на ЕС. Ако Германия реши да увеличи съществено разходите си за отбрана с идеята да поведе усилието за армия на ЕС – Москва незабавно ще включи рупора с истории за възраждащата се „фашистка“ опасност.

 

От друга страна, Путин знае как да „плаши“ европейците, които станаха прекалено мекушави по време на безпрецедентно дълъг период в тяхната история без войни. Руският президент по всяко време може да размрази някой „замразен“ конфликт с ограничена проява на военната си сила, което да бъде усилено извън пропорция от неговата пропагандна машина и медии с внушения за непосредствена заплаха за Запада. Въпреки че НАТО осигурява надежден щит, малко са европейските политици с желание да се противопоставят на Путин и да отговарят на военните му предизвикателства като отделят за целта достатъчно ресурси – технологически, финансови и човешки. Или да направят елементарното за хармонизация на оръжейните системи.

 

Свидетелство за това са Минските споразумения, постигнати без участието на САЩ – те дори не споменават Крим. Такова е и примирието в Грузия, което фиксира ситуацията на терен, с което Русия получи почти всичко, което желаеше, а страната бе разкъсана на парчета.

 

Нова крайна агресивност на руската външна политика може да бъде интерпретирана като „асиметричен“ отговор на американските санкции, особено в зони на относителна слабост на Запада – постсъветското пространство. Могат да последват и нови кибератаки – изборите в Германия са заявена цел.

 

Русия винаги може да се придържа към класиката на доктрината Лавров – говорене за мир докато се провеждат хибридни операции. Колкото по-разнообразни, потайни и широкомащабни са операциите, толкова по-широка и креативна е „миролюбивата“ словесност, която я прикрива.

 

Но все пак съществуват и редица ограничения.

 

Първо, откритото състояние на студена война между САЩ и Русия неизбежно ще повиши стратегическата ценност на Украйна и на всички други гранични зони, което предполага по-висок праг на търпимост към пороците в управлението на страната, особено към корупцията. САЩ могат накрая да решат, че е в интерес на Запада да въоръжат Порошенко. Украинските военни, включително полувоенните структури, се доказаха като реална сила, в състояние да се противопостави на Русия и да поддържа статуквото на фронта, без американска помощ, което изглежда като разумна политика с оглед ограничаването на конфликта и цивилните жертви в Източна Украйна.

 

Може само да правим догадки за това, какво украинците биха могли да направят, ако бяха получили военна помощ.

 

На второ място, въпреки че Москва е в състояние драматично да интензифицира хибридната си война, пътят пред нея никак не обсипан с цветя и рози. Мнозина поставят под съмнение липсата на адекватен отговор от страна на САЩ на изключително агресивните и арогантни кибератаки на Русия срещу институции и компании в САЩ. Новинарските ленти са препълнени с новини за „успешни“ проникванията и кражба на данни, но почти нищо няма в публичното пространство за отговора и реакциите от американска страна. Важна част от хибридната война на Москва се реализира през спонсорирани и контролирани от Кремъл мрежи, в които участват недържавни актьори – компании и индивиди. Точната диагностика и адекватните отговори на подобни хакерски атаки винаги е било предизвикателство, особено по отношение на осигуряването на доказателства, способни да издържат в съда.

 

САЩ имат изключителна роля в световните социални мрежи, Интернета и глобалните комуникации, което в известна степен ограничава способността им да играят ролята на глобален полицаи, без от това да пострадат интересите на американските компании в тази сфера. Освен това, данните които се съхраняват в отделните институции, компании и личности, са прекалено огромни като обем, за да могат да бъдат защитавани срещу враждебни атаки. Ако САЩ изберат да отговарят по подобаващ начин, това ще разкрие способностите им и ще позволи на потенциалните им противници да се прегрупират в киберпространството. Ситуацията наподобява ядреното сдържане – истинския потенциал ще бъде разкрит едва в деня Х на ултимативната размяна.

 

Това което Москва представя като асиметричен отговор срещу американските дипломатически представителства в Русия не е нищо друго освен информационно-пропагандно упражнение с творческо броене. Ако размяна тръгне „око за око“, сметката на руския „дипломатически“ персонал, няма да бъде ограничена само до дипломатите и техническия състав в посолствата, но и върху руския бизнес, който оперира в САЩ, включително американските компании, които са руска собственост или партньорите им, които са част от тайните мрежи на Кремъл. Те неизбежно ще попаднат по наблюдение в най-добрите традиции на Студената война. Вашингтон би могъл реципрочно да ограничи броя на руските граждани, които работят като технически щат в дипломатическите мисии на Русия, без от това да бъдат засегнатите интересите на американските граждани.

 

Обратното не е вярно. Рязко съкращаване на бройката на наетите руснаци в консулските служби на САЩ в Русия, неизбежно ще доведе до по-големи опашки и удължено време за издаване на американски визи за руските граждани. Контрамерките на Москва ще нанесат повече вреда  у дома, отколкото в САЩ и на Запад. Пример за това е рязкото свиване на вноса на стоки и услуги в Русия, след последните контрасанкции, което доведе до по-високи цени и инфлация. Кремъл отново изглежда решен да накаже собствените си граждани, не елита, като ограничи пътуванията в чужбина.

 

Независимо от контрасанкциите, замислени от Русия, ще стигне до драстично ограничаване на присъствие на руските тайни служби и на пропагандната машина в САЩ. Това изглежда неизбежно, както и връщането към старите времена на фокусирана западна пропаганда в Русия.

 

Рано е да се правят заключения, че след като е загубил битката по операция „Тръмп“ заради грешна преценка, Путин ще самоограничи своите хибридни операции и с неохота ще приеме своята загуба. Не трябва да се пренебрегват и способностите му да нанесе по-големи щети и да действа зад отбранителните линии на Запада, в най-интимните ъгълчета на западните демокрации.

 

След като се видя, че опитът чрез договореност между ОПЕК и Русия да се контролират цените на суровия нефт се провали – е ясно – същностните интереси на САЩ – американската икономика, финанси и военни са извън обхвата на Путин.

 

На трето място, зле прикритата заплаха да използва други уязвими зони – борбата срещу тероризма и регионалната сигурност – в повечето случаи визират ситуацията в Сирия. Именно там се смята, че Путин е спечелил своя голям успех, а САЩ са се провалили. Изгонването на ИДИЛ и поставянето на край на конфликта поставя на по-високо място в дневния ред на страната въпросът – кой ще спечели мира в Сирия? Включително като намери формулата за съгласие между различните етнически групи и начин за възстановяване на страната.

 

Прекратяването на програмата на ЦРУ за финансиране на антиасадската опозиция е логична мярка – няма смисъл да се хвърлят добри пари зад лоши съюзници. Сега Ердоган трябва да поеме финансирането на тези групи от своя джоб, а САЩ ще могат да се фокусират върху подкрепата на легитимни и доказани местни играчи – сирийските кюрди.

 

Нито Русия, нито Иран, още по-малко Саудитска Арабия разполагат с ресурсите и споделеното желание да възстановят Сирия без лидерството на Запада.

 

Без САЩ и ЕС, Сирия не може да възкръсне – което прави всякакви бъдещи действия на Москва в региона напълно зависими и под условие от споразумение със САЩ и Запада. Това на този етап изглежда не особено вероятно. С времето активите на Путин в Сирия могат да започнат да се превръщат в пасиви.

 

Операция „Тръмп“ маркира повратен момент в пребиваването на върха на Русия на Владимир Путин, ясно показвайки границите на неговата власт и управление.

 

От Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар