DPRK-ICBM

 

Прочетете оригиналния анализ на Майкъл Елеман на сайта на IISS, където той дава убедителни аргументи в полза на твърдението, че качествения скок в обхвата на ракетите на Северна Корея може да има само едно обяснение – тя е „придобила висококачествени двигатели с течно гориво (LPE) от действащи извън закона мрежи в Русия и Украйна”.

В този ред – Русия и тогава Украйна.

 

Повече от 70 процента от текста е посветен на историята на тайната подкрепа на Съветския съюз и на Русия по ново време, за амбициите на различните диктатори на Северна Корея да имат оръжия, с които да заплашват и рекетират не само Южна Корея, но и американските военни активи в района, Япония и накрая Северна Америка.

 

След това прочетете статията в Ню Йорк Таймс, озаглавена „ Успехът на северокорейските ракети, по твърдение на разследващи, е свързан с украински завод“, в която странно се подминава дадения в оригинала баланс на участие и роля на Русия. Всичко се свежда до изведената в заглавието отговорност на завода в Украйна.

 

Това е класически пример на хибридни манипулативни тактики в стила на Кремъл. Човек започва да се чуди, дали Ню Йорк Таймс не е поел по пътя на субстандартната журналистика, характерна за Русия Днес или Спутник Интернашънъл.

 

Няма изненада в това, че шефът на руския военно-промишлен комплекс вицепремиерът Дмитрий Рогозин, не губи много време преди да повтори тези твърдения и да атакува ръководството на Украйна с крайния продукт на една тайна операция, която води началото си от руските секретни служби.

 

Времето е избрано за да съвпадне с възможна стратегически важна промяна в американската политика – решението да се доставят смъртоносни оръжейни системи за украинските въоръжени сили. Министерството на отбраната и Държавния департамент на САЩ вече одобриха подобна стъпка.

 

Мнозина вярват, че Белият дом ще предпочете да разгледа този въпрос в контекста на мерките на възмездие, които ще оповести на 1 септември, в отговор на твърдата и силова политика на Москва при ограничаване на американското дипломатическо присъствие в Русия.

 

Има достатъчно влиятелни американски политици и дипломати, които са категорично против промяна в политика на президента Обама по оръжейните доставки, най-вече поради опасения от разширяване на конфликта и цивилни загуби в Източна Украйна.

 

Същите кръгове изглеждат в своята комфортна зона когато критикуват контактите на Президента Тръмп с Владимир Путин, но когато стане реч до оръжейни доставки за Украйна – противотанкови и противосамолетни ракети – вдигат протестен глас.

 

Майкъл Елеман разказва доста убедителна история на помощта на Съветския съюз и Русия за оръжейната програма на Северна Корея, като твърди, че последните успехи на Пхенян са станали възможни благодарение на вноса на ракетните двигатели Р-250. Стотици от тези двигатели са складирани в Русия и Украйна (Днепропетровски). Между различните ракетни системи, в които тези ракетни двигатели са и известната междуконтинетална балистична ракета Сатана – СС-18.

 

Предишните северокорейски версии на ракетите Скъд, Нодонг, включително по-новата версия Мусудан, са използвали ракетни двигатели разработени и произведени в завода „А.М.Исаев“ в Русия. По-новите варианти са захранени с двигателите Р-27, които са проектиране на навремето и произведени в руския концерн „В.П.Макеев“.

 

По-нататък Елеман твърди, че е „много по-вероятно ракетите Хуасонг -12 и Хуасонг – 14 (тези които могат да достигат Гуам и Аляска) да са снабдени с двигатели с течно гориво, които са внесени от утвърдена в ракетостроенето сила“.

 

Смяната на фокуса от Русия към Украйна, както е направено в основно преразказаната в Ню Йорк Таймс статия от сайта на Международния Институт за Стратегически Изследвания, не е само тревожна и подвеждаща. Тя говори много за способностите на пропагандната машина на Кремъл да „имплантира“ истории и да прониква далеч от отвъд линиите на медийна защита чрез стандарти в американското общество, като използва за свои цели както консервативни така и либерални медии.

 

Човек не трябва да има достъп до класифицирани доклади на разузнавания за да разсъждава с голяма доза увереност, че от двата заподозрени източника за доставка на ракетните двигатели Р-250 – Русия и Украйна – Украйна е по-малко вероятния, дори от чисто логистична гледна точка. Киев няма геополитически амбиции, няма мотив, нито пък начин да достави тези двигатели до Северна Корея извън обсега на внимание на Русия и нейните служби. От горе на това, няма никаква предистория, да е правил това преди, за да използва утвърдени тайни канали и схеми, с които разполагат руските служби.

 

Идеята, че някакви криминални кръгове в Украйна и Русия, могат да действат в продължение на години по канал за доставка на оръжия за Северна Корея, без да бъдат забелязани от руските тайни служби и най-вече ГРУ, е гротескно наивна.

 

Вярно е, че изпадналите в тежко финансово положение украински инженери и служители на завода ЮжМаш, особено след като Русия едностранно прекрати да изкупува украински ракетни двигатели преди повече от десет години, биха могли, поне на теория, да изнесат от заводите или складовете компоненти и дори цели ракетни двигатели. Но тяхната сила и действия са затворени в рамките на Украйна и района. Да не говорим, че Северна Корея не разполага с огромен финансов ресурс способен самостоятелно да задвижи тази огромна машина от източника през лостиката до доставките – само въз основа на бизнес или личен интерес, без в работата да е намесена геополитика.

 

Звучи невероятно други северокорейски агенти, след като веднъж са хванати, да успеят да ги изнесат от завода, след това  обратно към Северна Корея, без да бъдат подпомогнати от съществуващите мрежи и оперативния контрол на ГРУ и ФСБ в Русия.

 

Кремъл има заявена цел и мотивите да отслабва глобалните позиции на САЩ. Той играе внимателно калибрирана игра от хибридни войни и операции чрез проксита /наети лица/, с която да демонстрира на американския истаблишмент своята незаменима роля и стратегическите предимства на приятелството с Русия.

 

Повечето експерти, включително Елеман, са много предпазливи, когато стане реч за предсказване на бъдещите ходове на северокорейския лидер. Фактът, че той разполага с тези ракетни двигатели, вероятно върши прекрасна работа, когато стане дума за политика на рекет и сплашване. Но без да разполага със собствени независими капацитети за производство на ключовите компоненти на Хуасонг – 12 и -14, като разчита през цялото време на рисков внос, предполагаемо през руска граница, без северокорейските инженери да са овладели прецизното насочване и контрол на ракетите по време на полета, Ким Чен Ун едва ли ще се реши на фатална за него конфронтация със САЩ.

 

От друга гледна точка, изглежда има логика за Москва да задълбочава зависимостта на северокорейската ракетна програма от Русия. Докато дава на Ким възможността да се заиграва силово и да плаши западното обществено мнение, като привлича вниманието на света, Москва трупа геополитически дивиденти. Но тя едва ли ще му даде всичко или най-важното, защото знае, че веднъж превърнала се в ядрена сила, Северна Корея може да насочи ракетите и рекета си към Русия.

 

Това може би обяснява защо този път Пхенян не избра да продължи по пътя на войната и да изстреля подготвените четири ракети. Вместо еднократно прилагане на недостоверна или непроверена сила, Ким Чен Ун предпочете по-малко рисковата опция да заплашва със употреба на сила.

 

От Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар