anti Nato protest

 

„За епиграф на Историята бих написал:

„Нищо не крия.” Малко е да не се лъже

направо, трябва старание и да не се лъже

отрицателно – като се премълчава.”

Л. Н. Толстой, „Дневник”, 1853

 

Тези дни европейските медии съобщиха, че Оскар Гьоринг, известен като „счетоводителят от Аушвиц”, е осъден за съучастие в извършените в концлагера „Аушвиц” по време на Втората световна война безчинства. Осъден е от германските власти на ефективна присъда, въпреки че от убийствата, в които е обвинен, го делят повече от седем десетилетия и въпреки 96-те години, които е натрупал междувременно. Други подобни присъди през последните няколко години бяха произнесени не само в Германия, а и в редица държави от бившата Съветска империя – включително и в Румъния, с която свикнахме да се мерим и съизмерваме в демократичния си път.

 

Макар и позакъснели в актуалното, в биографичното ни време, тези присъди са исторически своевременни. Разобличени подобаващо след края на Втората световна война, издевателствата на националсоциализма се оказаха толкова брутални и масови, че съвсем основателно бяха провъзгласени за престъпления срещу човечеството, за които няма давност. Заедно със залавяните и до днес нацистки престъпници, са изправяни на подсъдимата скамейка и осъждани не само лично те, а и нацизмът като кауза. Това е, ако не гаранция, то поне надежда, че неговите чудовищни злодеяния няма да се повторят в бъдеще. Превантивната функция на подобно безкомпромисно отношение е от особено морално и политическо значение – както за новообединена Германия, така и за Европа, така и за света. Само в безкомпромисна и последователна конфронтация, осъществена, разбира се, в рамките на закона, с бесовете и демоните на нацизма може да бъде преработено радикално кошмарното тоталитарно минало. Богатият опит, който ФГР натрупа в денацификацията след края на Втората световна война, се оказа добра база за проведената и провеждана и до днес декомунизация, стартирала веднага след разпадането на ГДР.

 

Макар подходът на международната общност към наследството на комунизма след неговата гибел в световен мащаб преди трийсетина години да не бе така праволинеен, както бе денацификацията в следвоенния период. Комунизмът бе не по-малко тоталитарен, не по-малко деспотичен и не по-малко нетърпим към фундаменталните човешки права и граждански свободи от националсоциализма. Той трябваше да бъде заклеймен на моралното, политическото и юридическото основание, на което беше заклеймен хитлеризмът. Ако не стана така, вината е не толкова наша, на източноевропейските народи, колкото на левите западноевропейски политически формации, които сериозно се изплашиха, че едно евентуално осъждане на комунистическото наследство като престъпление срещу човечеството би компрометирало тяхната кауза в очите на гласоподавателя. Съвсем не съм сигурен, че би станало така: не непримиримостта към злото – примирението със злото позори. По мое виждане, разграничавайки се чрез една категорична присъда от злодеянията на съветския режим, левите политически партии на Запада щяха само да спечелят в очите не само на световната общественост. Това разграничаване обаче така и не се случи с нужната отчетливост и опортюнизмът на Свободния свят, снизходителността му към издевателствата на сталинизма и постсталинизма подхраниха (съзнателно или не) идейно неокомунистическите формирования във всички източноевропейски страни – и особено в отечеството любезно. Защото докато останалите държави от бившата Съветска империя откриха и въведоха собствени механизми, чрез които да компенсират пропуските на великите сили и да се противопоставят на опитите за пълзящата реставрация на комунистическата напаст през 90-те години, у нас това не стана. На родна земя тоталитарният режим не бе разобличен с нужната последователност, нямаше лустрация, а досиетата на демоничната Държавна сигурност бяха отворени с едно непростимо историческо закъснение. Ето защо, за разлика от редица други бивши съветски сателити, у нас не бяха подобаващо осъдени дори доказани престъпници, дори физически убийци от изтребителните комунистически концлагери. Всичко това окуражи обединената в редиците на неокомунистическите партии и партийки стара комунистическа гвардия. Така под родните простори започна една невиждана в цяла Източна Европа реанимация на комунизма: през началото на 90-те години – предпазливо и подмолно, почти конспиративно, а с времето – все по-открито и по-открито. За да стигнем до днешното състояние, в което вчерашни палачи на режима са настоящи герои на деня и носители на престижни държавни отличия, а цели министри, партийни лидери и народни представители с показна гордост полагат церемониални венци пред монумента на любимия си Тодор Живков и пред не по-малко любимия Паметник на съветската армия в центъра на столицата, празнуват с нестихващи възторзи най-черната дата в цялата ни национална история – девети септември – като ден на свободата, прекланят се доземи пред деспота Путин, а тайничко копнеят да заменим Нато с Варшавския пакт, Европейския съюз – със СИВ, а приобщаването си към САЩ, Западна Европа и най-проспериращите държави под слънцето – с Комунистическия интернационал и българо-съветската дружба. Ако върви, както е тръгнало, ако Кремъл продължава все така нагло и необезпокояван от националните ни институции да се намесва в националната ни политика с цел да я превърне като някога в своя функция, и това чудо може да се случи.

 

Какво ще стане тогава ли? Ами онова, което неведнъж е ставало през вековете и хилядолетията и в родната история, и в историята на човечеството – социалната еволюция, която е не, както ни уверяваше марксизмът, последователен прогресивен процес, а поредица от обрати и противоречия, ще забуксува, времето ще потече обратно и ще ни запокити нейде в евразийските дебри. В които можем да си студуваме, гладуваме и векуваме цели поколения наред – чак дотогава, докато не научим недоучените уроци на историята: история нацистка, и история комунистическа; история родна, и история международна.

 

От Димитър Бочев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар