Прочетено:3208
Пред Софийския университет, където заседава Първи състав на Народния съд. Отляво са камионетките, които чакат подсъдимите

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.

This entry was posted in България and tagged , , , , , by Любомир Канов.

За Любомир Канов

Д-р Любомир Канов е български лекар, психиатър и писател, който е бил принуден да емигрира в САЩ през 1984 г. след като е бил подложен на гонения и унижения в родната си страна. Преди да напусне България е бил квалифициран специалист в своята област, но е бил арестуван от ДС на 3 март 1977 на работното си място за антикомунистическа дейност, целяща да подкопае социалистическия строй в България и СССР – чл. 108 и 113 от Наказателния кодекс. Към това се прибавя обвинението за “намерение” да избяга от страната. Присъдата от година и половина излежава в Старозагорския политически затвор. Успява да напусне страната през 1984 г., в началото на “перестройката”. Първоначално се установява в Канада и след това в САЩ. Той покрива всички изисквания и квалификации като лекар през 1985-1986 и започва работа първоначално в Тексас, а от 1989 се мести в Ню Йорк, където става директор на клиника и развива успешна частна практика. През 1991 получава националната награда за литература за сборника разкази “Човекът кукувица”. Впоследствие публикува още няколко книги на български и някои от творбите му са преведени на английски, немски и чешки език. През 2016 д-р Канов се оттегля от активна лекарска практика и прекарва повече от времето в България. Женен е, има син Александър, който работи в САЩ.
Прочетено:8126
piontkovskij

                    «В Украйна, дори и със закъснение и платената висока цена, беше спряна опасно смъртна експанзия на западните съюзи. От полувaймарска, отбраняващата се Русия се е върнала към своята позната роля на държава-победителка, към новата си самоувереност.» С. Караганов, евразийски мислител с дополнителна хромозома вместо мозъчна гънка.   Вече повече от двадесет години безрезултатно се опитвам да обясня на безумната руска политическа класа някои, струва ми се съвсем очебийни за всеки нормален човек неща. Аз продължавам да упорствам с тази безнадеждна мисия, защото тежкото неизлечимото заболяване на «мозъка на нацията» води страната ми към неизбежна катастрофа.   Най-важната идеологема на руския външнополитически дискурс, а именно неговото сутруктурообразуващо ядро, се явява сладострастната наслада от «унижение», която се изпитва в последния четвърт век от Русия в резултат на загубата на СССР в студената