gaz1

 

След 1-ви октомври, системният оператор – БТГ, ще премине от тарифи на принципа на пощенската марка, към входно – изходни тарифи. Въпреки, че регулаторът одобрява годишните приходи на компанията, равнището на тарифите, включително всички такси за услуги, ще се определя от ТСО по негово усмотрение съгласно одобрена от регулатора методика. Това прави възможна и с оглед на историята на компанията реална, дискриминацията между тарифи за вход и изход в различни точки, включително за реверсивни и обратни потоци, без да има санкция или възможност за намеса на регулатора. Промяната на модела на тарифиране предполага смяна и на структурата, с по-висока тежест на краткосрочните – три и едномесечни тарифи, които са по-скъпи и на фона на покриването на  фиксираните разходи по ниската заетост на преносните мощности, могат да се окажат сериозно препятствия пред доставчиците.

 

По-високи входни тарифи при внос на газ по интерконекторите или при риверс от Турция или Гърция, през Сидерокастро-Кулата или Лозенец-Къркларели, може лесно да обезкуражат изобщо потока на газ от Южния газов коридор в северно направление, включително на втечнен природен газ през терминалите и през интерконектора Гърция-България (при входа в системата при Стара Загора), което да подкопае сериозно икономиката му, тъй като ангажирането на капацитети от компаниите при маркет теста беше направено при едни условия – твърди тарифи пощенска марка система, а след 1 октомври на Стара Загора действа системата на входните тарифи.

 

Особено при липса на свободен капацитет и твърд обратен поток в ТБГ. Газекспорт в момента плаща за транзит на своя газ – достъп и пренос – от Негру-Вода в България малко над 6.5 долара 1000 кубически метра, докато всички негови конкурентни трябва да плащат близо 18,5 долара, ако природния газ постъпи по интерконектора Сидерокастро-Кулата.

 

На практика, това би могло да „взриви“ пазара на пренос и търговия с природен газ, поради преференциалните тарифи за пренос на руски газ на Газекспорт, дискриминиращи другите търговци и клиенти за преносни услуги.

 

Транзитът на руски газ ще продължи да се осъществява по действащия стар договор и старите тарифи. На кумулативна база, тази политика на БТГ, дава непазарно предимство от приблизително 12 долара за хиляда кубически метра на Газекспорт, при това само от България. Много е лесно след това да се извежда на преден план аргумента, ние сме готови да купим газ от други, само ако цената им е по-ниска от газпромовската.

 

Одобрените годишни приходи на BTG са 277 млн. лв., което е приблизително 140 млн. евро. Делът на приходите от „Газекспорт“ за резервиране на транзитен капацитет от 17 милиарда долара е приблизително 111 милиона щатски долара. Обезценката на американския долар, в който са деноминирани тарифите за Газекспорт, в размер на 8,5% намали ефективно през последната година левовия дял на приходите от руския транзит в приходите на BTG, одобрен от регулаторите, с 18 милиона лева. Като цяло разходите за BTG, които трябва да бъдат компенсирани в новата тарифна система, от „Булгаргаз“ и всички други търговци и товародатели, нарастват от 70 на 95 милиона лева (с 35 %). Тази сума трябва да бъде разпределена между потребителите на 3 милиарда кубически метра газ, продаван в България, и разбира се нови товародатели, ако има такива. Докато BTG може да твърди, че за годишния продукт – кумулативните тарифи за вход и изход – няма да се променят много, продуктите с по-кратък срок – един и три месеца – които ще бъдат най-търсени – ще поемат най-голямата тежест. Нетният ефект е, че спредът между тарифите „Газекспорт“ от едната страна и „Булгаргаз“ и всички останали търговци се разширява допълнително и от българските потребители на газ се иска да платят сметките на БТГ. И всичко това е гарнирано с твърдението, че за всичко е отговорна Европейската комисия и почти религиозното внушение, че неразривно и вечно сме обречени на подобно „сътрудничество“ с „Газпром“.

 

Тези факти, противоречат на твърденията на българското правителство, че провежда общоевропейската политика в сферата на енергийната сигурност за българските и европейските потребители и желае успеха на Южния газов коридор.

 

Доставчиците на природен газ, вече интерпретират тези действия на българското правителство и на ТСО, като преднамереност, като опит за защита на пазарните дялове и позиция на Газпром на регионалния пазар.

 

Ако газовия хъб Балкан изобщо някога има шанс, трябва да се промени политиката и посланието зад него – от това да обслужва и се адаптира към стратегията на Газпром като младши партньор, в посока на изпълнение на политиката на Европейския съюз – да привлича и улеснява движението на газови потоци от всякакви възможни посоки, като България посредничи ефективно между Южния газов коридор и газовите системи в другите страни от Югоизточна, Централна и Източна Европа, насърчавайки конкуренцията на руския газ.

 

Вместо политическата суета, свързана с газовия хъб Балкан, усилията си струва да се фокусират  върху практични и непосредствени резултати – които без шум, тихо и постепенно могат да изпълнят със съдържание това което се определя като „хъб“ – ангажирани капацитети, реализиран пренос в различни посоки, продаден газ.

 

Списъкът с „работа за вършене“ започва с довършване на свързването на българската преносна и транзитна система със Сърбия, на принципа отначало скромно и постепенно разширение до нужното.

 

Второ, тъй като е малко вероятно Булгаргаз да се промени, като възприеме по-екзпанзионистична и независима политика, извън това да играе местно представителство на Газпром, България има нужда да привлече компании, сред големите в Европа, които да бъдат корпоративна „котва“ или носител, промотьор на проекта за газовия хъб „Балкан“. Те ще балансират руската връзка в газовия хъб. Няма нужда да се посочват фаворити или печеливши, трябват правила и равно третиране.

 

Трето, правителството трябва да ускори либерализацията и диверсификацията на газовия пазар, като освободи преносните капацитети и предефинира националните интереси в сферата на енергийната сигурност. Вместо сигурност чрез газови доставки от обществен доставчик към сигурност чрез функциониращ пазар и конкуренция. Идеята за обществения доставчик като последен източник е износена, тъй като пазарът отдавна е преминал от състояние на дефицитност на природен газ – в миналото, към устойчиви и сериозни излишъци. Булгаргаз се опитва да извие ръцете на потребителите, като ги принуждава доброволно да ограничат избора си, като фиксират доставки за години напред, което е антитеза на либералния пазар. Правителството трябва просто да престане с опитите си да пази Булгаргаз от гравитацията на пазара и конкуренцията, и по този начин да пази и интересите на Газпром.

 

Правителство може и трябва да ускори всеки проект, който води до материална диверсификация – от местния добив, през лизинга на ВПГ терминали и по-доброто управление на капацитети.

 

Четвърто, условията на използване на преносната и транзитна мрежа трябва да бъдат хармонизирани, като изключенията които се правят за руския газ се премахнат незабавно като противоречащи на европейските директиви. Газекспорт не може да получава и ползва гарантирани капацитети, докато другите компании трябва да участват на търгове, често дефицитни или да чакат кога Газекспорт ще освободи място в тръбата.

 

Няма пазар, когато всяка компания, „конкурент“ на Газпром трябва да плаща два или повече пъти за ангажирани на дългосрочни капацитети за пренос, както пряк, така и обратен, както твърд, така и прекъсваем. Това на практика представлява нерегламентирана държавна помощ и лишава българските и регионалните потребители, индивидуални и корпоративни, от привилегията на конкуренцията и най-добрите пазарни условия.

 

Нещо повече, не само Газекспорт без конкуренция получава най-ниските тарифи и гарантирани капацитети за пренос през България, а ги предоставя на свои европейски партньори, като лишава Булгартрансгаз от приходи.

 

Пето, работата по групиране, интегриране и хармонизация на тарифи и споразуменията за сътрудничество между системните оператори в Гърция, Турция, Румъния, Унгария, Сърбия, Украйна и други е незаменима. Преференциалното третиране трябва да се предоставят на реципрочен принцип. Сега, произволно високи тарифи за пренос от страна на гръцката ДЕСФА, на практика убиват конкурентоспособността на алтенарнативни газови доставки през Гърция за и през България, особено на тези, които стартират от терминала за втечнен газ в Ревитуса, въпреки ниските равнища на ангажираност. Булгартрансгаз трябва незабавно да престане да изисква двойно плащане за ползване на транзитната /транзитната тръба за обратен поток от Гърция/ и на преносната система.

 

Шесто, България трудно ще привлече значителни газови потоци за транзит и осигури достатъчна ликвидност в газовия хъб, ако продължи да потребява малко газ. Съществува значителен „спящ“ потенциал за увеличение на потреблението – през газовата електрогенерация, в химическата промишленост, при потреблението  газ на дребно и за допълнителна газификация.

 

Списъкът с „важни неща“ по казуса газов хъб вероятно е два или три пъти по дълъг. Европейският пазар бавно, но необратимо се движи към интеграция и хармонизация на националните газови пазари, което маргинализира достойнствата на националните „хъбове“. Тези дни, при търговия с газ може да се използват относително отдалечени ценови репери като TTF. Утре те могат да се преместят отвъд Атлантика, към платформата Хенри Хъб в САЩ. Тези тенденции само ще се усилват заедно с глобализацията на газовия пазар.

 

Ето защо, ще бъде прекалено наивно да очакваме, че газовия хъб Балкан изобщо някога ще стигне до статут на ценови репер, или пък че Булгаргаз лесно ще смени практиките си като премине на краткосрочна спот търговия и стане регионален играч.

 

Някои неща просто няма как да се случат, особено скоро.

 

С парадигмата да стъпва „само“ или „предимно“ върху руски газ газовият хъб „Балкан“ просто е фикция. България вместо мост между Южния газ коридор и пазарите на ЦИЕ и ЮИЕ може да се превърне в бариера. А това никой няма да позволи.

 

От Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар