Прочетено:2933
Снимка: bsp-sevlievo.com

  „Рози садихме, а само тръньето им поникнаха!…” М. Георгиев, „Три срещи”   Ако пиша напоследък все по-често за откритите и скрити форми на реставрация на комунизма, то е защото тази реставрация ден след ден набира сили, без при това да среща каквато и да е обществена съпротива. Дори онези политически сили, които през първите години на демокрацията считахме за консервативни, проевропейски и антикомунистически настроени и на които разчитахме, никакви не се вясват на хоризонта. Тази несъпротива, съчетана с нарастващата гражданска активност на многото неокомунистически и прокомунистически политически партии и обществени формации, прави процеса още по-опасен. Опасен този процес е доколкото сам по себе си комунизмът е и престъпление срещу човечеството, и световно, и национално зло. Неизмерими са страданията, причинени от почти полувековното господство на комунистическия тоталитаризъм на родна земя