Yuriy_Chaika_

 

В началото на седмицата генералният прокурор на РФ беше посрещнат с институционален протокол, подходящ за висши политически лица, а не за ръководител на прокуратурата. Бяха проведени срещи с вицепрезидента, министър-председателя, министъра на правосъдието, дори с патриарха. Това институционално внимание не отговаря на неговия официален ранг, но пък разкрива истинските политически цели на посещението.  Генералният прокурор Чайка е едно от ключовите лица в авторитарно-олигархичен режим на Кремъл и изпълнява преди всичко политически поръчки в услуга на режима. Като официален пратеник на Кремъл, очевидно Чайка е имал преди всичко политическа мисия, прикрита като осъществяване на сътрудничество с Прокуратурата на Р България (ПРБ). Можем само да гадаем за конкретните политически измерения на визитата (строителството на АЕЦ „Белене“, Южен поток или дългосрочния договор за ремонт на МиГ-29 в Русия), но от публично обявената информация също могат да се направят директни заключения за рисковете пред българските институции от осъществяване на едно тясно сътрудничество между ПРБ и руската федерална прокуратура.

 

Изключително обезпокоителна е информацията, че ПРБ ще осъществява специална програма за сътрудничество с Прокуратурата на Руската федерация, на базата на подписано двустранно споразумение за сътрудничество. Според достъпната информация, в обхвата на тази програма се включват дейности по обучение на прокурори в специалната юридическа академия на Генералната прокуратура на РФ, обмен на информация във връзка с протитиводействието на тероризма, екстремизма и организираната престъпност. Трябва ясно да се каже, че в авторитарна Русия за екстремисти и радикали редовно обявяват продемократинчи опозиционни групи и дисиденти, борещи се за правова държава и за правата на човека.

 

След анализ на достъпната информация и на действащата европейска и национална правна рамка, тези отношения не са просто въпрос на междуинституционално сътрудничество между двете прокуратури, преди всичко са въпрос на национална сигурност.

 

В Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2016 г. действията на Русия са определени като заплаха за единството на ЕС и за националната сигурност на България. В доклада изрично се посочва следното: „Действията на Русия са източник на регионална нестабилност и заплашват нашата основна цел за единна, свободна и мирна Европа…“(с. 11). Докладът ясно определя заплахата, която представлява Русия за институциите на ЕС и на България: „Влошаването на отношенията на Руската федерация с ЕС и НАТО поставя пред сериозни изпитания изградената Европейска архитектура на сигурност. Неизпълнението и избирателното прилагане от Русия на фундаментални международни договори (…), незачитането на териториалната цялост на независими държави, информационната война и масовото използване на хибридни стратегии подкопават доверието и значително затрудняват връщането към диалога и намирането на трайни политически решения, свързани със сигурността в Европа. За задълбочаване на кризата в отношенията спомагат интензивните опити на Русия за възстановяване и разширяване на сферите на влияние чрез действия във военната, икономическата и културната сфера, представени в някои случаи като равноправно и взаимноизгодно сътрудничество и дори като помощ за защита на националната защита и суверенитет (с. 12)“.[1]

 

В този политически контекст, съвсем основателен е въпросът как е възможно тясно сътрудничество в областта на съвместни програми за обучение на прокурори и обмен на чувствителна информация (вкл. лични данни и информация за системата за сигурност и за противодействие на престъпността), при положение, че Прокуратурата на РФ е орган, върху който имат директна власт и влияние политическите решения на авторитарния режим в Кремъл, както и е обект на избор и контрол от политически органи (самият генерален прокурор на РФ се избира от Съвета на федерацията по предложение на президента на РФ). Също така, трябва да се има предвид, че руската прокуратура и следствие са по същество силно централизирани и военизирани структури, които са изградени и функционират в противоречие с принципите на демократичната правова държава. Генералният прокурор на РФ е основната трансмисия за политически репресии на опозиционните групи в Русия и част от модела на поддържане на властовия баланс в авторитарната държава. Какви биха били „добрите практики“, които могат да обменят руските прокурори с българските си колеги – вероятно как по-ефективно да се притискат опозиционните сили и дисидентите, как да се провеждат всеобхватни поръчкови разследвания, неограничавани нито от закона, нито от съда, чиято незавсимост не е гарантирана.

 

На следващо място, трябва да се има предвид, че от 2016 г. Русия официално не признава приматът на международните договори върху вътрешното право, в т.ч. на международните договори за правата на човека, които са основна институционална гаранция за основните права и свободи. В този контекст, едно тясно сътрудничество крие непосредствени рискове и за правата на българските граждани и гражданите на ЕС.

 

България е пълноправен член на ЕС, НАТО и Съвета на Европа като има конкретни институционални ангажименти, произтичащи от членството в тези организации. Основен ангажимент е спазването на ценностите и принципите на върховенството на правото, на правата на човека и демокрацията.  България, като член на ЕС, е длъжна да спазва ценностите и принципите на Съюза: човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека (по чл. 2 от Договора за ЕС), както и принципа на лоялното съдтрудничество между държавите членки (чл. 4, ал. 3), а Хартата за основните права на ЕС е пряко приложимо право.

 

Подписването на Програма за сътрудничество с Прокуратурата на РФ за периода 2017-2019 г. с обявения обхват, влиза в директна колизия с основни ценности, принципи и императивни норми, както на европейското право, така и на национално конституционно ниво.

 

Като член на ЕС, България участва в изграждането на пространството на свобода, сигурност и правосъдие на ЕС (чл. 3, ал. 2 ДЕС), което е споделена компетенстност на институциите на ЕС с държавите членки. България, или отделни нейни институции, не може да сключват споразумения за сътрудничество, да осъществяват съвместни програми с институции на държава, която е обявена за заплаха за националната сигурност на страната, както и по отношение сигурността на ЕС, още повече, че самият ЕС е наложил санкции за нарушаване на международното право във връзка с участието на Русия в открита агресия срещу съуверенна държава – подбуждането и осъществяването на незаконната анексия на Крим, както и на сепаратистките военни действия в източна Украйна.

 

България оперира с класифицирана информация както в рамките на Шенгенската информационна система, така и по линия на НАТО. Каквото и да е близко сътрудничеството с Прокуратурата на РФ, извън официалния институционален формат на международната правна помощ, крие съществени рискове за сигурността на информацията, вкл. и информацията която обменяме със съюзниците в ЕС и НАТО.

 

Още няколко безспорни факти: според всички авторитетни международни източници (официални доклади, изследвания, индекси) Русия е авторитарна и корумпирана държава, в която системно се нарушават правата на човека и върховенството на правото:

  •  • Русия е страната с най-голям процент осъдителни решения в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
  •  • Русия е определна като „консолидаран авторитарен режим“ според доклада „Нации в преход“[2] на независимата международна организация Freedom House. В доклада изрично се подчертава, че съдебната власт в страната е зависима от политическите интереси на Кремъл, както и че се нарушават принципите на Конституцията. В доклада се съдържа конкретна информация за корупционни практики, свързани с генералния прокурор Чайка и с неговото семейство.
  •  • В доклада „Свободата в света“ през 2017 г.[3] на Freedom House изрично се констатира следното:

“В авторитарното управление на Русия властта е концентрирана в ръцете на президента  Владимир Путин. С лоялни сили за сигурност, подчинена съдебна система, и законодателна власт доминирана от партия „Единна Русия“, Путин може да манипулира изборите и да притиска и неутрализира формалната опозиция. Правителството осъществява силен контрол върху медийната среда … Явната корупция в страната е основна заплаха за държавната власт като подпомага връзките между бюрокрацията и организираната престъпност.“

 

  •  • Според Индекса за върховенството на правото на международната организация „Проект за световно правосъдие“ (World Justice Project) за 2016 г. Русия е класирана на последните места в областта на гарантиране на върховенството на правото (на 92 позиция от 112 изследвани държави).[4]
  •  • Според годишния доклад за възприятията на корупцията на Transparency International Русия е сред най-корумпираните страни в света (на 131 място от 176).[5]

 

Ако българските институции и особено главния прокурор на Р България, по чиято инициатива се провежда посещението на Чайка, не виждат рисковете и заплахите за националната сигурност на страната, толкова по-обезпокоителна е ситуацията. Това развитие само подкрепя изводите на Венецианската комисия на Съвета на Европа, че българската прокуратура е изградена по съветски образец – българският главният прокурор се среща с неговия архетип – генералният прокурор на Русия.

 

Какво може да се иска от институциите, въз основа на изложеното?

 

Български институции не трябва да допуснат рисковете за сигурността на страната, идващи от страна на Русия, да се обективират в конкретни заплахи чрез развиването на тясно партньорство с обявената програма за сътрудничество между двете прокуратури.

 

Също така, гражданското общество трябва да настоява за следните конкретни действия:

  •  • Народното събрание, на основание чл. 84, ал. 16, изр. второ от Конституцията, да проведе публично изслушване на главния прокурор за провежданите срещи, подписаните споразумения и осъществяваното на сътрудничество между българската и руската прокуратури;
  •  • Народното събрание да проведе изслушване на министър-председателя и министъра на правосъдието във връзка с проведените срещи и съдържанието на разговорите;
  •  • Народното събрание да преразгледа съдържанието на Договора
    за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация[6] (особено чл. 5 и 6) за съответствие с договорите на ЕС и с договора за членство на страната в НАТО, както и с актуалните съюзнически задължения, произтичащи от членството ни в ЕС и НАТО;
  •  • ДАНС да извърши проверка на проведените срещи и договореното сътрудничество през 2016 и 2017 г. между главния прокурор на Р България и генералния прокурор на РФ – като се провери дали са налице конкретни рискове и заплахи за сигурността на информацията, за нарушаване на съюзните ангажименти в ЕС и НАТО, както и рискове и заплахи за правата и сигурността на българските граждани, предвид липсата на институционални гаранции в Русия за правата на човека и документираните системни нарушения на правата на човека, вкл. от органите на руската прокуратура и следствие.

 

Отвъд всичко това, в публичното пространство остава символният характер на това посещение – българските институции се държаха лакейски с една ключова фигура от авторитарния режим в Русия. Отговорът на въпроса – къде се намираме като публична среда, институции и държава в навечерието на българското председателство на Съвета на ЕС – е пределно ясен: все по-на изток!

 

От Д-р Атанас Славов, СУ „Св. Климент Охридски“

 


[1] Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г.:

ftp://193.109.55.85/30_08_2017/702-00-34_Godishen_doklad_sastoyanie_natsionalna_sigurnost_RB_2016.PDF

[2] Freedom House, Nations in Transit 2017:

https://freedomhouse.org/report/nations-transit/2017/russia

[3] Freedom House, Freedom in the World:

https://freedomhouse.org/report/freedom-world/2017/russia

[4]World Justice Project, Rule of Law Index:

http://data.worldjusticeproject.org/

[5] Transparency International,

https://www.transparency.org/news/feature/corruption_perceptions_index_2016

[6] Ратифициран със закон на Народното събрание от 11.12.1992 г. – ДВ, бр. 102 от 18.12.1992 г.

This entry was posted in България and tagged , , , , , by Atanas Slavov.

За Atanas Slavov

Атанас Славов е юрист - конституционалист, преподавател по публичноправни науки в катедра „Публична администрация“ на СУ„Св. Климент Охридски”. От 2016 г. е доктор по право на Университета на Глазгоу (православна политическа теология и демократична консолидация) и доктор по конституционно право на СУ (2009). Специализирал е в различни американски и европейски академични институции. Неговите изследователски интереси и публикации са насочени към конституционното право и теория, пряката демокрация и гражданското участие, политическата теология, правото и религията. Съветник по конституционни въпроси на министъра на правосъдието (2014-2015), съветник по законодателни въпроси в Министерския съвет на вицепремиера и министър на вътрешните работи (2016), конституционен експерт в Съвета по законодателството на Министерство на правосъдието (2012-2014), правен съветник в неправителствения сектор. Автор на монографиите „Гражданското участие в конституционната демокрация“ (2017) и „Върховенството на конституцията. Същност и гаранции“ (2010). Член на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България, последователно член на Управителния съвет и на Настоятелството на Института за пряка демокрация, член на Българската асоциация по политически науки и други неправителствени организации.
В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар