Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 25/09/2017.

 

Както и се очакваше, Ангела Меркел спечели убедително четвъртия си мандат като канцлер на Германия и неофициален, но затова пък реален лидер на Европейския съюз. Основните медии отново ще изпаднат в славословен екстаз пред новия лидер на свободния свят, унищожител на популизма и най-вече, виден анти-Тръмпист. Но докато хвалебствията и триумфирането по адрес на ЕС са даденост, малцина ще забележат, че междувременно и Меркел, и ЕС навлизат в период, който ще доведе до сриването, както на репутацията на Меркел, така и на фантазиите на топ държавата в ЕС, че Европа ще постигане превъзходство над Америка на Тръмп. Причината е в това, че репутацията на Меркел почива на погрешните виждания на европейския социално-политически модел, който е обречен.

 

Един факт, предвещаващ какво се очаква: юристите на германския парламент изготвиха „гутахтен” (експертно мнение), в което Меркел е обвинена, че никога не е предоставяла законови аргументи за отварянето на границите през 2015 г., нито е взела одобрение от парламента, както се изисква от закона. Накратко, тя е нарушила закона и не само германския, защото освен границите на Германия, тя отвори и границите на ЕС. В последствие г-жа Меркел направи още по-голяма грешка, като накара раболепната и неизбрана от гражданите Европейска комисия да принуди източноевропейските народи да приемат мигрантите – нещо, което те не желаеха и което се възприема като германски диктат. Тази сериозна простъпка едва ли ще бъде заметена под килима, тъй като две от партиите, влезли в Бундестага (Свободната демократическа партия и Алтернатива за Германия) настояват за парламентарно разследване.

 

Това не е единствената голяма политическа грешка на Меркел. След като убеди партията си да удължи живота на германските атомни електроцентрали през ноември 2010 г., през юни 2011 г. тя се обърна на 180 градуса и разпореди те да бъдат затворени до 2022 г. поради абсурдното предположение, че Германия може да претърпи катастрофално земетресение и цунами, подобно на Япония. Зад това прибързано решение нямаше нито научна, нито икономическа обосновка. Междувременно един от данъците, които тя наложи върху ядрената индустрия, вече бе обявен за противоконституционен от най-висшия съд на Германия.

 

Загубата на ядрената енергетика ще отнеме десетилетия в съдилищата, но това е нищо в сравнение с ентусиазираната подкрепа, която Меркел предостави за преминаването изцяло към възобновяема енергия в Германия, страна, която не е благословена с изобилие от слънце и вятър. Този акт я превърна в еталон на международната екологична добродетел в очите на левите екологични клакьори. Вече е ясно, че т.нар. Energiewende е рецепта за бедствие, при това изключително скъпа. Първият резултат е, че бе провалено постигането на целите не само на германската, но и на общата борба срещу глобалното затопляне в ЕС. Официално обещаното намаление на емисиите на парникови газове с 40% до 2020 г. вече е забравено, както и директивата в Брюксел да доставя 18% от енергията си от възобновяеми източници. Не е трудно да се разбере защо се случи така. Постигнатият досега напредък в Германия се дължи на огромните субсидии за ВИЕ, плащани от гражданите, като те са особено непропорционални за бедните, които отделят за тях смазващо голям процент от доходите си. Фрау Меркел е заета и със защитата на нелоялната немска автомобилна индустрия в катастрофалния скандал за измами Дизелгейт, който все още би могъл да съсипе тази жизненоважна немска индустрия.

 

Photo: Reuters

Photo: Reuters

Междувременно, глупавите мигрантски политики на Меркел предизвикват трусове в германското общество, както и се предвиждаше. Престъпленията, извършени от мигранти, повечето от които от сексуален характер, се увеличиха с 52,7% през 2016 г. в сравнение с 2015 г., въпреки усилията на правителството да ги крие от обществото. Само през първите шест месеца на 2017 г. Берлин е издал 230000 визи за членове на семействата на мигрантите, и се очаква да издаде още 390000. Нещо повече, едно скорошно проучване на фондация Pew показва, че не повече от 3% от мигрантите са изпратени обратно, а шефът на Европейската комисия, Жан-Клод Юнкер, твърди, че 720000 или почти три четвърти са получили убежище, въпреки че малцина от тях са били преследвани. Официалните германски данни показват, че до 2020 г. правителството ще похарчи 93,6 млрд. евро за благосъстоянието на мигрантите, доказвайки още веднъж колко мъдър е бил Милтън Фридман, който отдавна предупреди, че отворените граници и социалната система не са добра комбинация. Високата икономическа цена може да не е най-лошото. Координаторът на ЕС за борба с тероризма, Жил де Керхов, заяви в неотдавнашно интервю, че 50000 джихадисти са влезли в Европа под прикритието на мигранти.

 

Така че, какво толкова постигна г-жа Меркел, така че да спечели тази голяма любов на германските гласоподаватели? Вероятно ни е нужен експерт по немската масова психология, за да отговорим на този въпрос, но ето някои красноречиви факти. По време на дванадесетгодишното си управление, канцлерът Меркел насочи Християндемократическия съюз (CDU) рязко наляво и управлява страната по начин, който  не я отличава от социалистическите и коалиционни партньори. Това вероятно обяснява възхода на популистката десница, Алтернатива за Германия (AfD). Легендарният баварски политик, Франц-Йозеф Щраус, веднъж каза, че консерваторите никога не трябва да позволяват съществуването на легитимна партия вдясно от тях, ако искат да останат на власт. Меркел вече е направила това и рано или късно ще понесе последствията.

 

Освен това германският политически пейзаж е пълен с партии (SPD, Зелени, Die Linke), които са открито проруски и антиамерикански, в ярък контраст с Източна Европа. Всъщност германските медии са толкова явно антиамерикански, че стигнаха дотам да направят сравнение с нацистката пропаганда от миналото. Самата Меркел се присъедини към Путин по ключовите въпроси за европейската енергийна независимост от Русия и „Северен поток” 2 – проект, който тя лицемерно нарича „търговски”. Тази нова и нарастваща разломна линия между Германия и Източна Европа може да бъде реална заплаха за НАТО, както и фактът, че Германия отказва да засили сериозно своите отбранителни способности.

 

Но да погледнем нещата и от положителната страна, Германия процъфтява и се радва на огромен излишък спрямо всичките си партньори в ЕС. Тези взаимоотношения с полза само за единия партньор, възникнаха с въвеждането на еврото и няма да измине много време, преди партньорите от еврозоната да осъзнаят това и да поискат промяна.

 

От Алекс Алексиев

Едно мнение по „Пировата победа на Ангела Меркел

  1. Pingback: Milana Travis

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар