През 2016 г. беше шокиращ резултата от референдума „Брексит“, който накара пазарите да се движат по различен начин. Много малко участници на пазара очакваха мнозинството от гласоподавателите в Обединеното кралство да гласуват, за напускане на Европейския съюз, но въпреки това, нещата се случиха. Новината за победа на Брексит беше като да чуем, че семейна двойка, която добре познаваме внезапно е решила да се разведе.

 

Изборът на Доналд Тръмп като четиридесет и петият президент на Съединените щати беше следващия шок за пазарите, тъй като той бе смятан за огромен недостатък в президентската надпревара миналия ноември. Но победата на Брексит и президента Тръмп беше знак за света, че избирателите отхвърлят статуквото. Докато през 2016 г. предизвикателствата пред съществуващите норми са успешни, то през 2017 г. сме свидетели на обръщане на тенденциите. Гласоподавателите във Франция избраха твърдо да останат член на ЕС, избирайки Емануел Макрон, за президент. Германският канцлер Меркел от неделя е с четвърти мандат.

 

Европа е с тенденция към уравновесяване след гласуването на Брексит, което имаше огромно влияние върху пазарите през 2016 г. ЕЦБ и ЕС с вятъра зад платната си, особено когато става дума за политически победи и за подобряване на пейзажа на икономиката, вероятно ще оформят допълнителна стабилност през следващите месеци. Германските избори може би са черешката на тортата в лагера на ЕС и биха могли да ускорят плановете на Европейската централна банка да се върнат към нормализиране на паричната политика по-скоро от очакваното. В днешно време има смисъл да се държат под око процесите в Европа, тъй като би могло да се види, че следващите големи пазарни новини, ще идват именно от стария континент.

 

Предстоящата седмица германските избори ще бъдат в огледалото за обратно виждане на пазарите. Ангела Меркел е с четвърти мандат. В края на 2016 г. бъдещето на Европейския съюз, както и еврото, се съмняваха, тъй като комбинацията от Брекзит и избирането на анти-глобалист като президента на Съединените щати изглеждаха като начало на тенденция, която ще постави националистически кандидати да управляват в демокрациите по света. Но победата на един про-ЕС лидер в Холандия и победата на Емануел Макрон във Франция обърнаха тенденцията. В неделя (24 септември) германските избори бяха последната неуспешна стъпка през 2017 г., да запазят тенденцията от 2016 г.  Германците със своя вот заздравиха бъдещето на Съюза в Европа, без Обединеното кралство, и осигуриха допълнителна подкрепа за еврото срещу другите световни валути.

 

Реакцията на коляно срещу победата на Меркел вероятно ще доведе до по-високи стойности на еврото спрямо долара, но времето ще покаже дали ширещите се вече слухове за подобен ефект фактически ще окаже влияние върху пазарите.

 

Еврото изглежда вече, че е завършило по-голямата част от 50-процентната си корекция на преместването от последните три години, а следващата стъпка нагоре или надолу е в ръцете на Марио Драги и Европейската централна банка.

 

Какво иска Путин?

 

Путин в крайна сметка изглежда, като че ли иска да направи нещо голямо със Съединените щати, което би му позволило да има свобода на действие в бившия Съветски съюз и бившия Източен блок. Това, което би искал, е завръщане към сферата на влияние от деветнадесети век, където Русия отново е доминираща сила в Източна Европа и Централна Азия. Тъжно звучи, нали?

 

Снимка: Wikimedia Commons

Снимка: Wikimedia Commons

 

Постигането на тази цел би изисквало премахването на западните санкции, наложени на Русия в отговор на анексирането на Крим, както и на допълнителните санкции, наложени на Кремъл от американския Сенат за намеса на Русия в американските избори.

 

В Украйна, идеята на Путин за победа зависи от това, дали териториалните му успехи са постоянни: В краткосрочен план запазването на статуквото е победа за Путин. В дългосрочен план той иска да върне Украйна обратно в орбитата на Кремъл.

 

В Сирия той би искал да гарантира влиянието на Русия, а в Северна Корея иска сядайки на масата да преговаря за прекратяване на продължаващата ядрена криза…

 

„Справяне” с Русия

 

Президентът Тръмп, защитавайки тезата от предизборната си кампания, „Америка на първо място” един такъв подход може да се определи и като високорискова стратегия и потенциална рецепта за нестабилност в Европа, но не само. Ако Щатите наистина се оттеглят и демонстрират само хладен ангажимент към своите съюзници и партньори по света – военно, икономически и политически – други участници, ще направят всичко възможно да навлезнат в „освободените” пространства. Тези други участници, като Русия и Китай например – са държави, които не играят по същите правила като Съединените щати и демократичните им съюзници и партньори.

 

Освен всичко друго, Тръмп трябва да убеди Путин, че Русия може да бъде велика сила, ако се върне в редиците и играе според правилата, които помогна да се създадат след края на Втората световна война.

 

По отношение на Украйна Тръмп трябва да призове Русия да спазва условията на минските споразумения; за Сирия, той трябва да търси сътрудничество с Русия, като същевременно изясни, че Съединените щати не подкрепят позицията на Москва, че Асад не може да остане безкрайно на власт. Необходимо е да има и дискусия относно стратегическата стабилност и контрола върху въоръженията между САЩ и Русия. От президента Тръмп се очаква да покаже, че вярва в съществуващите аспекти на руската военна модернизация и доктрина, които обаче са увеличили риска от погрешна преценка и нестабилност в Европа. Да признае, че това се дължи на притесненията на Русия за собствената сигурност и че трябва да започне диалог за стратегическа стабилност между двете държави.

 

От Васко Начев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар