Фото: dyvys.info

Фото: dyvys.info

 

„Аз предпочитам в Русия хаос и гражданска война пред тенденцията за съединението ѝ отново в единна, централизирана, силна  държава.”

Хенри Кисинджър

 

Не само много редови граждани, което на фона на традиционното и като че ли все по-ускорено масовизиращо се българско русофилство е разбираемо – и политици, и държавници апелират напоследък да не участваме в международните санкции срещу Русия. Доводите на подобни апели са разнородни – политически, икономически, че и морални. Речникът на техните застъпници възкреси вербални реликви с вековна давност – от общото за двата народа православно християнство през сродилия ни отвеки веков довеки веков славянски ген, та чак до провъзгласяването на руснаците за братя-освободители и спасители, наши защитници от неведоми външни, че и вътрешни врагове.

 

Зад подобни етикети не стои реално съдържание – една огромна безсъдържателност, една необятна кухина стои. Въпреки това обаче в тях вярват милиони. Една вяра, която, доколкото противоречи и на историческата фактология, и на актуалните дадености, аз с чиста съвест бих окачествил като сляпа. Слепота е и последователността, с която тези герои на деня преследват премахване на санкциите срещу Русия. В санкциите русофилите ни виждат преграда между две страни, които те считат за братски. Премахването на санкциите обаче е за българските приятели на Москва само елемент от пъзела, тактика, чиято стратегическа, крайна цел е всестранното ни сродяване с Кремъл. А когато не тази слепота е психологическият двигател на русифицирането ни, в негов мотив се превръща користта. Става дума за онези демагози, които ден след ден пред очите ни осребряват русофилството си във власт и пари. Кремъл има вековни традиции и в конспиративните практики на чужда земя, и в задграничната подривна дейност, и в купуването, продаването и препродаването на политици, държавници, че и на цели институции. Всички тези прийоми са част от антуража на КГБ, а като кагебист от кариерата, работил години наред за репресивния съветски апарат и в родината си, и на чужда земя, днешният руски президент ги владее виртуозно.

 

Преди всичко трябва да отбележим, че тези санкции не са приумица, не са хрумка на някакъв високопоставен разбеснял се американски или европейски русофоб. Икономическите и политически санкции не обслужват никого: не само държавите, към които те са адресирани – и държавите,  които ги налагат, страдат от тях. Санкциите са крайна мярка. В случая чрез нея евроатлантическата общност цели да възпре или поне да ограничи експанзията на Кремъл срещу чужди страни и народи. Безобразията на Кремъл и в Абхазия, и в Южна Осетия, и в Източна Украйна, и в Крим, както и провалът на многократните опити на западната дипломация да се противопостави на териториалните агресии на Русия по ненасилствен, по дипломатически път, доведе до необходимостта от единодушно наложените санкции. Които са отговорът, който най-проспериращите, най-цивилизованите американски и европейски държави дадоха на разрастващия се руски империализъм. Чиито попълзновения по силата на една злокобна вековна традиция са насочени не на последно място и срещу нашата национална независимост. На фона на това обстоятелство стават непонятни и дори опасни резервите на българската държава спрямо санкциите. Кремъл никога не ни е щадял – няма защо да го щадим и ние. Говоря не за мъст и възмездие – говоря за превенция. Защото няма и съмнение, че наложените санкции ще изиграят и за нас, българите, и за всички народи от бившата Съветска империя, към които днешна Русия предявява нарастващи аспирации, превантивната си функция. Така че икономическите и политически санкции обслужват евроатлантическата общност само индиректно, докато нас ни обслужват директно – най-насъщно необходими са те на нас, българите, най-голяма полза от тях имат малки и беззащитни народи като нашия или прибалтийските републики, да речем. Доколкото икономическият пакет санкции засяга пряко най-крупните руски олигарси и олигархични обръчи, преплетени до неузнаваемост с държавната власт, а политическият пакет – високопоставени руски политици и държавници, предприетите от световната демократична общност мерки несъмнено оказват своето отрезвяващо въздействие върху руския политически и икономически елит. Дали тези мерки, които, повтарям, Западът се видя принуден да предприеме, ще сложат край на кремълските имперски попълзновения, не е сигурно, сигурно е обаче, че отсъствието на подобни стъпки, бездействието на Запада би насърчило агресията на агресора. Така че, погледнато отвсякъде, санкциите са недвусмислен знак от нашите нови евроатлантически съюзници, че не сме забравени и изоставени – знак за солидарност с нашите изконни национални интереси. Това е основание да подкрепим санкциите и да се придържаме стриктно към тях. Колкото и сериозно да е, посоченото основание не е единствено. Думата ми е, че от години ние сме членове на Нато и на ЕС и като такива нямаме нито моралното, нито формалното право на самостоятелни, сепаратни външнополитически решения. Всяка наша стъпка на международния подиум трябва да бъде съгласувана, предприета в синхрон с нашите нови съюзници. И това желязно правило не търпи изключения – само чрез него Алиансът придобива смисъл, само в единен, колективен подход той може да изпълнява трудните си задачи по охрана на демокрацията. Която вече е не само европейска и американска, а и наша, национална. И която за съжаление и днес се налага да бъде опазвана от нейния вековен враг – Русия. При това опазвана, отново за съжаление, не само от външни агресори, а и от вътрешни русофили. С които родното политическо пространство е пренаселено във всичките си етажи – от редовото гражданство, та чак до президентските чертози.

 

От Димитър Бочев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар