Статията беше публикувана за пръв път във faktor.bg на 4/11/2017

 

Нарастващите руски военни способности по Източния фланг на НАТО – предизвикателство за националната и съюзната сигурност

 

Михаил Найденов

 

Русия днес води реваншистка политика на възстановяване на сферите на влияние на бившия СССР. Това става за сметка на бивши съветски републики и държави от Централна и Източна Европа, включително и България. Руските действия представляват открито предизвикателство за националната и съюзната сигурност.

 

За да реализира целта си да възстанови сферите на влияние на СССР, Москва модернизира въоръжените си сили като един от главните инструменти за реализация на стратегията й. Независимо, че все още Русия е зависима от голяма част от унаследените съветски платформи, Москва модернизира военната си стратегия, доктрини и тактики, като включва и асиметричните средства, включително кибератаки и индиректно въздействие, посочва  доклад на американската Агенция за военно разузнаване. Русия изгражда нови способности на въоръжените си сили, които да й позволят да проектира сила далеч отвъд границите на страната. Москва продължава да модернизира ядрените си сили и развива високоточни конвенционални оръжейни системи с далечен обсег.

 

Фокусът на вниманието на Москва в Европа днес е насочен главно към Източния фланг на НАТО – от Балтийско до Черно море. Освен това Русия, чрез намесата си в Сирия, разширява влиянието си и в източната част на Средиземно море.

 

Що се отнася до Балтийско и Черно море, укрепването на руския военен потенциал там цели да осигури на Москва възможност да възпрепятства достъпа на сили на НАТО до тези региони в случай на криза или война (способности да възпрепятства достъпа на сили на Алианса до театъра на военните действия, познато като A2/AD – Anti-Access/Area Denial). Това е особено неблагоприятно развитие за Алианса в случай, че се налага оказване на помощ на съюзник по силата на чл. 5 от Северноатлантическия договор.

 

1

 

Русия изгражда нови и възстановява съществуващи стари способности на въоръжените си сили. Паралелно с това тя води хибридна война срещу държавите от НАТО, особено тези по Източния фланг, както и срещу други страни от Източна Европа, които не са част от Алианса, особено Украйна. Вместо терминът хибридна война руската военна мисъл използва „нелинейна война“, като същността на това разбиране е обяснено от Началника на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация армейски генерал Валерий Герасимов. Терминът „нелинейна война“ се появява в разказ на Владислав Сурков, един от най-близките съветници на Владимир Путин, публикувал под псевдонима Натан Дубовицкий, дни преди незаконното анексиране на Крим през 2014 г. Според автора в „нелинейната война“ всеки воюва против всеки и няма среден път. Има само победа или смърт.

 

Войната в Грузия през 2008 г., в която руската армия понесе загуби и показа видими слабости (особено при системата за командване и управление на войските и силите, пропуски в бойната подготовка, повреди в техниката – около 60-70% от руските танкове и бронирани машини претърпяха аварии през първите пет дни на войната), Русия извлече своите поуки от практиката и започна интензивна програма за модернизация на въоръжените си сили. Операцията по незаконното анексиране на Крим и дестабилизацията на Украйна демонстрира значително подобрените руски военни способности за действие и новите хибридни начини за водене на война за постигане на поставените стратегически цели.

 

Според Офиса на Върховния комисар на ООН за бежанците от средата на 2014 г. до сега конфликтът в Украйна е отнел живота на над 10 000 души, близо 25 000 са ранените,  а около 1.6 млн. украинци са принудени да напуснат домовете си.

 

След войната срещу Грузия през 2008 г. Москва стартира мащабна програма за реформи във въоръжените си сили и за тяхната модернизация. До 2016 г. разходите на Русия за отбрана почти се удвоиха, като достигнаха  около 70 млрд. долара годишно. Руският военен бюджет е трети по големина в света след тези на САЩ и Китай. През 2016 г. страната отдели 5.3% от своя БВП за отбрана, което е най-високото равнище след 1990 г.

 

На 31.12.2010 г. президентът на Руската федерация одобри амбициозна Държавна програма за въоръжаване за периода 2011-2020 г., която предвижда доставка на въоръжение и техника, вкл. и средства за научни изследвания. Целта е делът на съвременното въоръжение в руските въоръжени сили да се увеличи от 15% през 2010 г. на 70% през 2020 г. За финансовата стойност на цялата програма има различни данни, вариращи от 360 до 680 млрд. долара. Надеждите на руската страна са, че до края на 2017 г. съвременното въоръжение и техника в руските въоръжени сили ще бъде не по-малко от 60% за силите с постоянна бойна готовност. Руското военно ръководство счита, че ако този процент е по-малък от 50, тогава положението е проблематично.

 

Предвижда се да бъде утвърдена нова Държавна програма за въоръжаване 2018-2025 г., която да надгради върху постигнатото от настоящата. Новата програма е фокусирана върху развитието на стратегическите ядрени сили, развитие на високоточните оръжия, разузнавателно-информационното осигуряване, космически сили, системи за навигация, безпилотни летателни апарати и роботика. Очакванията са до 2025–2026 г. да се появят „съвършено нови видове оръжия, които да внесат сериозни изменения в стратегията и тактиката на въоръжената борба“.

 

От Арктика до източната част на Средиземно море Русия изгражда значително военно присъствие, което ще й позволи да контролира регионите и да възпрепятства достъпа на сили на НАТО (A2/AD). Арктика, като регион богат на природни ресурси, също е обект на руската експанзия, като Москва отново отваря свои стари военни бази.

 

Русия значително увеличи военното си присъствие в анклава Калининград, разположен между Полша и Литва, който се счита за най-милитаризираната зона в Европа днес. Оценките са, че над 30000 руски военнослужещи са разположени там, заедно с танкове, бронирани машини и ракети, включително и такива, които могат да носят ядрени бойни глави (ракети Искандер-М) и застрашават сигурността на съседните държави от НАТО и други страни от региона.

 

Нарастването на руския военен потенциал в Западния военен окръг е осезаемо. След началото на войната в Украйна, Русия разположи допълнителни сили в близост до границата с тази държава. Москва обяви през 2016 г. изграждането на три нови дивизии по югозападното направление, в близост до Украйна.

 

2

 

Активно се изгражда и руският военен потенциал по южното направление. След незаконното анексиране на Крим през 2014 г. Русия стартира усилена милитаризация на полуострова, което ще й позволи да стане в перспектива доминираща военна сила в Черно море. Москва възстановява стари съветски бази и открива нови. Русия разположи в Крим 30 000 военнослужещи, над 100 бойни самолета и над 50 бойни хеликоптера и радарни системи.

 

Москва разположи в Крим и най-съвременния действащ сега руски зенитно-ракетен комплекс С-400 „Триумф“, с обсег от 400 км., както и мобилен брегови ракетен комплекс „Бастион П“, с обсег от 350 до 450 км, който може да поразява морски и наземни цели. Москва разполага в региона също така и с многоцелеви крилати ракети „Калибър“, като техният обсег на действие достига до 2500 км. Ракетите „Калибър“ са разположени предимно на подводници и кораби. Могат да поразяват наземни цели, кораби и подводници. Държавите от НАТО от региона попадат в техния обсег.

 

flot

 

Интензивното изграждане на руския Черноморски боен флот води до постепенно и трудно обратимо изменяне на военностратегическия баланс в региона в полза на Москва. Това ще позволи на Русия не само да ограничи достъпа на НАТО до Черно море, но и да проектира военноморска сила извън него, главно към Източното Средиземноморие. Понастоящем в руския черноморски флот има на въоръжение около 45 бойни кораба и седем подводници, които са базирани основно в Севастопол (Крим) и Новоросийск. Това съставлява на близо 21% от всичките руски бойни кораби и една десета от подводниците на страната. Освен модернизираните стари кораби, които се очаква да останат в оперативна готовност, Москва с ускорени темпове се превъоръжава с нови бойни кораби и подводници. До 2020 г. Москва планира да има в Черно море допълнително на въоръжение:

  1. 1. Шест многоцелеви фрегати клас „Адмирал Григорович“;
  2. 2. Една-две многоцелеви фрегати клас „Адмирал Горшков“ за далечно плаване (“blue water”);
  3. 3. Една или две фрегати клас „Ястреб“;
  4. 4. Шест модерни подводници клас „Варшавянка“, проект 636.3, в НАТО познати като клас „Improved kilo“. Известни са, че са едни от най-безшумните в света и са наречени „тихите убийци“;
  5. 5. Един или два десантни кораба амфибии клас „Иван Грен“;
  6. 6. До четири ракетни корвети;

В допълнение по южното направление, Руската федерация също така има хиляди военнослужещи в окупираните части на Източна Украйна, Молдова и Грузия. Освен това в Армения има и около 5500 руски военнослужещи.

 

Русия разширява и военното си присъствие в Сирия, като по този начин оспорва позициите на НАТО в Източното Средиземноморие като важен геостратегически регион. В Сирия Русия използва и крилати ракети „Калибър“, изстреляни от морски плавателни съдове от Каспийско море.

 

През последните години руските военновъздушни сили провеждат полети по границите на или във въздушното пространство на държави от НАТО, особено тези по Източния фланг, вкл. и България. Зачестиха случаите, в които самолети на държави от НАТО, охраняващи въздушното пространство на трите балтийски държави, в изпълнение на мисията по air policing прихващат руски военни самолети. Нарасналите руски провокации към въздушното пространство на Литва, Латвия и Естония наложи увеличаване на разположените там сили на държави от НАТО за изпълнение на air policing. Това, на свой ред, увеличи и годишните разходи, които всяка една от трите страни поема за изпълнение на тази мисия от съюзни държави – от около един милион евро годишно преди анексирането на Крим до около три милиона евро за 2015 г.

 

Руски бойни самолети също така летят опасно близо и провокативно до кораби и самолети на НАТО, вкл. и в Черно море. В Прибалтика руски самолети летят с изключени транспондери и застрашават сигурността на гражданската авиация.

 

На фона на нарастващите руски военни способности по нейните западни граници, предвид военната й активност от Арктика до източната част на Средиземно море, следва да се отчита, че Русия през последните години разшири мащаба и обхвата на военните си учения. Москва демонстрира способност за провеждане на мащабни и внезапни военни учения (snap exercises), като може да мобилизира и придвижва големи военни формирования на големи разстояния за кратко време. Такива учения се провеждат при недостатъчна прозрачност. Дни преди нахлуването в суверенна Украйна през 2014 г. такова руско военно учение със 150 000 души беше проведено в близост до границата. С основание може да се твърди, че провеждането на такива учения може да бъде използвано като прикритие на подготовка за предстоящи агресивни действия.

 

Следва да се отбележи, че на фона на подготовката и провеждането на най-мащабното руско военно учение за 2017 г. “Запад” през септември (14-20) на територията на Русия и Беларус, което фокусира вниманието на държаните от НАТО и последващия анализ на поуките от него, продължи военната активност на Северния и Балтийския флотове със серия учения и дейности преди и непосредствено след „Запад“ 2017. Списък може да се види  тук. Тези учения, заедно с дейностите в рамките на „Запад“ 2017, демонстрират укрепването на руските способности за възпрепятстване на достъпа на НАТО до театъра на бойните действия (гореспоменатите A2/AD). Освен това през годината в Западния военен окръг са проведени десетки учения с различен мащаб, включващи видовете въоръжени сили, които тестват мобилността, бойната готовност, способността за мобилизация и предно разполагане. Активността на въоръжените сили в Западния военен окръг е свързана, в една или друга степен, със сценариите, отработвани в рамките на учението „Запад“.

 

Предвид всичко това, следва да се вземе предвид, че Русия разглежда в стратегическите си документи НАТО като „основна външна военна опасност“. За разлика от Алианса, който не назовава никъде в официалните си документи Русия като заплаха. Военната доктрина на Руската федерация, утвърдена от президента на 26.12.2014, посочва като „основна външна военна опасност“ за страната „нарастването на силовия потенциал на НАТО и поемането [от Алианса] на глобални функции“, заедно с „приближаването на военната инфраструктура на страните-членки на НАТО до границите на Руската федерация, вкл. чрез по-нататъшното разширяване“. В утвърдената на 31.12.2015 г. от президента Стратегия за национална сигурност на Руската федерация тези положения се потвърждават. Те се определят като „създаващи заплаха за националната сигурност“ на Русия, а към списъка се добавя и „активизацията на военните дейности“ на страните-членки на НАТО. Утвърдената от президента на 30.11.2016 г. Концепция за външна политика на Руската федерация посочва, че Москва се „отнася негативно към разширяването на НАТО, приближаването на военната инфраструктура на Алианса към руските граници и нарастването на неговата военна активност в пригранични на Русия региони“.

 

Предвид всичко това, крайно време е в България на ниво държавни институции да бъде отчитана по-адекватно потенциалната опасност, която създава за националната и съюзната сигурност нарастването на руския военен потенциал от Арктика до Средиземно море, особено нарушаването на стратегическия баланс на силите в Черно море в полза на Руската федерация. Обективните констатации за Русия в Доклада за състоянието на националната сигурност на Република България за 2016 г. са стъпка в правилната посока, макар че все още на равнище държавни институции не се прави достатъчно за укрепването на националната отбрана като част от колективната, както и за разширяването на стабилизиращото присъствие на НАТО в Черно море. По последния въпрос към момента руското подривно въздействие, включително и върху българската отбрана, продължава да възпрепятства провеждането на адекватна национална политика на България като държава, способна да защитава интересите си като  надежден и силен съюзник в НАТО.

 

Ускорената модернизация на въоръжените сили на Руската федерация, особено на Черноморския й боен флот, следва да се разглежда не като изолирано явление. Това се случва в контекста и подпомага реализацията на провежданата от Владимир Путин политика на възстановяването на сферите на влияние на бившия СССР. Тук трябва да се вземат предвид и хибридните въздействия, инициирани от страна на Русия към страните от НАТО, включително и към България. Крайно време е това да бъде добре разбрано и осмислено на стратегическо политическо ниво в държавата.

 

Затова България трябва в най-кратки срокове да модернизира своите въоръжени сили, като осъществи приоритетните проекти за придобиване на нови оперативно съвместими със силите на останалите държави от НАТО способности и за трите вида въоръжени сили. Заедно с това трябва в най-кратки срокове България да се освободи от унаследеното старо съветско въоръжение и техника, поддържането на което продължава да изразходва ценни ресурси.

 

Предвид реваншистката политика на Русия, следваните от нея стратегически цели и факта, че тя разглежда НАТО като „основна външна военна опасност“, няма никаква здрава логика в това България да продължава да разчита и занапред на Москва за ремонта и поддръжката на унаследеното старо съветско въоръжение и техника. Настояването България да продължи да е зависима от Русия за ремонта на старите съветски системи и за в бъдеще е противно на националните ни интереси като независима държава, член на НАТО и ЕС.

 

Докато остава на въоръжение у нас старата съветската техника, за което продължава да се плаща висока цена, Москва разполага със силен лост за оказване на въздействие върху българската отбранителна политика. Значителните трансфери на финансови средства към Русия за ремонта и поддръжката на остарелите съветски платформи би могло да създаде достатъчно силни местни интереси, които да са насочени в посока не само към възможно най-дългото запазване на въоръжение на старата съветска техника, но също така и към лансирането на политически решения, които са благоприятни за руските интереси или най-малкото на такива, които не им противоречат. Следователно, поддържането на съветското въоръжение и техника може да се разглежда в един момент и като заплаха за националната сигурност.

 

Превъоръжаването трябва да се осъществява все повече чрез реализацията на съвместни проекти със съюзни държави от Алианса за придобиване и поддържане на способности, с максимално широко използване на потенциала на агенциите на НАТО и ЕС. Това ще позволи споделяне на финансовата тежест със съюзни държави и следователно с по-малко похарчени от България средства да се получат повече реални способности.

 

Не на последно място, крайно необходимо е и засилване да присъствието на НАТО в региона, включително и чрез създаване на многонационални формирования (сухопътни, военновъздушни и военноморски) на Алианса на наша територия и разполагане на съюзна бойна техника и изграждане на необходимата инфраструктура в България. Това ще допълни нашите отбранителни способности и ще спомогне за повишаване на подготовката и оперативната съвместимост на българските въоръжени сили.

 

Днес единственото решение на предизвикателствата на съвременната стратегическа среда е изграждането на силна българска отбрана в рамките на един по-силен и адаптиран към новите рискове и заплахи Алианс.

 

От Михаил Найденов

 


Изразените в този материал позиции ангажират единствено и само автора и не следва да се тълкуват като представляващи официалната политика или позицията на Министерството на отбраната на Република България или на българското правителство.

This entry was posted in Регионът by Михаил Найденов.

За Михаил Найденов

Михаил Найденов е експерт по отбрана и международна сигурност. Член е на Атлантическия съвет на България. Михаил Найденов работи в дирекция „Отбранителна политика” на Министерството на отбраната от 2001 г. до момента. Специалист е в областта на формулирането и реализирането на отбранителната политика, анализи и провеждане на Стратегически прегледи на отбраната/Прегледи на структурата на въоръжените сили.

Едно мнение по „ГОТВИ ЛИ СЕ РУСИЯ ЗА НОВА ВОЙНА?

  1. Имперското мислене и действие започна, когато цените на нефта скочиха до небесата. По елциново време го бяха докарали до изуй гащи. Сега се задава подобна ситуация. Явно плановете ще трябва сериозно да се „преработят“. Причината е една-лесните пари свършиха, а и войната в Сирия гълта като ненаситна ламя. След Нова година идват и новите санкции към „приятелите“ на Путлер. Как ще реагират-един Господ знае. Дано разумът надделее.

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар