Прочетено:3631
neofit_stefan

  На 1 август 2017 г. сред официални церемонии и тържествени декларации правителствата на България и Македония подписаха Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете държави. Българската общественост приветства този договор като отварящ нова страница в отношенията между двете страни. Една от най-важните за двустранните отношения клаузи е, че България ще споделя опит, ще подкрепя и подпомага присъединяването на Македония към Европейския съюз и НАТО.  Договорът обаче все още не е ратифициран от парламентите и не е влязъл в сила.   Задаването на този актуален политически контекст е важно за разбирането в цялост на политическите аспекти на проблема с каноничното признаване на Македонската православна църква (МПЦ). Първоначално обявената през 1959 г. църковна автономия на МПЦ – в рамките на и призната от Сръбската православна църква (СПЦ) – е политически

This entry was posted in България, Регионът and tagged , , , , , , by Atanas Slavov.

За Atanas Slavov

Атанас Славов е юрист - конституционалист, преподавател по публичноправни науки в катедра „Публична администрация“ на СУ„Св. Климент Охридски”. От 2016 г. е доктор по право на Университета на Глазгоу (православна политическа теология и демократична консолидация) и доктор по конституционно право на СУ (2009). Специализирал е в различни американски и европейски академични институции. Неговите изследователски интереси и публикации са насочени към конституционното право и теория, пряката демокрация и гражданското участие, политическата теология, правото и религията. Съветник по конституционни въпроси на министъра на правосъдието (2014-2015), съветник по законодателни въпроси в Министерския съвет на вицепремиера и министър на вътрешните работи (2016), конституционен експерт в Съвета по законодателството на Министерство на правосъдието (2012-2014), правен съветник в неправителствения сектор. Автор на монографиите „Гражданското участие в конституционната демокрация“ (2017) и „Върховенството на конституцията. Същност и гаранции“ (2010). Член на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България, последователно член на Управителния съвет и на Настоятелството на Института за пряка демокрация, член на Българската асоциация по политически науки и други неправителствени организации.