Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 25/11/2017.

 

merkel

 

Неуспехът на германския канцлер Ангела Меркел да формира коалиционно правителство през четвъртия си мандат, за първи път доведе до спекулации за възможния и близък край като дългогодишна и привидно незаменима част от германската и европейската политика. Граничещото с обожание уважение към „мама Меркел” в европейската мейнстрийм преса е толкова голямо, че малцина си дават труда да направят критична оценка на нейните политики и без резервации се приемат уверенията и, че ще „гарантира, че страната й продължава да бъде управлявана добре”. Въпреки това, има неоспорими доказателства, че нейната политика не е била нито много успешна, нито белязана с много „демокрация, свобода, уважение към върховенството на закона и човешкото достойнство” – все неща, които според нейните обвинения липсват в дневния ред на президента Тръмп. Това, разбира се, може да означава, че кралицата Ангела не е облечена, с всички последствия от това за политическото и бъдеще и за Германия, Европейския съюз и света.

 

Много критики могат да се отправят към повечето от нейните политики – от внезапното и решение да забрани ядрената индустрия само месеци след като разшири операциите и по законов път, през това, че свърза безмилостно съдбата на ЕС с тази на гръцките спасителни операции („краят на еврото е краят на Европа”), с подкрепата си за руските тръбопроводи и други. Но тъй като не можем да пишем безкрайно, ще се спрем на двете политики, на които тя е основният архитект и пропагандист: енергийният преход (Energiewende) и кризата с мигрантите.

 

Като германски министър на околната среда (1994-1998 г.) Меркел беше от ранните и ентусиазирани поддръжници на прехода към възобновяеми енергийни източници в страна, която не може да се похвали нито с много слънце, нито с много вятър, и се превърна в ключов организатор на Протокола от Киото. През 2005 г. когато за пръв път стана канцлер, Законът за възобновяемата енергия (EEG) беше в разгара си и неговите катастрофални последици не закъсняха. През 2017 г. германските домакинства платиха 30 цента на KWh, в сравнение с 9 цента в САЩ и 16 цента във Франция. Това доведе до изключването на електричеството на 300 000 германски семейства, които не са в състояние да платят сметките си. Голяма част от сметките им (6,88 цента) се състои от допълнителни такси за възобновяема енергия. Смята се, че за десет години средното немско домакинство ще плати 440 евро годишно за електроенергия и че до 2025 г. разходите за Energiewende ще нараснат рязко – до 520 милиарда евро, които ще бъдат възстановени отново от германския данъкоплатец. Въпреки тези огромни разходи, Германия продължава да разчита на лигнитни въглища, за да избегне прекъсвания на захранването и няма да може да изпълни обещанията си за емисиите на въглероден двуокис в следващите години. Нищо чудно, че виден бивш зелен изпълнителен директор нарича Energiewende „катастрофа”.

 

Колкото и лоши да бяха политиките за околната среда на Меркел, въздействието на миграционната политика е значително по-лошо, защото засяга много други държави. Това, което се случи в Европа, беше чисто и просто решение на Меркел, което засегна много страни. Фрау Меркел дори не си даде труда да се консултира със собствения си кабинет, да не говорим за властите на ЕС или съседните страни. Това беше абсолютно незачитане на установените парламентарни процедури в Бундестага. Толкова за върховенството на закона. Тук следва да напомня, че г-жа Меркел е канцлер на Германия, а не на Европа, въпреки че в този конкретен случай определено е действала в качеството си на предводител на ЕС. След това тя задълбочи грешката си, като поиска източноевропейските членове на ЕС да приемат квоти за мигранти, определени от Европейската комисия, т.е. от Берлин. Това постави началото на разширяващата се пропаст между Изтока и Запада в стария континент, която може да застраши ЕС дълго след като г-жа Меркел си отиде.

 

В Бон, Германия приключва един монументален зелен фест на празните обещания и както се очакваше, без нищо, което да се види като резултат. Но не се притеснявайте, казва левият либерален седмичник Zeit, „тъй като принципно нямаше никакви големи очаквания за това.” Но пък имаше и продължава да има много притеснения за обединената екологична група от 190 страни, ако се наложи да свалят зелените очила дори и за момент, не на последно място, защото паралелно с тези проблеми наблюдаваме пропадането на усилията за формиране на правителство на три немски партии, които имат съвсем малко общо помежду си. Тъй като самият канцлер Ангела Меркел им каза, че скоро няма да се сбогуват с омразната въглищна енергия в своята страна и че това не е на картите за близкото бъдеще, ако изобщо се случи някога. Тази декларация от световния шампион на възобновяемата енергия сигурно ги е наранила тежко, но още по-тежко ги е наранило това, което не им бе казано, а то е реалността, че този пожелателен немски експеримент се разпада пред очите ни и е много вероятно да предвещава гибелта на цялата възобновяема утопия.

 

От Алекс Алексиев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар