oil-rig-wheat-field

 

Ако попитате повечето хора, дори онези, които играят на стоковите пазари, коя е най-политическата суровина, която се търгува на фючърсната борса, обзалагам се, че най-често срещаният отговор ще бъде – суровия петрол. Повече от половината от световните запаси на петрол са в Близкия изток, политически най-турбулентния регион в света. Суровият нефт е суровина, която осигурява енергия по цялото земно кълбо.

 

Междувременно през изминалите десетилетия международният петролен картел ОПЕК се опитва да влияе на цената като контролира добиваните количества нефт, които идват от сондажите и стават достъпни за потребителите по света под формата на петролни продукти. През последните десетилетия видяхме примери за начина, по който водещите страни добиващи петрол се обединяват, за да намалят производството или пък, за да наводнят пазара. Понякога те  използват господстващото си  положение като мощно икономическо оръжие. Ето защо суровият петрол е силно политическа стока, но бих казал, че има и друга, още по-силна от него.

 

Пшеницата е основната съставка в това, което може би е най-важната храна на земята, хляба. Недостигът на пшеница през цялата човешка история е причинявала глад и политически катаклизми. Има толкова много примери от историята затова как недостигът на хляб е довел до въстания, които са съсипвали серия от правителства. Случилата се арабската пролет през 2010 г. започна като поредица от бунтове в Тунис и Египет заради недостига на зърно. Въпреки това през последните години наличните количества пшеница са били достатъчни, за да покрият търсенето в световен мащаб. Политиката, свързана с пшеницата изглежда се проявява по време на дефицит, но излишъкът означава достъпност и много пълни стомаси, което води до задоволство.

 

Арабската пролет през 2010 г. не беше резултат само на недоволството от по-високите цени на хляба в много от страните в Северна Африка. В Близкия изток негодуванието е от години. Въпреки това събитието, което даде начало на процеса на свалянето на правителствата в някои държави, беше скокът в цената на пшеницата. През 2008 г. фючърсите на пшеницата се покачиха на най-високото ниво от $ 13,345 за бушел, тъй като много от районите на производство в света страдаха от суша и опустошителни добиви.

 

През юни 2010 г. цената на пшеницата се приземи, достигайки нива от $4,26 на бушел тъй като условията за отглеждане се подобриха, но отне много време за възстановяване в годините след сушата. Последният път, когато станахме свидетели на скок в цената на зърното, беше през 2012 г., когато тогавашната суша стигна до Съединените щати и други райони с нарастващо население.

 

Цените на пшеницата отново запълзяха нагоре като през юли 2012 г. и достигнаха 9,4725 долара за бушел. Докато пшеницата не стигна нивата, наблюдавани през 2008 г., царевицата и соята регистрираха рекордни върхове същата тази година. Съединените щати са водещ световен производител на царевица и боб, но са само един от многото производители на пшеница в света.

 

Всъщност, 2017 е петата поредна година на добра реколта от пшеница. Когато става въпрос за изравняване на глобалното търсене и предлагане в световен мащаб, запасите се попълват и увеличават, а рекордното производство върви стъпка напред преди търсенето.

 

Русия е страна богата на минерални ресурси и втората по добив на суров петрол в света с над десет милиона барела на ден. Русия е важен играч на политически чувствителния пазар на суров нефт, но тя се превърна в лидер в добивите и на най-политическата стока в света – пшеницата.

 

Когато руснаците забраниха вноса на някои западни хранителни продукти вследствие на санкциите заради анексирането на Крим, те увеличиха местния добив на пшеница. Отличните условия за отглеждането й през последните години позволиха на руските фермери да реинвестират в по-добри семена и селскостопанско оборудване, и страната започна да заграбва пазарен дял в износа от други големи производители като Съединените щати, например. Днес около половината страни по света внасят руска пшеница. Някои от най-изявените купувачи са в Близкия изток, където Русия може да предложи по-ниски цени от традиционните доставчици от САЩ. По-евтино е да се превозва руска пшеница в Египет, Турция, Близкия изток и Северна Африка, тъй като времето за пътуване е по-кратко и  води до логистично предимство за руснаците в сравнение с товарите от Съединените щати.

 

През 2017 г. руските пратки с пшеница до Турция са се увеличили с повече от 40% в сравнение с нивата отпреди три години. Освен по-ниските цени на корабоплаването и свръхдобивът увеличи руските доставки.

 

През 2001 г. Русия е държала по-малко от 1% от световния пазар за износ на пшеница, но през 2017 г. нейният дял скача до около 18%. Руската пшеница често не отговаря на част от строгите изисквания за качество на някои страни. Въпреки това за вносители, чувствителни към цените, руснаците се превърнаха в източник задоволяващ нуждите от пшеница. Руснаците имат по-малко късмет в други селскостопански стоки, когато става въпрос за увеличаване на износа. На пазара на захар страната не е оборудвана за масов износ, тъй като не практикува доставките на предлаганата суровина в контейнери, което е предпочитаният метод за транспортиране на захар.

 

На пазара на царевица руснаците са забранили семената от ГМО, които правят добивите на тази култура по-изгодни в другите страни производителки. Що се отнася до износа на животински протеини, широко разпространената африканска чума по свинете в руските износни региони затрудни износа на свинско месо. Въпреки това Русия сега е най-големият износител в света, отнемайки всяка година все повече и повече от американския пазарен дял. И в Русия и в останалата част на света, 2017 са регистрирани свръхдобиви в производството на пшеница.

 

В ноемврийския си доклад за предлагането на земеделска продукция в света и оценка на търсенето Министерството на земеделието на САЩ (USDA) заявява за пазарите, че:

Запасите на пшеница в световен мащаб 2017/18 намаляват незначително заради съкращаване на първоначалните запаси, но се увеличават обемите на производство.  Глобалното производство е повишено с 0,8 милиона тона, което се дължи на ръст от 1,0 милион тона за Русия и увеличение от 0,5 милиона тона за ЕС при актуализираните резултати от реколтата. Частичното компенсиране е чрез намалението от 0,5 млн. тона за Пакистан. Износът е нараснал с 0,6 милиона тона. От САЩ и Русия с 0,7 милиона и съответно с 0,5 милиона. Австралийският износ е намален с 0,5 милиона. Глобалното използване се увеличава частично този месец. С намаляването на доставките и увеличаване на общото им използване крайните запаси се понижават с 0,6 милиона тона, но остават рекордни.

 

В доклада си USDA увеличиха руската продукция и докато намалиха крайните запаси с по-малко от увеличението на руското производство, акциите „остават рекордни“. Работата е там, че тази година има много пшеница, която отговаря на търсенето в света и няма вероятност от преврат или революция в цената на хляба. Все пак всяка година крие много неизвестни в търговията със зърнени култури и въпреки че руското влияние на пазара е нараснало, районите на отглеждане в страните не са имунизирани срещу бъдещи засушавания, болести по растенията или други проблеми, които биха могли да повлияят на добивите. Светът привикна към свръх добивите, а спомените за космическите цени на пшеницата през 2008 и 2012 г. са изчезнали в огледалото за обратно виждане на пазара.

 

През последните пет години, когато цената на зърното е ниска или бих казал по-ниска, потребителите са се превърнали в пасивни играчи и активът по хеджиране е намалял в сравнение с търсенето.

 

Увеличаване търсенето по демографски причини е постоянно на пазарите на пшеница и на всички зърнени и хранителни продукти.

 

Световното търсене на всички храни се увеличава заедно с населението. През 1960 г. на Земята има около три милиарда души и днес този брой е над 7,4 милиарда. В същото време стандартът на живот се подобрява по целия свят. Традиционната диета, базирана на ориз в Азия се променя, за да включва по-сложни протеини и зърнени храни. Докато технологичният напредък в земеделието и производството на растителни култури увеличава добивите, ръстът на населението и богатството водят всяка година до зависимост от свръх добивите. Видяхме какво може да направи една лоша реколта с цените през 2008 г. и 2012 г. и е въпрос само на време природните условия или болестите по растенията да доведат до лоша реколта, която ще вдигне цените нагоре. Данните за запасите от пшеница влияят върху цената през 2017 г., но търсенето на пшеница също е на рекордно равнище, както и на много други селскостопански стоки по пазарите.

 

Следващият път, когато получим лоша реколта в критична производствена област като Русия, Съединените щати или някоя от другите страни по света, които произвеждат всяка година маргиналния бушел за износ, внимавайте. Пшеницата е една от двете най-политически стоки в света и аз все още вярвам, че тя държи първото място, тъй като хлябът е необходимост, която има предимство пред повечето други, включително енергията и в частност петрола. Рекордните запаси от пшеница влияят на цените след прибирането на реколтата от 2017 г. Въпреки това, 2018 е на прага и не е задължително тя да бъде шестата поредна година на свръхдобив.

 

От Васко Начев

This entry was posted in Регионът and tagged , , by Васко Начев.

За Васко Начев

Работи като консултант по проучване и добив на нефт и газ в различни държави от Близкия Изток, Египет, Казахстан и последно в Индонезия. Автор е на множество статии и анализи отнасящи се до нефтения и газов сектор както у нас, така и в международен план.
В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар