Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 1/12/2017.

europa

 

Неспособността на Ангела Меркел и нейните предполагаеми партньори да формират правителство доведе до постоянни призиви, включително от самия канцлер, че това, от което Европа се нуждае сега, е силна Германия. Всъщност, безспорната германска сила и готовност съответно да демонстрира мускули е в основата на голяма част от неудовлетвореността, която Източна Европа понастоящем изпитва от ЕС. Доказателство за това е нарастващият разрив между Берлин и източните му съседи в ЕС по някои от въпросите, обсъждани от Меркел и нейните потенциални коалиционни партньори.

 

Да вземем например позицията на Меркел относно руския газопровод „Северен поток 2” – тя твърди, че това е чисто и просто търговски проект. За повечето източни съседи тези твърдения са проява на грубо немско лицемерие, с цел облагоприятстване на германския бизнес, като същевременно се улеснят монополистките усилия на Путин и „Газпром” за сметка на Източна Европа. Или желанието на Свободните демократи да дадат на Русия зелен светофар за анексирането на Крим, което подозрително звучи като апология на старата аксиома, че „правото е на силния”. Или неадекватното предложение на Зелените да настанят цели сирийски села в Източна Европа, за да накарат мигрантите да се чувстват по-комфортно, а местните жители тъкмо обратното.

 

Отвъд тези конкретни разногласия, съществуват фундаментални, може би дори несъвместими различия между Източна Европа и Германия поне по два въпроса – политиката за отбрана и миграцията. Що се отнася до първото, след рухването на Съветския съюз и обединението на Германия, Берлин изглежда реши, че никога повече няма да има война в Европа и престана да харчи пари за отбрана. В резултат на това, в кратки срокове германските военни бяха преобразувани от втората сила в НАТО до ниското ниво на разход от едва 1,2% от БВП за отбрана, вместо договорения минимум от 2%. Съставът бе рязко намален, почти четири пъти (от 600 000 на 177 000 ) и има очевидни недостатъци в оборудването, които правят неговото функциониране като една мощна цялостна система много съмнително. Според списание „Джейн”, повече от половината от немските танкове „Леопард 2” (95 от 244) не са готови за бой, както и 28 от 75-те бойни самолета „Торнадо”, 41 от 79-те и изтребители „Еврофайтърс” и четири от десетте въздушно-отбранителни системи „Патриот”.

 

Но нежеланието на Германия да определи откъде може да идва заплахата за Европа е по-обезпокоително от посочените по-горе проблеми, свързани с отбранителните възможности. За разлика от Източна Европа, която неизменно вижда Русия като явна и настояща опасност, Берлин изглежда не е сигурен в това. По време на неотдавнашната предизборна кампания, социалистическите коалиционни партньори на Меркел призоваха за разоръжаване и изтегляне на американските ядрени оръжия от Германия, въпреки очевидната руска агресия в Украйна и на други места. Това фундаментално разминаване във възприемането на заплахите също води до големи различия в нагласите към разходите за отбраната, приоритет на Съединените щати и НАТО. Съществува осезаема и растяща разломна линия между Източна и Западна Европа по въпросите на отбраната, което не е добро за НАТО.

 

Освен това, съществува огромна пропаст в отношението към миграцията. Западните европейци цитират отказа на източноевропейците да приемат всички мигранти като признак на липса на солидарност, популистки предразсъдъци и може би расизъм. Източноевропейците отговарят, че никой не е поискал мнението им за отварянето на границите и посочват неуспеха на западните общества да интегрират мигрантите като причина да не се впуснат в този експеримент. Те изтъкват, че мюсюлманите, които са живели в продължение на десетилетия в Европа, все пак са гласували за ислямисткия диктатор Ердоган в много по-голяма степен, отколкото техните съграждани у дома, в Турция, както нарастващите цифри на престъпленията и сексуалнити нападения, извършвани от мигранти.

 

Съществува и друга сериозна причина за нежеланието на Източна Европа да приеме мюсюлмански бежанци, която рядко се обсъжда, макар че е важна и е свързана с историческия опит на района с мюсюлманите. Много малко хора в Западна Европа са наясно с това, но всяко дете в Полша знае, че Ян Собески е спасил Европа и християнството от османците във Виена през 1683 г. Те също така знаят, че голяма част от Източна Европа, включително Балканите, Унгария, Подолия в Полша, Влахия и Молдова са били в продължение на векове под османско робство и са били обект на данъци за неверници, грабителски военни налози, еничарски данък и безчинствата на заробващите нападатели. Това е тежко наследство и много историци обясняват изостаналостта на Източна Европа в сравнение с останалата част от континента с неблагоприятното влияние на мюсулманския обскурантизъм. Това е исторически опит, който не може да бъде забравен лесно.

 

От Алекс Алексиев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар