Статията беше публикувана за пръв път в faktor.bg на 30/12/2017.

 

През 1974 година икономистът Артър Лафър, мъчейки се да убеди важни политици от администрацията на президента Форд, че трябва да намалят данъците, нарисува на ресторантска салфетка диаграма, която показва, че при по-ниски данъци правителството може да получи повече за хазната, докато при по високи ставки, то получава прогресивно по-малко, което стига до нула при данъчни ставки от 100%. В последствие, тази Крива на Лафър (Laffer Curve) стана известна като базата на данъчната реформа на президента Роналд Рейган, който намали най-високите ставки от 70% на 28%. В съответствие с Кривата на Лафър, данъчните притоци на държавата се увеличиха от $517 милиарда в 1980 на $909 милиарда през 1988, въпреки че населението се беше увеличило само с 10%. Лафър също популяризира така нареченото динамично пресмятане (dynamic scoring) или предвиждане, което взимаше предвид промените в поведението на данъкоплатците и бизнесите при намаляване на данъците, което води до по-голям растеж. Преди това, „статичното“ пресмятане, което беше типично, казваше просто, че 10% намаление на данъците значи 10% по-малко за хазната.

laffer curve

Знаейки, че Роналд Рейган продължава да е високо популярен, Тръмп и републиканците направиха всичко възможно да изтъкнат участието на Лафър като консултант в проекта. И така, какво точно казва законодателството на Тръмп за намаляване на данъците? Най-важната част намалява данъчната ставка

 

 за всеки от 35% на 21%

 

Това приземява американските данъци, които досега бяха между най-високите в развитите държави, до малко под средната ставка (25%). Заедно с други предимства, които Америка има, като например евтина енергия и политиката на радикална дерегулация на Тръмп, това прави САЩ една силно атрактивна дестинация за инвестиции. Друг важен инвестиционен стимул е еднократното позволение за репатриране на американски капитали, паркирани в чужбина при средно 10% данък. Това касае огромни суми от $2.5 трилиона до $3 трилиона,  които американски компании държат в чужбина, поради непосилните данъци от 35%. Ако дори половината от тези пари се върнат в Америка, това преставлява сума почти колкото прехваления стимул на Обама.

 

За индивидуалния данъкоплатец, законодателството удвоява стандартното отписване (deduction) и носи значителни

 

спестявания за средната класа

 

Така например, според Tax Foundation, семейство с две деца и доход от $82,000 ще спести 20% от данъците, докато сам родител с две деца ще спести 36%. За бизнеса, освен огромното намаление на данъците, новият закон позволява всякакви нови инвестиции да бъдат 100% отписвани веднага.
Въпреки пропагандната кампания на мейнстриим медиите, че данъчния закон цели само облаги за богатите републикански донори, в него има статути, които целят точно обратното. Един от тях органичава отписването на ипотеки от данъците само до $1 милион за главно жилище и нула за второ, което засяга предимно богатите. Друг, който е още по-сериозен, слага лимит от $10,000 на отписването на щатски и местни данъци, което досега беше неограничено. Това засяга предимно богаташи в щати с високи данъци, като Калифорния и Ню Йорк, болшинството от които са демократи. Губернаторът на Калифорния, Джери Браун,  например вече не само разкритикува данъчните намаления като глупави, а и като

 

републиканска война срещу неговия щат

 

Разбира се, има и много други детайли в закона, които не е възможно да разгледаме в този кратък обзор на най-важната американска данъчна реформа от 1986 г. насам. Както всички важни реформи досега тази също ще има значителни политически последствия и двете страни на политическия спектър вече се мобилизират да поставят този закон в центъра на своята кампания в изборите за конгреса през 2018. Демократите, както вече споменахме, се готвят да базират кампанията си на простия аргумент, че републиканците са прокарали закона, единствено за да възнаградят  богатите си донори. Републиканците, от своя страна, ще настояват, че

 

средната класа са главните печеливши от намаляването на данъците

 

и че законът също ще допринесе за по-голям икономически растеж, както обещава Лафър. Според ново изследване на Tax Foundation, например, всеки долар загубен за хазната от намалението, ще донесе $1.90 допълнителни средства, поради очаквания по-голям растеж от 3%. Няколко големи компании, като Bank of America, ATT, Comcast и т.н. вече са обещали публично да дадат бонуси от $1000 на всичките си служители, поради намалението на данъците.

 

Кой ще излезе прав в тази пропагандна кампания – ще се разберем чак на есен, но не може да не се отбележи, че стратегията на демократите е рискована. Факт е, че най-известната реклама за намаление на данъците е дело на либералната икона – Джон Ф. Кенеди, който каза, че‚ „приливът вдига всички лодки“ както и това, че за първи път в модерната законодателна история на САЩ нито един демократ не гласува за този закон.

 

От Алекс Алексиев

Едно мнение по „Данъчното законодателство на Тръмп и Кривата от салфетката на Лафър

  1. Ярка аргументация, за необходимостта и правилността на напускането на чиновническия поробващ просмукан и изграден върху корупция, ЕС и възможността със собствени политики и средства да се развива държава в полза и за населението и! Правилния път показан е освобождаване от безумните регулации и корупция на евроадминистрацията и насочване експлоатацията на икономиката, суровината база, активите на държавата, през регулациите, за развиване и проспериране на националното, образовано население! Спасителния пояс е напускане на ЕС и НАТО! Интереса на България над всичко! България над всичко

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар