ndk europa sofia

 

Винаги, през целия си съзнателен живот на гражданин, съм приветствал всяка стъпка, която ни приближава към Европа и съм се противопоставял на всяко дистанциране от Стария континент. Правя го с увереността, че всяко разединяване от Европа ни приближава към Русия, а подобно приближаване е за мен равнозначно на национална катастрофа. Доколкото съм естествена съставна част от нацията, това значи и катастрофа лично за мен. Какво да се прави – историята на страната ни така се е стекла и протекла, че векове наред сме били заставени да избираме между Русия и Европа. Между Русия и Европа са избирали нашето политическо местожителство често и великите сили. И понеже изборът многократно е падал върху Русия, многократни са били и националните ни беди. И днес тези беди са по петите ни, и днес общественото ни съзнание е разполовено между Русия и света.

 

На приобщаването ни към евроатлантическата общност, към Европейския съюз и Нато аз гледам като на противодействие на родното русофилство. В този смисъл Новата 2018 г. ни поднесе един безценен дар – председателството на Съвета на Европа. В съзвучие с вродения ни песимизъм почти всички коментатори и коментари неуморно ни припомнят, че това е един формален акт, че поемаме председателството не поради някакви собствени достойнства, а на механичен, на ротационен принцип, че от нас в съдбата на Европа все така нищо не зависи. Ако попитате мен, това не е съвсем така. Има и съществени формалности – и новопоетото председателство е подобна формалност. Колкото до ротационния принцип, той говори за равноправие в рамките на Европейския съюз – равноправие, в което ние участваме пълноценно като страна-членка. Участваме рамо до рамо с всички останали европейски държави, които по същия начин и в същата степен са подчинени на същия ротационен принцип.

 

Разбира се, не сме постигнали кой знае какви величествени победи на международния подиум, но и най-триумфалния път започва с една първа крачка. Искам да кажа, че, колкото и непоследователен и противоречив поетия от нас преди трийсетина години път на демократизиране, ние намерихме естественото си място в Европейския съюз не поради великодушието на Брюксел, а поради свои национални заслуги. Пред вратите на Брюксел и днес напразно чакат реда си европейски държави – явно защото не са покрили критериите, които ние сме покрили, явно защото не са постигнали нашата готовност за членство. Повтарям: това не са подвизи, но са все таки завоевания. Колкото и скромни да са те, върху тях може да се гради, съгражда и надгражда. Дали ще тръгнем по този конструктивен път, или ще неглижираме националните си успехи, е наш собствен съзнателен избор. И наша собствена морална и политическа отговорност.

 

Независимо от субективното ни отношение към току-що поетото председателство на Европа, то вече дава плодотворните си резултати. Името на София все по-често се споменава в западноевропейските медии и институции, все повече европейци, много от които досега не са и чували за България, научават за страната ни, немалко от тях ще проявят интерес да я посетят и опознаят; София и в големите ни провинциални центрове бяха облагородени архитектурно с ускорени темпове, за да, казано на глупашки балкански език, не се излагаме пред чужденците; в страната ни пристигнаха и ще пристигнат още много задгранични функционери и служители (общо десетки хиляди), обслужващи Европейския съюз и председателството; всичко това вече има свой позитивен ефект – председателството предоставя работа на хиляди български младежи (предимно студенти) като преводачи, екскурзоводи и организатори. Тези днешни и бъдещи европейци са нашата жива връзка с Европа, живия мост към недовършеното ни европеизиране, плътта, кръвоносната система на онзи кръговрат, който ще ни превърне от формалните европейци, които днес преобладаващо сме, в същинските европейци, които имаме реалния шанс утре да станем.

 

Така че не е, съвсем не е безнредметно европейското ни председателство. Колкото и формално да изглежда то на пръв поглед, на втори не е вече така. То е колкото акт административен и формален, толкова и субстанциална стъпка – определяща е оптиката, през която ще я погледнем. С какво съдържание ще я изпълним, дали ще я превърнем в кръгла и завършена безсъдържателност и ще я предоставим на протокола, или ще я изпълним със себе си, зависи само от нас самите.

 

От Димитър Бочев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар